Учени: На Сатурн вилнеят стогодишни бури
Ново проучване демонстрира, че Сатурн - въпреки и доста по-блед и по-малко пъстър от Юпитер - също има дълготрайни мегабури с въздействия надълбоко в атмосферата, които не престават с епохи.
В оптичния набор ивичестата атмосфера на Сатурн наподобява гладко минава от цвят в цвят. Но в случай че се види в радиосветлина - данните от VLA се наслагват върху изображение на Сатурн от " Касини " - отчетливата природа на линиите е явна. Учените използваха данните от VLA, с цел да проучат по-добре амоняка в атмосферата на газовия колос и научиха, че мегабурите придвижват амоняка от горните към долните пластове на атмосферата.
Най-голямата стихия в Слънчевата система, антициклон с широчина 10 000 благи, наименуван Голямото алено леке, украсява повърхността на Юпитер в продължение на стотици години.
Изследването на Сатурн е извършено от астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли и Мичиганския университет в Ан Арбър, които са разгледали радиоизлъчванията от планетата, идващи отдолу под повърхността са разкрили дълготрайни разстройства в разпределението на амонячния газ.
Изследването е оповестено в списание Science Advances.
Мегабурите се появяват почти на всеки 20 до 30 години на Сатурн и са сходни на ураганите на Земята, въпреки и доста по-големи. Но за разлика от земните урагани никой не знае какво предизвиква мегабурите в атмосферата на Сатурн, която се състои главно от водород и хелий със следи от метан, вода и амоняк.
" Разбирането на механизмите на най-големите стихии в Слънчевата система слага теорията за ураганите в по-широк галактически подтекст, предизвиквайки актуалните ни знания и разширявайки границите на земната метеорология ", споделя водещият създател Ченг Ли, някогашен стипендиант в Калифорнийския университет в Бъркли, който в този момент е доцент в Мичиганския университет./БГНЕС
