Калоян Петков: Женският футбол в България има много добър потенциал
Новият селекционер на " лъвиците " с първо изявление
Броени дни откакто бе назначен за селекционер на женския народен тим на България, Калоян Петков даде особено изявление за уеб страницата на Българския футболен съюз. В него експертът приказва за идния си дебют против Хърватия на 3-и март, за наученото от мачовете с Лион и Барселона в UEFA Women’s Champions League и за това кои положителни практики на интернационално равнище би приложил у нас.
Г-н Петков, остава тъкмо месец до формалния Ви дебют отпред на женския народен тим на България. Изключително алегорично той ще бъде навръх 3-и март, Деня на националния празник, против Хърватия на стадион “Александър Шаламанов ” на старта на международните квалификации в Лига C на Зона Европа. Какво следва оттук насетне за Вас и екипа Ви в този месец?
- Предстои ни много работа. В щаба ми като помощник-треньор влиза Валентина Господинова, анализатор ще бъде Велизар Христов, Илиян Митрев ще се грижи за кондиционната подготовка, Петко Петков ще бъде треньор на вратарите, а лекар на отбора е Стамен Илиев. Както казахте, първият ни мач е против Хърватия – и то тъкмо в Деня на националния ни празник. Изключително сериозен дуел и противник. Аз самият добре познавам хърватската селекция и съм много изумен, че сега е в Лига C – най-вероятно вследствие на непостоянно показване в предходни квалификации. Държа да подчертая обаче, че тимът на Хърватия е доста мощен, съвсем всички негови състезателки играят в Германия и Австрия – все елитни шампионати. След това ни следва и среща с Гибралтар, само че сега главният ни фокус е мачът с Хърватия. Играем на Националния празник на България и желаеме да се представим оптимално добре. Това, върху което сме се концентрирали в този момент, е един лист, включващ 50-55 футболистки, чието показване следим. През уикенда наблюдавахме онлайн в Балчик контролата сред женския тим на Лудогорец и румънския Фарул Констанца, където има и две български футболистки – Николета Бойчева и Димитра Иванова. Видяхме доста качествени осъществявания на терена. През тази седмица Лудогорец ще се изправи и против Рапид Букурещ; съставът на НСА също ще има мач. В непрекъснат контакт сме и с девойките, които играят в чужбина – те изпращат видеа от своите дуели, тези фрагменти се проучват обширно, с цел да може до 9-и февруари да определим листата с 23 състезателки, които на 26-и да стартират подготовка за старта на квалификациите.
Споменахте към този момент тимовете на Хърватия и Гибралтар – с изключение на тях, в групата на България е и Косово. С какви упования влизате в тази квалификационна акция?
- Що се отнася до равнището на нашия тим, аз считам, че България разполага с доста добър капацитет. Може би на отбора липсва неизменност в представянето. Виждаме, че през последните години съставът е изиграл някои доста положителни мачове и някои не чак толкоз сполучливи. Затова и в този момент се опитваме да получим допустимо най-вече информация за моментното положение на състезателките, чието показване следим. Когато се съберем на лагера, към този момент ще имаме опция и да работим дружно. Но това не значи, че 23-те девойки, които получат повиквателни за дебютния лагер, ще бъдат викани само те в хода на квалификациите. Постоянно ще следим представянето и моментното положение на футболистките, с цел да разчитаме на тези в най-хубава форма. Има доста надарени млади девойки. В състава на НСА, да вземем за пример, има момиче, което е родено през 2010 година и разполага с огромен капацитет. Този народен тим има бъдеще, само че би трябвало да се работи, несъмнено, доста сложно – по тази причина и желаеме да изградим тясно съдействие с клубовете, с техните треньори. За да може да се усъвършенства и цялостното качество на шампионата.
Нека поговорим повече и за Вашата кариера – имате над 20 години опит в женския футбол; огромна част от професионалния Ви път минава в Казахстан, където печелите 11 трофеи. Бихте ли ни разказали малко повече за престоя си там? И какъв брой решаваща е ролята на страната в развиването на женския футбол?
- По подигравка на ориста съм натрупал опита си напълно в чужбина – в този момент за първи път ще работя в България. Както споменахте, доста сериозен интервал от кариерата ми съм прекарал в Казахстан – от 2012 до 2021 година, по-късно две години бях в Литва, а през 2024 година се завърнах в Казахстан. Там главно работих в един клубен тим - БИИК-Казигурт, за който самоуверено мога да кажа, че започнахме да го градим напряко от нулата.
В интервала 2012-2016 година бях отпред на женския народен тим на Казахстан, по-късно имам още един престой там – през 2021-2022 година Даже по време на първия ми престой имам мачове против България – тогава част от девойките, които в този момент към този момент са треньорки, още бяха състезателки – и Валя Господинова, и Силвия Радойска.
Що се отнася до Казахстан, там приказваме за малко по-различна футболна конструкция. Почти всички тимове са държавни, едвам през последната година някои от тях започнаха да се приватизират и да навлизат частни вложители, само че като цяло постоянно има и държавно присъединяване. Това е и повода да е малко по-структурирано шампионата, има средства, заделени от страната, които се влагат единствено за женски футбол. Аз самият взех присъединяване в създаването на тактиката за развиването на локалния женски шампионат, в който играят 14 тима, а надлежно всички елитни мъжки клубове са задължени да имат и собствен женски състав. Това е и един от критериите при лицензирането на клубовете. Но тук приказваме за един 8-годишен развой – като се стартира от наложително наличие в школите на девойки до 17 година, след това на такива до 19 година След това към този момент влезе в действие и правилото да имат наложително внушителен женски тим. Подобни планове не стават от през днешния ден за на следващия ден, би трябвало да се развиват редовно и поетапно.
Като стана дума за професионалния Ви път, имате богат опит и в най-престижния клубен шампионат в женския футбол – UEFA Women ’s Champions League , където записвате победа не над кого да е, а над Барселона. Това ли е най-ценният триумф в кариерата Ви?
- Да, може и по този начин да го определим. Но пък да не забравяме, че с тима на Звезда от Русия стигнахме през март 2011 година до четвъртфинал в Шампионската лига, където се изправихме против бъдещия притежател на трофея Лион. Тогава в първия мач вкъщи завършихме наедно 0:0, а на реванша отстъпихме с минималното 0:1. Целия този опит, добит от Шампионската лига тогава, съумях да го приложа след това в Казахстан. Там започнах през 2012 година и през 2016 година за първи път достигнахме до осминафиналите на Шампионската лига, след това 2017-а отново, а през 2018-а победихме Барселона с 3:1 у дома. На реванша при резултат 1:0 в интерес на домакините успяхме да отбележим изравнителен гол, само че той бе анулиран поради несъществуваща засада. Но какво да се прави – в последна сметка Барселона завоюва с 3:0 и продължи напред. Следващата година също беше доста сполучлива, тъй като успяхме да отстраним Андерлехт.
Съвсем неотдавна БФС организира първия по рода си селекционен камп в Съединени американски щати. Вие самият имате опит с футбола оттатък Океана, а всички ние знаем, че женският футбол там е извънредно развъртян. Какво Ви направи най-силно усещане в американската футболна екосистема?
- Да ви кажа, не е единствено женският футбол – всеки спорт там е извънредно развъртян, тъй като се стартира още от междинните учебни заведения. Всяко едно от тях има страхотна инфраструктура и спортна база. Почти всяко приблизително учебно заведение разполага със собствен личен стадион и лекоатлетическа писта – там се организират футболните срещи, мачове по американски футбол, лекоатлетически надпревари... Преди няколко дни имах опцията да беседвам с Яна Йорданова, която сега учи в Съединени американски щати. И тя ми описа тъкмо това – университетът разполага със страхотна база. Отделно, там има изключителна повсеместност – сред 6 и 8 млн. девойки в Америка играят футбол. Сами разбирате, че това дава опция за голям избор. И по този начин от количеството се стига до качеството, като се селектират най-хубавите гении. Аз самият съм живял в Чикаго, където сами знаете, че има доста огромна българска общественост. И съм уверен, че има девойки, които упражняват футбол, тъй че е значимо да следим и тяхното развиване. Но не става дума даже единствено за Съединени американски щати – из цяла Европа има към този момент доста български фамилии, чиито деца са родени и израснали в чужбина, които се занимават с футбол. Ето, да вземем за пример, в девическия тим до 17 година се викат 5-6 девойки, които са родени в чужбина или пък доста дребни са отпътували със фамилиите си. Такива девойки би трябвало да се разпознават доста бързо, с цел да може да ги убедим да играят за България. Защото го има и противоположния образец – с едно момиче на име Марина Георгиева, която сега е съществена състезателка на австрийския народен тим. С доста положителните си изяви за състава на Санкт Пьолтен тя притегли бързо вниманието на локалната федерация и се състезава за тях.
И за край – поради извънредно солидния Ви интернационален опит, който Ви е разрешил да се запознаете от близко с разнообразни футболни култури и системи, кое бихте желали да приложите в България във връзка с развиването на женския футбол?
- Аз персонално бих приложил част от опита ми, насъбран в Казахстан. С дейното присъединяване на локалното Министерство на образованието там се сътвори една девическа футболна лига в един район на страната, в който има към 400 учебни заведения. Всяка година се организираха серия от училищен футболни шампионати за девойки, а най-хубавите от тях получаваха късмет да продължат развиването си в школата на клубния тим, за който работех. Днес в първия състав има 7-8 девойки, артикул на тази академия, които сега са и национални състезателки. Това е нещо, което може да се опитаме да използван и в България в партньорство с Министерството на образованието. Друг значим аспект, да вземем за пример, беше фактът, че в Казахстан вкараха футбола като наложителен предмет в часовете по физкултура в учебните заведения. И по този метод децата получаваха по 17 футболни урока. Така че има разнообразни планове, върху които си коства да се намерения, само че това може да стане най-рано от лятото натам. Засега безспорен приоритет, несъмнено, е националният тим и първият мач с Хърватия, в който се надявам да се представим оптимално добре.
Броени дни откакто бе назначен за селекционер на женския народен тим на България, Калоян Петков даде особено изявление за уеб страницата на Българския футболен съюз. В него експертът приказва за идния си дебют против Хърватия на 3-и март, за наученото от мачовете с Лион и Барселона в UEFA Women’s Champions League и за това кои положителни практики на интернационално равнище би приложил у нас.
Г-н Петков, остава тъкмо месец до формалния Ви дебют отпред на женския народен тим на България. Изключително алегорично той ще бъде навръх 3-и март, Деня на националния празник, против Хърватия на стадион “Александър Шаламанов ” на старта на международните квалификации в Лига C на Зона Европа. Какво следва оттук насетне за Вас и екипа Ви в този месец?
- Предстои ни много работа. В щаба ми като помощник-треньор влиза Валентина Господинова, анализатор ще бъде Велизар Христов, Илиян Митрев ще се грижи за кондиционната подготовка, Петко Петков ще бъде треньор на вратарите, а лекар на отбора е Стамен Илиев. Както казахте, първият ни мач е против Хърватия – и то тъкмо в Деня на националния ни празник. Изключително сериозен дуел и противник. Аз самият добре познавам хърватската селекция и съм много изумен, че сега е в Лига C – най-вероятно вследствие на непостоянно показване в предходни квалификации. Държа да подчертая обаче, че тимът на Хърватия е доста мощен, съвсем всички негови състезателки играят в Германия и Австрия – все елитни шампионати. След това ни следва и среща с Гибралтар, само че сега главният ни фокус е мачът с Хърватия. Играем на Националния празник на България и желаеме да се представим оптимално добре. Това, върху което сме се концентрирали в този момент, е един лист, включващ 50-55 футболистки, чието показване следим. През уикенда наблюдавахме онлайн в Балчик контролата сред женския тим на Лудогорец и румънския Фарул Констанца, където има и две български футболистки – Николета Бойчева и Димитра Иванова. Видяхме доста качествени осъществявания на терена. През тази седмица Лудогорец ще се изправи и против Рапид Букурещ; съставът на НСА също ще има мач. В непрекъснат контакт сме и с девойките, които играят в чужбина – те изпращат видеа от своите дуели, тези фрагменти се проучват обширно, с цел да може до 9-и февруари да определим листата с 23 състезателки, които на 26-и да стартират подготовка за старта на квалификациите.
Споменахте към този момент тимовете на Хърватия и Гибралтар – с изключение на тях, в групата на България е и Косово. С какви упования влизате в тази квалификационна акция?
- Що се отнася до равнището на нашия тим, аз считам, че България разполага с доста добър капацитет. Може би на отбора липсва неизменност в представянето. Виждаме, че през последните години съставът е изиграл някои доста положителни мачове и някои не чак толкоз сполучливи. Затова и в този момент се опитваме да получим допустимо най-вече информация за моментното положение на състезателките, чието показване следим. Когато се съберем на лагера, към този момент ще имаме опция и да работим дружно. Но това не значи, че 23-те девойки, които получат повиквателни за дебютния лагер, ще бъдат викани само те в хода на квалификациите. Постоянно ще следим представянето и моментното положение на футболистките, с цел да разчитаме на тези в най-хубава форма. Има доста надарени млади девойки. В състава на НСА, да вземем за пример, има момиче, което е родено през 2010 година и разполага с огромен капацитет. Този народен тим има бъдеще, само че би трябвало да се работи, несъмнено, доста сложно – по тази причина и желаеме да изградим тясно съдействие с клубовете, с техните треньори. За да може да се усъвършенства и цялостното качество на шампионата.
Нека поговорим повече и за Вашата кариера – имате над 20 години опит в женския футбол; огромна част от професионалния Ви път минава в Казахстан, където печелите 11 трофеи. Бихте ли ни разказали малко повече за престоя си там? И какъв брой решаваща е ролята на страната в развиването на женския футбол?
- По подигравка на ориста съм натрупал опита си напълно в чужбина – в този момент за първи път ще работя в България. Както споменахте, доста сериозен интервал от кариерата ми съм прекарал в Казахстан – от 2012 до 2021 година, по-късно две години бях в Литва, а през 2024 година се завърнах в Казахстан. Там главно работих в един клубен тим - БИИК-Казигурт, за който самоуверено мога да кажа, че започнахме да го градим напряко от нулата.
В интервала 2012-2016 година бях отпред на женския народен тим на Казахстан, по-късно имам още един престой там – през 2021-2022 година Даже по време на първия ми престой имам мачове против България – тогава част от девойките, които в този момент към този момент са треньорки, още бяха състезателки – и Валя Господинова, и Силвия Радойска.
Що се отнася до Казахстан, там приказваме за малко по-различна футболна конструкция. Почти всички тимове са държавни, едвам през последната година някои от тях започнаха да се приватизират и да навлизат частни вложители, само че като цяло постоянно има и държавно присъединяване. Това е и повода да е малко по-структурирано шампионата, има средства, заделени от страната, които се влагат единствено за женски футбол. Аз самият взех присъединяване в създаването на тактиката за развиването на локалния женски шампионат, в който играят 14 тима, а надлежно всички елитни мъжки клубове са задължени да имат и собствен женски състав. Това е и един от критериите при лицензирането на клубовете. Но тук приказваме за един 8-годишен развой – като се стартира от наложително наличие в школите на девойки до 17 година, след това на такива до 19 година След това към този момент влезе в действие и правилото да имат наложително внушителен женски тим. Подобни планове не стават от през днешния ден за на следващия ден, би трябвало да се развиват редовно и поетапно.
Като стана дума за професионалния Ви път, имате богат опит и в най-престижния клубен шампионат в женския футбол – UEFA Women ’s Champions League , където записвате победа не над кого да е, а над Барселона. Това ли е най-ценният триумф в кариерата Ви?
- Да, може и по този начин да го определим. Но пък да не забравяме, че с тима на Звезда от Русия стигнахме през март 2011 година до четвъртфинал в Шампионската лига, където се изправихме против бъдещия притежател на трофея Лион. Тогава в първия мач вкъщи завършихме наедно 0:0, а на реванша отстъпихме с минималното 0:1. Целия този опит, добит от Шампионската лига тогава, съумях да го приложа след това в Казахстан. Там започнах през 2012 година и през 2016 година за първи път достигнахме до осминафиналите на Шампионската лига, след това 2017-а отново, а през 2018-а победихме Барселона с 3:1 у дома. На реванша при резултат 1:0 в интерес на домакините успяхме да отбележим изравнителен гол, само че той бе анулиран поради несъществуваща засада. Но какво да се прави – в последна сметка Барселона завоюва с 3:0 и продължи напред. Следващата година също беше доста сполучлива, тъй като успяхме да отстраним Андерлехт.
Съвсем неотдавна БФС организира първия по рода си селекционен камп в Съединени американски щати. Вие самият имате опит с футбола оттатък Океана, а всички ние знаем, че женският футбол там е извънредно развъртян. Какво Ви направи най-силно усещане в американската футболна екосистема?
- Да ви кажа, не е единствено женският футбол – всеки спорт там е извънредно развъртян, тъй като се стартира още от междинните учебни заведения. Всяко едно от тях има страхотна инфраструктура и спортна база. Почти всяко приблизително учебно заведение разполага със собствен личен стадион и лекоатлетическа писта – там се организират футболните срещи, мачове по американски футбол, лекоатлетически надпревари... Преди няколко дни имах опцията да беседвам с Яна Йорданова, която сега учи в Съединени американски щати. И тя ми описа тъкмо това – университетът разполага със страхотна база. Отделно, там има изключителна повсеместност – сред 6 и 8 млн. девойки в Америка играят футбол. Сами разбирате, че това дава опция за голям избор. И по този начин от количеството се стига до качеството, като се селектират най-хубавите гении. Аз самият съм живял в Чикаго, където сами знаете, че има доста огромна българска общественост. И съм уверен, че има девойки, които упражняват футбол, тъй че е значимо да следим и тяхното развиване. Но не става дума даже единствено за Съединени американски щати – из цяла Европа има към този момент доста български фамилии, чиито деца са родени и израснали в чужбина, които се занимават с футбол. Ето, да вземем за пример, в девическия тим до 17 година се викат 5-6 девойки, които са родени в чужбина или пък доста дребни са отпътували със фамилиите си. Такива девойки би трябвало да се разпознават доста бързо, с цел да може да ги убедим да играят за България. Защото го има и противоположния образец – с едно момиче на име Марина Георгиева, която сега е съществена състезателка на австрийския народен тим. С доста положителните си изяви за състава на Санкт Пьолтен тя притегли бързо вниманието на локалната федерация и се състезава за тях.
И за край – поради извънредно солидния Ви интернационален опит, който Ви е разрешил да се запознаете от близко с разнообразни футболни култури и системи, кое бихте желали да приложите в България във връзка с развиването на женския футбол?
- Аз персонално бих приложил част от опита ми, насъбран в Казахстан. С дейното присъединяване на локалното Министерство на образованието там се сътвори една девическа футболна лига в един район на страната, в който има към 400 учебни заведения. Всяка година се организираха серия от училищен футболни шампионати за девойки, а най-хубавите от тях получаваха късмет да продължат развиването си в школата на клубния тим, за който работех. Днес в първия състав има 7-8 девойки, артикул на тази академия, които сега са и национални състезателки. Това е нещо, което може да се опитаме да използван и в България в партньорство с Министерството на образованието. Друг значим аспект, да вземем за пример, беше фактът, че в Казахстан вкараха футбола като наложителен предмет в часовете по физкултура в учебните заведения. И по този метод децата получаваха по 17 футболни урока. Така че има разнообразни планове, върху които си коства да се намерения, само че това може да стане най-рано от лятото натам. Засега безспорен приоритет, несъмнено, е националният тим и първият мач с Хърватия, в който се надявам да се представим оптимално добре.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ