В Рила връх с името на Людмил Янков - Людмата
С декрет №11/25.01.2025 година на президента Румен Радев, на Безименния връх в Рила планина се дава името Людмил Янков – в памет на починалият български планинар и воин от експедицията „ Еверест ’84 “, почетен жител на Кюстендил, стихотворец и най-много Човек с огромна Ч!!
Върхът е на надморска височина 2792 метра и е с координати: географска широчина 42.184514º и географска дължина 23.581545. Намира се на билото – сред връх Мусала и връх Алеко, и е прочут в туристическите среди като Безименния. Върхът е част от емблематичния „ Мусаленски траверс “ и е четвъртият по височина в Рила планина.
Людмил Янков умира на 35 година, на 17 април 1988 година, под връх Камилата в Рила, дружно с още един планинар от Кюстендил – Стоян Наков.
Инициативата за това „ Безименният връх “ да получи името „ Людмил Янков “ е подета от комитет в състав:Зорница Шепкова, Мариана Енева, Антония Димитрова, Калин Иванов и Петър Стоянов.
Инициативният комитет се обърна към Туристическо сдружение „ Осогово “, гр. Кюстендил с молба за поддръжка.
Получихме подкрепителни писма от Областния шеф, Кмета на Община Кюстендил и ръководителя на Търговско дружество „ Осогово “ – Христо Абаджиев, както и от всички туристически сдружение в страната за подписка и петиция. Комисията е подала нужната документи към Президентството и подопечната му Комисия по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места. Комитета е изпратило публично писмо до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо, че на територията на Република България няма различен връх с името „ Людмил Янков “, както и писмо до Началника на военно-географската работа, потвърждаващо, че в държавните топографски карти на Република България липсва название на определения Рилски връх.
Людмил Янков е един от същинските почтени българи, раждали се в страната ни – планинар, стихотворец и извънреден човек!
Нека с този връх с името „ Людмил Янков – Людмата “ да запазим загатна и поколенията да почитат паметта му.
“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
индивидите заплащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен … ”
Людмил Янков, „ Гранитна вода “* * * * *
И като че ли оракулски, ден преди да загине там, под Рилския връхКамилата, Людмил написа:
„ Дълго летях… Всеки скален предел отнемаше част от живота ми. Скалният предел разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме доста. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво досег на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше против мене Снегът. Летях със снежния прахуляк против бялата неотстъпчивост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени… Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, непознато, грозно и черно леке. Гледах от последния зъб с учудване, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах вечно тука. Без град, топлота, без другари, без светлина… Оставах гол, самичък и далечен… “
Върхът е на надморска височина 2792 метра и е с координати: географска широчина 42.184514º и географска дължина 23.581545. Намира се на билото – сред връх Мусала и връх Алеко, и е прочут в туристическите среди като Безименния. Върхът е част от емблематичния „ Мусаленски траверс “ и е четвъртият по височина в Рила планина.
Людмил Янков умира на 35 година, на 17 април 1988 година, под връх Камилата в Рила, дружно с още един планинар от Кюстендил – Стоян Наков.
Инициативата за това „ Безименният връх “ да получи името „ Людмил Янков “ е подета от комитет в състав:Зорница Шепкова, Мариана Енева, Антония Димитрова, Калин Иванов и Петър Стоянов.
Инициативният комитет се обърна към Туристическо сдружение „ Осогово “, гр. Кюстендил с молба за поддръжка.
Получихме подкрепителни писма от Областния шеф, Кмета на Община Кюстендил и ръководителя на Търговско дружество „ Осогово “ – Христо Абаджиев, както и от всички туристически сдружение в страната за подписка и петиция. Комисията е подала нужната документи към Президентството и подопечната му Комисия по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места. Комитета е изпратило публично писмо до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо, че на територията на Република България няма различен връх с името „ Людмил Янков “, както и писмо до Началника на военно-географската работа, потвърждаващо, че в държавните топографски карти на Република България липсва название на определения Рилски връх.
Людмил Янков е един от същинските почтени българи, раждали се в страната ни – планинар, стихотворец и извънреден човек!
Нека с този връх с името „ Людмил Янков – Людмата “ да запазим загатна и поколенията да почитат паметта му.
“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
индивидите заплащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен … ”
Людмил Янков, „ Гранитна вода “* * * * *
И като че ли оракулски, ден преди да загине там, под Рилския връхКамилата, Людмил написа:
„ Дълго летях… Всеки скален предел отнемаше част от живота ми. Скалният предел разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме доста. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво досег на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше против мене Снегът. Летях със снежния прахуляк против бялата неотстъпчивост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени… Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, непознато, грозно и черно леке. Гледах от последния зъб с учудване, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах вечно тука. Без град, топлота, без другари, без светлина… Оставах гол, самичък и далечен… “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ