Една пукнатина в тиганa с незалепващо покритие може да отприщи хиляди отрови
Ново проучване демонстрира какъв брой доста дребни пластмасови частици евентуално проникват в храната ни след контакт с кухненските принадлежности. Така да вземем за пример една цепнатина по тиган с тефлоново покритие може да отдели до 9100 частици.
Малко по малко – колкото повече ги употребяваме и мием - незалепващите съдове и тигани, покрити с тефлон, губят своето покритие, което може да бъде проблем при приготвянето на ястията. Не е елементарно обаче да се откри какъв брой тъкмо пластмаса отделят.
Новото проучване преглежда микропластмасата (частици, по-малки от 5 мм) и нанопластмасата (милиони пъти по-малки) и доближава до заключението, че с течение на времето евентуално става дума за забележителен брой пластмасови фрагменти. То демонстрира, че " би трябвало да бъдем изключително деликатни при избора и използването с кухненските принадлежности, в случай че желаеме да избегнем хранителното замърсяване “, споделя Юхон Танг, машинален и веществен инженер от университета " Флиндърс “ в Австралия, представен от " Obekti.bg ".
За да се опита да оцени риска, екипът употребява т.нар рамановска спектроскопия - комбинационно разпръскване на светлината – с цел да изучи микропластмасата и нанопластмасата по тефлоново покритие на молекулярно равнище. Учените ползват и специфични логаритми, с цел да изчислят каква част от това покритие се отлепва и се озовава в храната. Те нарязват съдове за готвене с тефлоново покритие на дребни късчета и симулират процесите на готвене (но без храна, вода или мазнина), като придвижват по тях готварски четки, шпатули и бъркалки, направени от разнообразни материали (неръждаема стомана, дърво, пластмаса) за избран интервал от време.
Оказва се, че едно счупеното покритие може да отдели до 2,3 млн. дребни частици по време на готвенето. В случая става дума за интервал от 30 секунди и при изискване, че приборът, с който бъркаме, е пропукал тефлоновата повърхнина.
Не по-малко стеснителен е и фактът, че тефлонът (политетрафлуоретилен) спада към фамилията на така наречен " безконечни химикали “, които насищат околната среда – субстанциите пер- и полифлуороалкил (PFAS), които се свързват с редица здравословни проблеми.
" Като се има поради фактът, че PFAS са изключително притеснителни, тези тефлонови микрочастици в нашата храна евентуално съставляват заплаха за здравето “, споделя Чен Фанг, академик, изследващ материалите в Нюкасълския университет в Австралия.
Колко публикувано (и опасно) е това обособяване на микропластмасови и нанопластмасови частици? Все още не знаем сигурно. Ето за какво откривателите считат, че са нужни още проучвания по въпроса.
Така да вземем за пример може да се окаже, че след някакъв интервал от време би трябвало да престанем да използваме старите кухненски съдове или че тефлоновите покрития би трябвало да се създадат по-устойчиви на изхабяване.
Малко по малко – колкото повече ги употребяваме и мием - незалепващите съдове и тигани, покрити с тефлон, губят своето покритие, което може да бъде проблем при приготвянето на ястията. Не е елементарно обаче да се откри какъв брой тъкмо пластмаса отделят.
Новото проучване преглежда микропластмасата (частици, по-малки от 5 мм) и нанопластмасата (милиони пъти по-малки) и доближава до заключението, че с течение на времето евентуално става дума за забележителен брой пластмасови фрагменти. То демонстрира, че " би трябвало да бъдем изключително деликатни при избора и използването с кухненските принадлежности, в случай че желаеме да избегнем хранителното замърсяване “, споделя Юхон Танг, машинален и веществен инженер от университета " Флиндърс “ в Австралия, представен от " Obekti.bg ".
За да се опита да оцени риска, екипът употребява т.нар рамановска спектроскопия - комбинационно разпръскване на светлината – с цел да изучи микропластмасата и нанопластмасата по тефлоново покритие на молекулярно равнище. Учените ползват и специфични логаритми, с цел да изчислят каква част от това покритие се отлепва и се озовава в храната. Те нарязват съдове за готвене с тефлоново покритие на дребни късчета и симулират процесите на готвене (но без храна, вода или мазнина), като придвижват по тях готварски четки, шпатули и бъркалки, направени от разнообразни материали (неръждаема стомана, дърво, пластмаса) за избран интервал от време.
Оказва се, че едно счупеното покритие може да отдели до 2,3 млн. дребни частици по време на готвенето. В случая става дума за интервал от 30 секунди и при изискване, че приборът, с който бъркаме, е пропукал тефлоновата повърхнина.
Не по-малко стеснителен е и фактът, че тефлонът (политетрафлуоретилен) спада към фамилията на така наречен " безконечни химикали “, които насищат околната среда – субстанциите пер- и полифлуороалкил (PFAS), които се свързват с редица здравословни проблеми.
" Като се има поради фактът, че PFAS са изключително притеснителни, тези тефлонови микрочастици в нашата храна евентуално съставляват заплаха за здравето “, споделя Чен Фанг, академик, изследващ материалите в Нюкасълския университет в Австралия.
Колко публикувано (и опасно) е това обособяване на микропластмасови и нанопластмасови частици? Все още не знаем сигурно. Ето за какво откривателите считат, че са нужни още проучвания по въпроса.
Така да вземем за пример може да се окаже, че след някакъв интервал от време би трябвало да престанем да използваме старите кухненски съдове или че тефлоновите покрития би трябвало да се създадат по-устойчиви на изхабяване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ