Новият стрелец на ЦСКА 1948, Александър Колев, даде ексклузивно интервю

Новият стрелец на ЦСКА 1948, Александър Колев, даде извънредно изявление за.Колев се прибра за пръв път в България от доста години насам, с цел да облече „ аления “ екип. Полусезонът стартира мощно за него и за клуба, а самият той се надява, че успехите ще продължат да идват.

Колев, който дълги години е играл в Белгия, Полша и Казахстан, съпостави изискванията в другите краища на Европа с тези у нас. Той показа, че в тези страни даже в по-ниските дивизии терените и инфраструктурата като цяло са на надалеч по-добро равнище. Най-много обаче прави оценка той топлото отношение на почитателите в чужбина към футболистите, спрямо някои изцепки на родните ентусиасти.

Нападателят не пропусна и да показа, че не му е било елементарно да се приспособява към живота на Запад в началото и че всеки български футболист би трябвало да се сложни в надалеч по-голяма степен по отношение на съотборниците си, когато излезе в Европа.

Здравей, Алекс! Пролетният полусезон в efbet Лига към този момент е в разгара си. Как оценяваш първите мачове на ЦСКА 1948?

Мисля, че началото не беше неприятно. Може да съжаляваме в един-два мача, че не взехме повече точки. Беше постижимо.

Топ 6 на този стадий наподобява като далечна цел. Стои ли на дневен ред възможна битка за 7-то място и плейоф за Европа през там?

Да, 6-цата е труднопостижима цел, тъй като останаха единствено 3 мача. В тях ние би трябвало непроменяемо да побеждаваме, до момента в който съперниците съвсем напълно би трябвало да губят. Седмото място в действителност е опция, защото ние като клуб се стремим към оптимално високо място в класирането. Както казахте, целим се точно в това място и всичко зависи от нас.

За теб сигурно стартът на кариерата ти с „ алената “ фланелка беше мощен – с 3 гола и асистенция в 4 мача. Имаш ли съответна цел за голове до края на шампионата?

Благодаря, само че не, играя мач за мач. Искам да оказвам помощ с каквото мога на момчетата и да предам опита, който съм натрупал зад граница. От тяхна страна също виждам, че се стараят оптимално, пробват се да ми подават положителни топки. Като цяло имаме добър тим и сътворяваме положения. Въпросът е да вкарваме тези шансове и да сме оптимално ефикасни във финалната третина на терена. Нямам съответна цел, желая тимът да върви, а всичко останало в персонален проект е плюс.

Кое те убеди да дойдеш точно в ЦСКА 1948?

Казах го още като си пристигнах в България, че трябваше да напусна чужбина и да се върна тук. Беше ми добре в Полша, имах година и половина по контракта, само че по персонални аргументи се наложи да се върна. Господин Найденов ме потърси и ми направи ужасно предложение, на което нямаше по какъв начин да откажа. Все отново, да ти звъннат от ЦСКА си е чест. Не съм се замислял доста оттова насетне и мисля, че взех доста положително решение.

Това е първото ти завръщане в България от години. Как оценяваш изискванията в клуба и доближават ли се те до европейските стандарти?

Като инфраструктура в Европа са доста по-напред спрямо изискванията у нас. Говоря за възстановителни центрове, бази, терени, игрища. Там се държи извънредно доста на тези неща. Дори в трета полска дивизия терените са на напълно друго равнище, тъй като лигата е професионална.

От друга позиция, господин Найденов ни дава оптимално положителни условия, с цел да можем да си вършим работата. Има къде да се възвръщаме, упражняваме на Требич и въз основата на Бояна. Условията са положителни, само че в чужбина мисля, че повече се развиваш.

Променил ли се е шампионатът и родният футбол, до момента в който ти беше в чужбина, или е рано да дадеш оценка?

Последните 6 години не бях в България и не помня преди този момент какво е било ситуацията. Откровено казано нямам пресни мемоари. В чужбина обаче е по-динамичен футболът. Повече се бяга, повече единоборства има. У нас има положителни футболисти механически, само че в Европа физически и тактически са по-напред. Това мога да направя като съпоставяне, от моя взор.

Ти си в разцвета на силите си. Мечтаеш ли за още едно финално излизане зад граница, в случай че впечатлиш с изявите си в ЦСКА 1948?

Ами, към този момент съм съвсем 30, времето си минава бързо. Аз не виждам обаче толкоз в бъдещето, виждам ден за ден. Искам да съм здрав, с цел да мога да играя добре и да оказвам помощ на тима, както и на себе си. Дай Боже да пристигна нова оферта от чужбина, само че за момента мисля напълно върху това да реализираме задачите си с ЦСКА 1948.

Всеки български състезател мечтае за националния тим, а както знаем, сега на поста „ нападател “ родната гарнитура изпитва известни проблеми. Стремиш ли се към приемането на повиквателна?

Хубавото е, че треньорът непроменяемо обикаля по мачове и гледа допустимо най-вече, доколкото съм осведомен. За всеки един футболист е ужасно достижение да е в националния тим, това е най-голямото достижение за мен персонално. Не го мисля обаче като нещо непременно. Ако бъде сметнато, че може да съм потребен, то ще постоянно ще се отзова. Старая се обаче да се развъртвам като футболист и човек, а другото го оставям на управлението.

Ти си почнал професионалния си път в школата на Левски, само че на ранна възраст си се преместил дружно със фамилията си в Белгия. Беше ли сложен преходът за теб и с кое по-специално ти беше най-сложно да свикнеш?

Да, несъмнено не ми беше по никакъв начин елементарно първоначално. Езикът първоначално ми беше доста комплициран. Знаех единствено британски, а там говореха на фламандски. Бях и млад, всеки ме гледаше необичайно, откакто идвах от друга страна. За подобен дребен клуб беше неприсъщо да има чужденци. Беше тегаво и по никакъв метод не го укривам. Аз обаче започнах да работя крепко, давах каквото мога и малко по малко нещата се подредиха. От тази позиция не го виждам като нещо неприятно.

Кое беше най-важното нещо, което ти оказа помощ да изплуваш от този сложен интервал?

Ами упражнявах доста крепко. Знаете, всеки, който е бил в чужбина, е казвал, че би трябвало да се изяде тревата, с цел да те одобряват на съществено. Това беше ключът и за моята акомодация. Трябва да покажеш, че си един от тях. Ако отидеш там и единствено се разхождаш, както някои чужденци у нас го вършат, то нямаш никакъв късмет. Дори не става въпрос да си по-добър от тях, а просто да работиш повече. Така само може да докажеш.

Бил си в редица клубове и страни зад граница. Къде ти хареса най-вече?

В Белгия нещата са доста подредени. Много се почита футболът и спортът. Хората са доброжелателни, даже да загубиш идват и те поздравяват, споделят ти, че в идващия мач нещата ще са по-добри. Много другарска е настройката, липсва чобанския метод на мислене, по-добре устроени са нещата. В Полша обаче също ми е било доста добре. Навсякъде е добре, стига човек да се приспособи. В Белгия обаче евентуално ми беше най-добре.

Липсваше ли ти България през всички тези години на открито?

Дотолкова привикнах, че даже не съм го мислил. Имах позвънявания от клубове в България, които няма да загатвам, само че избрах да остана там. Ако не се бяха появили тези форсмажорни условия, евентуално щях да остана до края на контракта ми в Полша. Да, несъмнено, липсват ми другари и семейство, само че аз въпреки всичко си имам жена и дете, тъй че съм с тях и рано или късно щях да се върна в България. Всичко беше ориентирано към това да се развличам и да изпитвам наслаждение от футбола. А и финансово там беше по-изгодно.

И за край, Алекс – какво си пожелаваш в персонален и професионален път през идващите месеци?

Пожелавам си да съм жив и здрав, аз и околните ми. Надявам се да се преборим за задачите си, аз и целият тим и нека побеждаваме, тъй като това носи наслада и самочувствие за всички.