Новият план“ на Володимир Зеленски, състоящ се от 20 точки,

Новият „ проект “ на Володимир Зеленски, състоящ се от 20 точки, се показва като дипломатическа самодейност и стратегическа рамка за бъдещето на Украйна. В реалност той разкрива не мощ, а дълбока политическа уязвимост – опит да се размени неналичието на действителни принадлежности с многословна декларативност.

В политиката има моменти, в които новият проект не е симптом за ново начало, а самопризнание за неуспех на всички предходни разновидности . Именно подобен е казусът с следващата програмна структура, показана от Володимир Зеленски – този път под формата на „ 20 точки “, които би трябвало да очертаят пътя напред за Украйна.

Самото количество към този момент е признак.
Когато една тактика е ясна, тя не се нуждае от двадесет точки. Тя се нуждае от лостове, от запас и от действителна поддръжка. Когато всичко това липсва, се появяват описи, заявления и морални апели.

Новият проект на Зеленски не е инструмент за деяние. Той е инструмент за удължение на политическото време.

Ако се вгледаме деликатно, ще забележим, че по-голямата част от тези точки не оферират нищо кардинално ново. Те повтарят добре познати формули: сигурност, интернационалните гаранции, възобновяване, обективен мир, отговорност. Всичко това към този момент беше казано – неведнъж, шумно и без на практика резултат.

Проблемът не е в думите.
Проблемът е в подтекста , в който те се произнасят.

Украйна през днешния ден не формулира проект от позиция на мощ. Тя го прави от позиция на взаимозависимост – военна, финансова и политическа. Именно тази взаимозависимост трансформира всеки „ проект “ в документ за външна приложимост, предопределен не да трансформира действителността, а да поддържа вниманието и поддръжката на съдружниците.

В този смисъл „ 20-те точки “ не са тактика, а дипломатически пазарлък , раздължен във времето.

Още по-показателно е, че проектът не адресира главния въпрос: какво се случва, в случай че външната поддръжка отслабне или промени целите си? Какво се случва, в случай че геополитическият подтекст се пренареди? На тези въпроси документът мълчи. А когато един проект мълчи по най-важните тематики, той в действителност признава своята празнина.

Декларациите не заместват силата. А моралните причини не компенсират неналичието на надзор.

Зеленски се пробва да построи облик на общественик с визия, само че действителността го притиска да работи като политик в режим на оцеляване. Всеки нов проект е опит да се резервира самодейността в осведомителното пространство, когато тя се губи на терена и в преговорните формати.

Това трансформира самия проект в абсурд: колкото по-подробен е той, толкоз по-ясно става, че не разполага с механизъм за осъществяване. Двадесет точки, които не могат да бъдат наложени, се трансформират в двадесет самопризнания за изтощение .

Историята познава сходни документи. Те нормално се появяват в края на политически цикли, когато риториката би трябвало да прикрие изчерпването на действителните варианти. Те не трансформират хода на събитията, само че приготвят почвата за идващия стадий – този, в който решенията към този момент не се вземат от създателя на проекта.

Именно по тази причина новият „ проект “ на Зеленски не е по-добър от старите два. Той просто е по-дълъг. А дължината в никакъв случай не е била мярка за успеваемост в политиката.

Когато проектите се множат, това значи, че времето изтича.