Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде ексклузивно интервю

Новият вратар на Локомотив София, Дамян Дамянов, даде извънредно изявление за уеб страницата. Дамян е наследник на легендата на ЦСКА Валери Дамянов и се пробва да се утвърди като първи избор на вратата на „ железничарите “. Младокът показа, че се надява даже да задмине татко си като достижения.

В юношеските си години той беше част от състава на Лудогорец. Дамянов се върна обратно във времето, с цел да си напомни европейските гостувания с първия отбор на „ орлите “, за които е бил част от групата като втори или трети вратар. Независимо, че не е бил на терена, той разказва преживяването на „ неповторимо “ и пожела на всеки млад футболист да го усети.

- Здравей, Дамяне! Наскоро направи своя дебют за Локо София. Какво беше чувството още веднъж да пазиш в мач от efbet Лига?

- Усещането беше доста хубаво. Със сигурност по-зареждащо, в сравнение с във Втора Лига. Получи се хубава атмосфера, имаше много хора на стадиона. Всичко това, макар дъжда, който не предполагаше кой знае каква посещаемост на дуела.

- Това е втори подобен интервал за теб в клуб от елита, след престоя в Ботев Враца предходната година. Променило ли се е нещо в настройката ти от този момент?

- Сега към този момент съм благосъстоятелност на Локомотив, не съм чартърен, както бях във Враца. Периодът в Ботев ми оказа помощ доста, макар че не съумях да се преборя за титулярното място тогава. По-спокоен и убеден във опциите си съм на този стадий.

- В края на предходната година понатрупа опит във Втора Лига с екипа на Лудогорец и Левски Лом. Усещаш ли, че си подготвен да направиш скока към елита?

- Честно казано аз се усещах подготвен още при прекосяването ми чартърен в Ботев Враца. Треньорите тогава ми потвърдиха, че са удовлетворени от показаното от мен, най-малко по техните думи. В оня миг само положителните изяви на Краси Костов ми попречиха да получа повече минути. Той е доста добър вратар. Цялостно обаче мисля, че съм подготвен и се надявам да го демонстрирам в мачове и тренировки. Дано съумея да употребявам възможностите си.

- Какви са разликите сред двете дивизии през погледа на вратарството?

- Със сигурност има разлика, изключително в темпото на играта. Във Втора Лига има много положителни играчи и от време на време там ми се коства, че е даже по-трудно, в сравнение с в efbet Лига. Темпото и самостоятелната класа са главните разлики, съгласно мен.

- Ти си минал през юношеските школи на Локо София, ЦСКА и Лудогорец. Къде откри най-хубави условия и за какво?

- Преминах през тези три школи и откровено мога да кажа, че Лудогорец има най-хубавата база и дава най-хубави благоприятни условия за развиване по отношение на всеки различен клуб в България. Тук приказваме като бази, като терени, като треньори. Всичко беше на извънредно високо равнище.

- Ти си част от дублиращия тим на Лудогорец от много години. Наличието на сходни дублиращи отбори оказва помощ ли на младите при прехода към мъжкия футбол?

- Със сигурност дублиращите тимове доста оказват помощ на младите футболисти. Когато аз прекосих в състава на Лудогорец, имаше 5-6-ма по-опитни играчи във втория отбор, които ни помагаха доста. Имаш опция да навлезаш в мъжкия футбол по този метод. При другите сформира е по-сложно. Някои имат цел да оцелеят, други – да се качат в горна дивизия и в тази конюнктура търпението към младите играчи се изчерпва.

- Все отново, всичко е до време. Ако останеш прекомерно дълго в дублиращия отбор, то спираш да се развиваш и зацикляш на едно равнище. Да играеш в Б тим обаче, когато си на 16-17, е страховит плюс.

- Преди 3 години ти беше запаса при едно посещение на първия тим на Лудогорец на Еспаньол. Какво беше чувството преди и по време на мача?

- Замислял съм се доста пъти. По това време не осъзнавах къде се намирам и каква е обстановката. Усещането е неповторимо. Това е реалност за всеки мач, за който съм пътувал с тима в Европа, даже и като трети вратар. Това е едно неповторимо преживяване, което остава за цялостен живот и съм признателен, че попаднах в такава позиция, да съм с толкоз класни играчи. Пожелавам го на всеки млад състезател.

- Това ли е огромната цел пред теб – да бъдеш титуляр на тим, който играе в Европа?

- Да, желанието ми е да бъда на колкото се може по-високо равнище. Все отново, за мен е значимо да изпитвам наслаждение от играта и да съм благополучен. Надявам се, че това е допустимо и на оптимално високо равнище.

- Замислял ли си се и за излизане в чужбина, в случай че задачата не е допустима у нас?

- Разбира се. Ако имам предложения от чужбина, които ме устройват, то бих ги приел, без да се двоумя изключително. Това, вероятно, е по този начин за всеки български футболист.

- Гледаш ли първоначално към вероятно одобряване в младежкия народен тим на България?

- Не виждам на нещата с някакъв детайл на задължителност. Показвам колкото мога и се пробвам да употребявам всеки късмет, който ми бива даден в клубния тим. Оттам насетне единствено треньорите в националния тим може да преценяват дали ще бъда извикан, или не.

- Син си на легендата Валери Дамянов. Усещал ли си това като товар по някакъв метод?

- Честно казано в никакъв случай не съм го усещал като товар. Единствено ме е стимулирало да стигна неговото равнище, с цел да играя против европейски имена, както и той е съумял. Целта ми е даже да реализира повече от него, по опция.

- Навярно той е придирчив към теб. Кои са били най-ценните препоръки, които ти е давал?

- Най-ценните препоръки постоянно са били да съм спокоен и само да се любувам на играта в оптимално степен. Често ми е казвал да не си въвеждам самичък ненужно напрежение. Той е много сериозен и постоянно ми показва грешките. Същевременно обаче ми е обяснявал, че всеки прави неточности и това не трябва да ми въздейства.

- В българския футбол има огромна конкуренция сега на вратарския пост в националния тим. Помага ли ви това да се развивате?

- Още като младеж постоянно съм си мислел, че няма нищо по-хубаво от конкуренцията. Това те принуждава да се раздаваш повече, да искаш повече от себе си и търсиш да изстискаш абсолютния най-много от качествата си.

- Кой е обичаният ти тим и имал ли си вратарски кумир?

- Любимият ми вратар постоянно е бил Петър Чех, още от дребен ми беше най-симпатичен. Любимият ми тим е Локомотив София, защото съм израснал в Надежда и съм бил както на домашен мачове, по този начин и на гостувания. Това е обичаният ми отбор от дете.

- Предполагам, че за теб би било фантазия да се върнете на стадиона в „ Надежда “ през идващия сезон в елита?

- Да, това би било доста хубаво. Всички се надяваме, и играчи, и почитатели, това да стане действителност и Локомотив още веднъж да се върне на личния си стадион.

- Щяха ли домакинските ви представяния да са още по-силни, в случай че играехте в „ Надежда “ през този сезон?

- Аз съм от няколко месеца в тима и не мога да кажа за целия сезон, само че щеше да е по-хубаво сигурно. Все отново, почитателите идват и на „ Васил Левски “ да ни поддържат, тъй че не е от толкоз огромно значение.

- И за край, Дамяне – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в идните месеци?

- В професионален проект се надявам да се спасим, в което не се и колебая. В персонален проект се надявам да протоколирам от ден на ден мачове, в които да се представям мощно и да потвърждавам, че имам място като титуляр в отбора.