Какво трябва да свърши новия съдебен съвет и кои са новите му членове
Новият правосъден съвет към този момент е образуван и от трети октомври ще стартира работа. За идващите пет години - до 2022 година - той ще ръководи съдиите, прокурорите и следователите. Това ще е и съветът, който ще избере идващият основен прокурор (мандатът на Сотир Цацаров изтича през 2019 година) и идващият ръководител на Върховния касационен съд.
Пред новия състав на кадровия орган на Темида стои преди всичко сложната задача да поправи вредите от ръководството на предшествениците си. Отиващият си правосъден съвет остава в историята като може би съставът създал и взел участие в най-вече кавги, взел най-вече противоречиви решения, противопоставил магистрати и сринал доверието в системата.
Едно от първите решения на новия кадрови орган на Темида ще зависи от това дали президентът Румен Радев ще подпише указа за назначението на Георги Чолаков като ръководител на Върховния административен съд. От изказванията му до момента, оказва се, че по-скоро той ще върне за втора преценка на новия правосъден съвет, който и ще работи с новия ръководител на основната правосъдна инстанция. От новия Висш съдебен съвет ще зависи дали ще стартира нова процедура или ще преповтори остарялата с известните претенденти. Ако се избере вторият вид, президентът Радев няма право да връща повторно процедурата.
За този избор от Европейската комисия подчертаха в последния си мониторингов отчет, че е от основно значение и транспарантното му осъществяване ще е един от критериите при преценката дали евронаблюдението върху България би трябвало да продължи.
Друга краткосрочна задача пред съвета ще бъде и избор на нов ръководител на Софийския градски съд. Досегашният - Калоян Топалов - подаде оставка и изиска да напусне системата, считано от втори октомври.
Сред другите задания на новия Висш съдебен съвет е вземането на стимулирани решения при избор на ръководители в правосъдната система. Липсата на изясненост за какво тъкмо избран претендент е определен и чувството, че той е нечий любимец се трансформира в принцип при назначението на ръководители на съдилища и ръководители на прокуратури. Това работи доста демотивиращо на магистрати да вземат участие в такива процедури.
Новият правосъден съвет ще би трябвало да обръща и повече внимание на решенията на така наречен съдийско самоуправление. Откакто то стана факт с измененията в закона за правосъдната власт от лятото на 2016 година, болшинството от членове на правосъдния съвет го пренебрегваха.
Пред правосъдния съвет следва и началото (или продължаването ) на промяната на правосъдната карта. В годишния отчет на Върховния касационен съд беше маркирано, че този развой още е на фаза " откровен разговор сред съдиите ". Реализацията й значи закриване на едва натоварените съдилища и прокуратури, за магистратите да отидат тук-там, където в действителност има работа.
Кой кой е
Висшият правосъден съвет се състои от 25 члена. Трима от тях - основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища са членове по право. 11 са определени от Народното събрание и 11 от квотата на магистратите. Те са разпределени в две колегии - на съдиите и прокурорите, които вземат поотделно множеството решения. Ето кои са новите членове на двете колегии:
Съдийска гилдия - висши съдии, ръководител и един юрист
Цветинка Пашкунова, углавен арбитър от Върховния касационен съд, квота на съдиите
Тя беше определена с рекордна поддръжка от своите сътрудници. За да стигне до висшия съд тя мина през всички равнища на системата, в която влиза през 1992 година. Във Върховен касационен съд е от 2006 година. Тя е и учител в Софийски универсистет и в Националния институт по правораздаване.
Олга Керелска, цивилен арбитър от Върховния касационен съд, квота на съдиите
В концепцията си тя подлага на критика отиващия си правосъден съвет, а по време на чуването й на общото заседание се разгласи против шуробаджанащината при назначенията в съвета.
Започва работа през 1990 година в Районен съд - Кюстендил. През 1995 година, откакто е прекарала една година в Окръжния съд в града е преназначена в Софийския градски съд. От 2001 до 2010 година е арбитър в Софийския апелативен съд, след това - арбитър в гражданската гилдия на Върховен касационен съд.
Атанаска Дишева, арбитър Върховен административен съд, квота на съдиите
Работи във Върховен административен съд от 2005 годин, кариерата й стартира в Районен съд Варна през 1992 година. " Капитал " писа, че измежду сътрудниците си арбитър Дишева е известна като част от малцинството магистрати във Върховен административен съд, които не държат " правата " линия, наложена от управлението на съда.
Красимир Шекерджиев, углавен арбитър, Върховен касационен съд, квота на съдиите
Започва кариерата си през 1998 година в Софийския областен съд. Минава през всички равнища, до момента в който доближи Върховен касационен съд през 2013 година " Капитал " цитира негови сътрудници, които го дефинират като магистрат, който не се тормози намерено да отстоява мнението си. Съпругата му е арбитър във Върховния административен съд.
Севдалин Мавров, углавен арбитър, Върховен касационен съд, квота на съдиите
Мавров е съдията, който се самономинира за член на съвета. Бил е основен секретар на Министерския съвет (правителствата на Сакскобургготски и Станишев). През 2008 година още веднъж се връща в системата като арбитър във Върховен касационен съд. Кариерата му стартира от Районния съд в Бургас.
Боряна Димитрова, ръководител Окръжен съд - Бургас, квота на съдиите
От 2009 година управлява окръжния съд в Бургас. Преди това е работила в Районния съд в града, на който е била и заместник-председател. Завършва право през 1997 година в Нов български университет.
Вероника Имова, арбитър от Върховен касационен съд, номинирана от ГЕРБ
Имова е с над 34 години съдийски стаж и над 36 години в правосъдната система. Преминала е през всички степени на йерархията на съдилищата - от младши арбитър до висшата правосъдна инстанция. През 2016 година тя бе излъчена от Върховен касационен съд за член на Комисията по атестациите и състезанията - мандатен съвещателен орган към Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, а след това бе определена от сътрудниците си за ръководител на комисията.
Даниела Марчева, арбитър от Софийския апелативен съд, издигната от Българска социалистическа партия
Това е единственият претендент, който по време на чуването в комисията, влезе на няколко пъти в борба с ръководителя на правната комисия Данаил Кирилов.Марчева приключва право през 1995 г.работи като юрист в частния бранш и във Висшия правосъден съвет до 2005 година, когато е назначена за арбитър в Софийския областен съд. През 2010 година е нараснала в Търговското поделение на Софийския градски съд, а от 2012 година е командирована в Софийския апелативен съд, където е търговски арбитър.
Драгомир Кояджиков, арбитър в Апелативния профилиран углавен съд, номиниран от Българска социалистическа партия
Драгомир Кояджиков, арбитър в Апелативния профилиран углавен съд, повдигнат от Българска социалистическа партия
Кояджиков е арбитър в Апелативния профилиран углавен съд от 2011 година Преди това е бил арбитър за две години в Русенския областен съд и пет в Софийския областен съд. Пет години е работил и като следовател. Завършил е право в Бургаския свободен университет.
Стефан Грозев, заместник-председател на Софийския апелативен съд, повдигнат от Движение за права и свободи Името на Гроздев се свързва с Движение за права и свободи, като преди години той за малко да бъде номиниран от партията за Висш съдебен съвет.
Съдия Стефан Гроздев е един от най-дългогодишните заместник-председатели на Софийския апелативен съд и началник на комерсиалната гилдия там. Над две години беше и изпълняващ длъжността ръководител, откакто правосъдният съвет не съумя няколко пъти да организира избор, след отстраняването на някогашния ръководител Веселин Пенгезов. Гроздев се яви на втората от общо седем процедури, само че не съумя да събере задоволително гласове и да оглави основната правосъдна инстанция. Името на Гроздев се свързва с Движение за права и свободи, като преди години той за малко да бъде номиниран от партията за Висш съдебен съвет. При издигането на кандидатурата му, " Капитал " писа, че той се свързва с произнасяния в интерес на придвижването и Делян Пеевски.
Боян Новански, юрист, номиниран от Волен Сидеров
Боян Новански е единственият юрист, който влиза в съдийската гилдия. Новански стана прочут преди десетина години, когато беше бранител по делото против притежателя на торент уеб страницата " Арена " Елиан Гешев. Боян Новански е взел участие в две компании - " Браво мюзик " и " Уеб медиа ", напомня " Капитал ". Към предлагането за юрист Новански има писмена рекомендация, подписана от 13 съдии, юристи, частни правосъдни реализатори и нотариус. Сред тях са някогашният зам.-директор на Националната следствена работа Свилен Тормаков, който е юрист, някогашният краткотраен началник на Софийския областен съд Стефан Милев, съдията от Софийския градски съд Петър Гунчев и други Дали е подходящо настоящи магистрати да поддържат номинация, издигната от наказано лице (Сидеров още изтърпява присъдата си " пробация ", наложена по няколко каузи за безчинство - бел.ред.), е въпрос на преценка. Според източници на " Капитал " от прокуратурата Новански е непосредствен до някогашния началник на столичното разследване Петьо Петров, прочут с прякора Петьо Еврото. През 2006 година в имотния указател е вписано, че Петров му подарява парцел край Созопол. Сега той не попада в имотната му декларация
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новият Висш съдебен съвет (33)
Пред новия състав на кадровия орган на Темида стои преди всичко сложната задача да поправи вредите от ръководството на предшествениците си. Отиващият си правосъден съвет остава в историята като може би съставът създал и взел участие в най-вече кавги, взел най-вече противоречиви решения, противопоставил магистрати и сринал доверието в системата.
Едно от първите решения на новия кадрови орган на Темида ще зависи от това дали президентът Румен Радев ще подпише указа за назначението на Георги Чолаков като ръководител на Върховния административен съд. От изказванията му до момента, оказва се, че по-скоро той ще върне за втора преценка на новия правосъден съвет, който и ще работи с новия ръководител на основната правосъдна инстанция. От новия Висш съдебен съвет ще зависи дали ще стартира нова процедура или ще преповтори остарялата с известните претенденти. Ако се избере вторият вид, президентът Радев няма право да връща повторно процедурата.
За този избор от Европейската комисия подчертаха в последния си мониторингов отчет, че е от основно значение и транспарантното му осъществяване ще е един от критериите при преценката дали евронаблюдението върху България би трябвало да продължи.
Друга краткосрочна задача пред съвета ще бъде и избор на нов ръководител на Софийския градски съд. Досегашният - Калоян Топалов - подаде оставка и изиска да напусне системата, считано от втори октомври.
Сред другите задания на новия Висш съдебен съвет е вземането на стимулирани решения при избор на ръководители в правосъдната система. Липсата на изясненост за какво тъкмо избран претендент е определен и чувството, че той е нечий любимец се трансформира в принцип при назначението на ръководители на съдилища и ръководители на прокуратури. Това работи доста демотивиращо на магистрати да вземат участие в такива процедури.
Новият правосъден съвет ще би трябвало да обръща и повече внимание на решенията на така наречен съдийско самоуправление. Откакто то стана факт с измененията в закона за правосъдната власт от лятото на 2016 година, болшинството от членове на правосъдния съвет го пренебрегваха.
Пред правосъдния съвет следва и началото (или продължаването ) на промяната на правосъдната карта. В годишния отчет на Върховния касационен съд беше маркирано, че този развой още е на фаза " откровен разговор сред съдиите ". Реализацията й значи закриване на едва натоварените съдилища и прокуратури, за магистратите да отидат тук-там, където в действителност има работа.
Кой кой е
Висшият правосъден съвет се състои от 25 члена. Трима от тях - основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища са членове по право. 11 са определени от Народното събрание и 11 от квотата на магистратите. Те са разпределени в две колегии - на съдиите и прокурорите, които вземат поотделно множеството решения. Ето кои са новите членове на двете колегии:
Съдийска гилдия - висши съдии, ръководител и един юрист
Цветинка Пашкунова, углавен арбитър от Върховния касационен съд, квота на съдиите
Тя беше определена с рекордна поддръжка от своите сътрудници. За да стигне до висшия съд тя мина през всички равнища на системата, в която влиза през 1992 година. Във Върховен касационен съд е от 2006 година. Тя е и учител в Софийски универсистет и в Националния институт по правораздаване.
Олга Керелска, цивилен арбитър от Върховния касационен съд, квота на съдиите
В концепцията си тя подлага на критика отиващия си правосъден съвет, а по време на чуването й на общото заседание се разгласи против шуробаджанащината при назначенията в съвета.
Започва работа през 1990 година в Районен съд - Кюстендил. През 1995 година, откакто е прекарала една година в Окръжния съд в града е преназначена в Софийския градски съд. От 2001 до 2010 година е арбитър в Софийския апелативен съд, след това - арбитър в гражданската гилдия на Върховен касационен съд.
Атанаска Дишева, арбитър Върховен административен съд, квота на съдиите
Работи във Върховен административен съд от 2005 годин, кариерата й стартира в Районен съд Варна през 1992 година. " Капитал " писа, че измежду сътрудниците си арбитър Дишева е известна като част от малцинството магистрати във Върховен административен съд, които не държат " правата " линия, наложена от управлението на съда.
Красимир Шекерджиев, углавен арбитър, Върховен касационен съд, квота на съдиите
Започва кариерата си през 1998 година в Софийския областен съд. Минава през всички равнища, до момента в който доближи Върховен касационен съд през 2013 година " Капитал " цитира негови сътрудници, които го дефинират като магистрат, който не се тормози намерено да отстоява мнението си. Съпругата му е арбитър във Върховния административен съд.
Севдалин Мавров, углавен арбитър, Върховен касационен съд, квота на съдиите
Мавров е съдията, който се самономинира за член на съвета. Бил е основен секретар на Министерския съвет (правителствата на Сакскобургготски и Станишев). През 2008 година още веднъж се връща в системата като арбитър във Върховен касационен съд. Кариерата му стартира от Районния съд в Бургас.
Боряна Димитрова, ръководител Окръжен съд - Бургас, квота на съдиите
От 2009 година управлява окръжния съд в Бургас. Преди това е работила в Районния съд в града, на който е била и заместник-председател. Завършва право през 1997 година в Нов български университет.
Вероника Имова, арбитър от Върховен касационен съд, номинирана от ГЕРБ
Имова е с над 34 години съдийски стаж и над 36 години в правосъдната система. Преминала е през всички степени на йерархията на съдилищата - от младши арбитър до висшата правосъдна инстанция. През 2016 година тя бе излъчена от Върховен касационен съд за член на Комисията по атестациите и състезанията - мандатен съвещателен орган към Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, а след това бе определена от сътрудниците си за ръководител на комисията.
Даниела Марчева, арбитър от Софийския апелативен съд, издигната от Българска социалистическа партия
Това е единственият претендент, който по време на чуването в комисията, влезе на няколко пъти в борба с ръководителя на правната комисия Данаил Кирилов.Марчева приключва право през 1995 г.работи като юрист в частния бранш и във Висшия правосъден съвет до 2005 година, когато е назначена за арбитър в Софийския областен съд. През 2010 година е нараснала в Търговското поделение на Софийския градски съд, а от 2012 година е командирована в Софийския апелативен съд, където е търговски арбитър.
Драгомир Кояджиков, арбитър в Апелативния профилиран углавен съд, номиниран от Българска социалистическа партия
Драгомир Кояджиков, арбитър в Апелативния профилиран углавен съд, повдигнат от Българска социалистическа партия
Кояджиков е арбитър в Апелативния профилиран углавен съд от 2011 година Преди това е бил арбитър за две години в Русенския областен съд и пет в Софийския областен съд. Пет години е работил и като следовател. Завършил е право в Бургаския свободен университет.
Стефан Грозев, заместник-председател на Софийския апелативен съд, повдигнат от Движение за права и свободи Името на Гроздев се свързва с Движение за права и свободи, като преди години той за малко да бъде номиниран от партията за Висш съдебен съвет.
Съдия Стефан Гроздев е един от най-дългогодишните заместник-председатели на Софийския апелативен съд и началник на комерсиалната гилдия там. Над две години беше и изпълняващ длъжността ръководител, откакто правосъдният съвет не съумя няколко пъти да организира избор, след отстраняването на някогашния ръководител Веселин Пенгезов. Гроздев се яви на втората от общо седем процедури, само че не съумя да събере задоволително гласове и да оглави основната правосъдна инстанция. Името на Гроздев се свързва с Движение за права и свободи, като преди години той за малко да бъде номиниран от партията за Висш съдебен съвет. При издигането на кандидатурата му, " Капитал " писа, че той се свързва с произнасяния в интерес на придвижването и Делян Пеевски.
Боян Новански, юрист, номиниран от Волен Сидеров
Боян Новански е единственият юрист, който влиза в съдийската гилдия. Новански стана прочут преди десетина години, когато беше бранител по делото против притежателя на торент уеб страницата " Арена " Елиан Гешев. Боян Новански е взел участие в две компании - " Браво мюзик " и " Уеб медиа ", напомня " Капитал ". Към предлагането за юрист Новански има писмена рекомендация, подписана от 13 съдии, юристи, частни правосъдни реализатори и нотариус. Сред тях са някогашният зам.-директор на Националната следствена работа Свилен Тормаков, който е юрист, някогашният краткотраен началник на Софийския областен съд Стефан Милев, съдията от Софийския градски съд Петър Гунчев и други Дали е подходящо настоящи магистрати да поддържат номинация, издигната от наказано лице (Сидеров още изтърпява присъдата си " пробация ", наложена по няколко каузи за безчинство - бел.ред.), е въпрос на преценка. Според източници на " Капитал " от прокуратурата Новански е непосредствен до някогашния началник на столичното разследване Петьо Петров, прочут с прякора Петьо Еврото. През 2006 година в имотния указател е вписано, че Петров му подарява парцел край Созопол. Сега той не попада в имотната му декларация
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новият Висш съдебен съвет (33)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ