Как нацистите са използвали езика, за да подготвят почвата за Холокоста
Ново проучване демонстрира по какъв начин нацистката агитация е употребила езика, с цел да дехуманизира еврейския народ и да приготви почвата за Холокоста. Макар и изследването да преглежда единствено този съответен интервал от историята на 20-ти век, учените считат, че то може да ни покаже и по какъв начин политиката и расизмът действат и днес; и може би даже ще успее да ни защищити от повторение на грешките от предишното.
Изследователи от Станфордското висше учебно заведение по бизнес в Калифорния и Университета в Тел Авив събират 140 обекта на антисемитска агитация, в това число плакати, памфлети, вестници и преписи на политически речи. Те обгръщат интервала от ноември 1927 година до април 1945 година и съдържат общо над 57 000 думи. Впоследствие те употребяват съвременен психолингвистичен инструмент, който може да проникне по-дълбоко в желанията, скрити зад думите.
Техните открития демонстрират, че нацистката агитация, предшестваща Холокоста, е внушавала, че евреите нямат способността да изпитват човешки страсти и чувства, което е явен симптом за дехуманизация. След началото на Холокоста евреите не престават да бъдат представяни като нечовеци, само че в същото време са изобразявани и като хора с високо равнище на влияние и надзор – като че ли съставляват сериозна опасност за немския народ.
Взети дружно тези два съставния елемент разрешават на нацистите да основат съвършената формула за дехуманизация: " врагът " е субчовек, само че за разлика от животните е извънредно кадърен. На собствен ред това отваря вратата към насилието, като отстранява моралните задръжки, които човек може да изпитва във връзка с пострадването на ближни.
" Предполагаме, че посредством това нацистите са се пробвали да оправдаят продължаващото гонене, като ги показват като съзнателно злонамерени сътрудници на злото ", споделя пред IFLScience Александър Ландри, водещ създател на проучването от Станфордското висше учебно заведение по бизнес.
Два плаката с антисемитска агитация, основана от нацистите. Източник: 360b/Everett Collection/Shutterstock.com
" Предполагаме, че това отразява развой на демонизация, при който нацистките пропагандисти показват евреите като извънредно способна опасност, която по едно и също време с това има субчовешки честен темперамент ", продължава Ландри.
Нацистите са били майстори пропагандатори, които са употребявали новите технологии на киното и радиото за своите зли цели. На фона на обстоятелството, че те са осъзнавали чудесно смисъла на пропагандата, Ландри счита,че потреблението на дехуманизиращ език от нацистите против евреите евентуално е било обмислен ход, а не просто органично отражение на техните убеждения.
Често се споделя, че дехуманизацията е предвестител на всеобщото принуждение. Авторите на това ново изследване са едни от първите, които се пробват да се съберат емпирични доказателства за тази концепция.
Kогато обещано малцинство е подложено на принудително гонене, нормално всичко стартира с език, чиято функционалност е да редуцира неговата човещина. Така да вземем за пример преди геноцида в Руанда през 1994 година хуту, които са били болшинство, постоянно са наричали в своите радиопредавания малцинството тутси " хлебарки ".
Резултатите от новото проучване отразяват само възхода на антисемитизма, присъщ за нацистка Германия, само че откривателите считат, че то визира тематики, които виждаме още веднъж и още веднъж - даже и през днешния ден.
" Факт е, че причинителите на геноцида в действителност са вярвали, че жертвите им са изначално зли - толкоз зли, че е трябвало всички те, мъже, дами и деца, да бъдат изцяло изтребени. Въпреки че геноцидното изтребване е изключително краен резултат, този развой на демонизиране на нашите " врагове " наподобява е доста постоянно срещан аспект на междугруповите спорове. Виждаме го в морализаторската политическа изразителност и тук, в нашата страна да вземем за пример ", твърди Ландри.
Според него тези проучвания, отдадени на човешката логика на психиката и история, би трябвало да ни оказват помощ да разпознаваме (и да се противопоставяме) на склонността си да демонизиране тези, с които не сме съгласни, или които считаме, че поддържат полезности, застрашаващи нашите лични.
Новото изследване е оповестено в списание PLOS ONE.
Източник: IFLScience
