Ново издание на „Нюйоркска трилогия“ от Пол Остър
Ново издание на „ Нюйоркска трилогия “ – емблематичното за края на предишния век произведение на модерния класик на американската литература Пол Остър – става част от Бисерната поредност на издателство „ Колибри “.
„ Нюйоркска трилогия “ (превод: Иглика Василева, 360 стр., цена: 25 лева, твърди корици) обгръща три свързани между тях новели, които се движат по ръба на жанровете, а някои критици даже ги причисляват към детективския. И трите хронологично наблюдават постепенния разпад на идентичността на основния воин. Детективът в тях непроменяемо е обладан от фикс концепция, вследствие на която се пропуква целият му доскорошен живот. В единия случай това е престъпен публицист, който се заема с следствие, във втората новела е детектив, който следи публицист, а в третата става дума за публицист, който се пробва да открие другар от детинството, защото оня го е направил реализатор на литературното му наследство. Произведението на Остър е дотам многопластово, че в действителност става налично за читатели с всевъзможни ползи и всевъзможен културен багаж. Дали това е металитература (или метакриминале)? Или просто навлязъл прекомерно дълбоко в литературата създател си играе с детективския род?
И въпреки всичко „ Нюйоркска трилогия “ е неотменна част от престъпния род, просто качеството на творбата е толкоз високо, че литературната рецензия и до ден-днешен не стопира да се занимава с нея и да задава въпроси, наричайки я „ детективски истории за детективски истории “, „ странна хумористична интерпретация на престъпния разказ “, „ меко криминале “ (за разлика от „ твърдия “ или „ черен “ престъпен разказ на Чандлър и Хамет), „ дребни стъклени пъзели “, „ хибрид сред детективския и „ новия “ разказ “. Пак съгласно критиците това произведение причислява Остър към постмодернистите, тъй като бил повлиян от „ класическото литературно течение “ на американския постмодернизъм през шейсетте и седемдесетте години на предишния век. Но без значение къде класифицират творбата критиците, то си остава едно от великите четива на последното столетие.
Роден през 1947 година в Ню Джърси, Пол Остър се подрежда измежду най-сериозните и завладяващи имена на актуалния разказ. За последните 35 години американският публицист е белязал окончателно върховете на постмодерната литература в нейния по едно и също време смущаващо интелектуален, само че и надълбоко човешки успех. Завършва в Колумбия, след което настъпват години на непринудено изгнаничество в търсене на себе си в Париж, платени с брутална беднотия. Това първо надълбоко гмуркане в „ същинския “ живот се трансформира в безподобно чистилище и вероятно отключва тайната врата към всички екзистенциални въпроси, които Остър по този начин старателно разнищва в цялото си творчество. Така се появява първото му литературно произведение, наподобяващо повече на преждевременна автобиография, „ Изобретяване на самотата “. В нея участват размисли върху тематиките, които ще преследват всичките му последващи произведения – самотата, изолацията, гибелта, ориста, съвпаденията. Веднага след нея, през 1987 година, се появява томът „ Нюйоркска трилогия “, три самобитни истории за тънката граница сред лудостта и нормалността, сред чувството за целокупност на една идентичност и нейната съсипия. Детективският род, коренно обогатен от намесата на Пол Остър, има за задача да „ инжектира “ свръхдоза криминалност в човешката обстановка – криминалност, която съгласно американския създател е присъща на живота, кондензиран с непрекъснато напрежение от една невидима опасност.
В актуалното издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
„ Нюйоркска трилогия “ (превод: Иглика Василева, 360 стр., цена: 25 лева, твърди корици) обгръща три свързани между тях новели, които се движат по ръба на жанровете, а някои критици даже ги причисляват към детективския. И трите хронологично наблюдават постепенния разпад на идентичността на основния воин. Детективът в тях непроменяемо е обладан от фикс концепция, вследствие на която се пропуква целият му доскорошен живот. В единия случай това е престъпен публицист, който се заема с следствие, във втората новела е детектив, който следи публицист, а в третата става дума за публицист, който се пробва да открие другар от детинството, защото оня го е направил реализатор на литературното му наследство. Произведението на Остър е дотам многопластово, че в действителност става налично за читатели с всевъзможни ползи и всевъзможен културен багаж. Дали това е металитература (или метакриминале)? Или просто навлязъл прекомерно дълбоко в литературата създател си играе с детективския род?
И въпреки всичко „ Нюйоркска трилогия “ е неотменна част от престъпния род, просто качеството на творбата е толкоз високо, че литературната рецензия и до ден-днешен не стопира да се занимава с нея и да задава въпроси, наричайки я „ детективски истории за детективски истории “, „ странна хумористична интерпретация на престъпния разказ “, „ меко криминале “ (за разлика от „ твърдия “ или „ черен “ престъпен разказ на Чандлър и Хамет), „ дребни стъклени пъзели “, „ хибрид сред детективския и „ новия “ разказ “. Пак съгласно критиците това произведение причислява Остър към постмодернистите, тъй като бил повлиян от „ класическото литературно течение “ на американския постмодернизъм през шейсетте и седемдесетте години на предишния век. Но без значение къде класифицират творбата критиците, то си остава едно от великите четива на последното столетие.
Роден през 1947 година в Ню Джърси, Пол Остър се подрежда измежду най-сериозните и завладяващи имена на актуалния разказ. За последните 35 години американският публицист е белязал окончателно върховете на постмодерната литература в нейния по едно и също време смущаващо интелектуален, само че и надълбоко човешки успех. Завършва в Колумбия, след което настъпват години на непринудено изгнаничество в търсене на себе си в Париж, платени с брутална беднотия. Това първо надълбоко гмуркане в „ същинския “ живот се трансформира в безподобно чистилище и вероятно отключва тайната врата към всички екзистенциални въпроси, които Остър по този начин старателно разнищва в цялото си творчество. Така се появява първото му литературно произведение, наподобяващо повече на преждевременна автобиография, „ Изобретяване на самотата “. В нея участват размисли върху тематиките, които ще преследват всичките му последващи произведения – самотата, изолацията, гибелта, ориста, съвпаденията. Веднага след нея, през 1987 година, се появява томът „ Нюйоркска трилогия “, три самобитни истории за тънката граница сред лудостта и нормалността, сред чувството за целокупност на една идентичност и нейната съсипия. Детективският род, коренно обогатен от намесата на Пол Остър, има за задача да „ инжектира “ свръхдоза криминалност в човешката обстановка – криминалност, която съгласно американския създател е присъща на живота, кондензиран с непрекъснато напрежение от една невидима опасност.
В актуалното издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ