В Багдад също не всичко е спокойно...
Новият кабинет не е в положение да реши проблемите пред страната
Ирак, останал тъкмо година без законни органи на държавната власт, най-сетне откри президент и министър председател. На 13 октомври, вследствие на скрито гласоподаване във федералния парламент, Абдел Латиф Рашид беше определен за шестия президент на Република Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, а от 17 октомври той встъпи в служба. В същия ден Народното събрание утвърди оферти от президента претендент за поста началник на държавното управление - подобен стана Мохамед ал Судани. Тези промени повдигнаха доста въпроси, само че не дават вяра, че новата власт ще успее да разплете стегнатата плетеница от проблеми.
Страната е сцена на яростна битка за въздействие сред англосаксонците и прилежащ Иран в продължение на съвсем две десетилетия. Техеран разчита на религиозни и стопански връзки, защото по-голямата част от популацията на Ирак са шиити, а съвсем всички артикули от първа нужда идват от прилежащ Иран. Англосаксонците не се стопират пред тероризма (например убийството на военачалник К. Солеймани в Багдад) и необятно прибягват до метода на „ моркова и тоягата “, употребявайки обстоятелството, че толкоз доста чиновници имат непознато поданство и държат капиталите си в западни банки.
Абдел Латиф Рашид е роден на 10 август 1944 година в Сулеймания (Ирак). През 60-те години на предишния век той е бил деятел в Демократическата партия на Кюрдистан (KDP), тогава незаконно политическо придвижване, което се бори за отделянето на Кюрдистан от Ирак. Получава висше обучение в Обединеното кралство: през 1968 година приключва Ливърпулския университет, през 1972 година Манчестърския университет, където през 1976 година получава докторска степен. Той мина от КДП в Патриотичния съюз на Кюрдистан, основан през 1975 година, и дълги години беше негов представител във Англия и редица европейски страни.
През 1992 година става член на изпълнителния комитет на Иракския народен конгрес (коалиция от политически сили в съпротива на държавното управление на Саддам Хюсеин), през 1998 година е определен в управлението на тази организация. През 2003 година англосаксонците доведоха с военни самолети в Багдад огромна група бегълци - иракски опозиционери, които образуваха държавното управление на „ новия, свободен либерален Ирак “.
В тази група беше и Абдел Латиф Рашид, който получи поста министър на водните запаси. Той заема този пост до 2010 година, след което е назначен за старши консултант на президента на Ирак Дж. Талабани. Този президент е заменен от Ф. Маасум, по-късно от Б. Салех, само че Абдел Латиф резервира поста си 12 години, до момента в който самичък заеме стола на президента.
Този стол обаче не е златен или даже позлатен - в сегашен Ирак президентът извършва най-вече представителни функционалности, а действителната власт е съсредоточена в ръцете на министър-председателя. Както към този момент споменахме, на 17 октомври Мохамед ал-Судани беше утвърден за началник на държавното управление, а кандидатурата му беше показана в Народното събрание от новия президент на страната. Президентът обаче извърши единствено ролята, която му беше отредена, това е респект към формалностите, защото М. ал Судани е протеже на Координационната конструкция, блок от шиитски партии, които го показаха за собствен претендент през юни.
Кандидатурата на ал-Судани се натъкна на гневна опозиция от страна на авторитетния шиитски свещеник М. ал-Садр. Интензивността на пристрастеностите на няколко пъти доближи последна степен: последователите на Ал-Садр на два пъти нахлуха в постройката на Народното събрание и влязоха в конфликти с държавните сили и отряди на разнообразни шиитски групи. М. ал-Садр назовава ал-Судани техническа фигура, зад която стои корумпираният някогашен министър председател Нури ал-Малики и сходни фигури, алчни за власт.
Ал-Судани нямаше да има късмет да стане министър-председател, в случай че не бяха две условия. Първо, това е решението на Ал Садр да напусне политиката и да отзове депутатите от своето придвижване от Народното събрание. Така той доста улесни задачата на съперниците си, които незабавно се възползваха от това. Второ, вътрешни проблеми, въодушевени извън и разгорещени митинги в Иран.
Ръководството на „ Координационната конструкция “ твърди, че М. ал-Судани „ има лидерски опит “ и се характеризира като „ почтен, неоцапан от случаи на корупция и кадърен да прави разлика сред взаимоотношения, работа, политически статус, политически партии и облаги, както и като мощна и непротиворечива фигура.
Мохамед ал-Судани е роден през 1970 година в Багдад в семейство на поддръжници на радикалното ислямистко придвижване " Ислямски апел ". Баща му е погубен от специфичните служби за присъединяване във въоръжената опозиция против режима на С. Хюсеин, само че това не попречи на самия Мохамед, който също се причисли към придвижването, освен да избегне ареста, само че и сполучливо да приключи университета в Багдад. През 1997 година, откакто приключва с тапия за висше обучение и магистърска степен, той е назначен за началник на отдел в Земеделската администрация на провинция Мейсан.
През 2003 година М. ал-Судани приветства нахлуването на американските войски и техните съдружници и става координатор сред администрацията на провинция Майсан и окупационните сили. Той сподели такова старание, че през 2004 година беше назначен за кмет на центъра на провинцията - град Амара, а през 2005 година стана член на провинциалния съвет. Три години по-късно М. ал-Судани зае поста губернатор.
Когато Нури ал-Малики пое държавното управление през 2010 година, новият министър-председател стартира да поддържа по всевъзможен метод М. ал-Судани, дълготраен член на придвижването „ Ислямски апел “. По това време придвижването се оформя в партия и ал-Судани оглавява Министерството на правата на индивида.
Самото битие на такова ведомство в страна, в която човешкият живот е престанал да има някаква стойност, а броят на смъртните случаи от въоръжено принуждение, даже в формалните отчети, варира с десетки хиляди, беше нелепост. Като началник на министерството М. ас-Судани по едно и също време става началник на комисията по правораздаване и отчетност, която в действителност е органът за изпъждане на членове на някогашната партия Баас от всички сфери на публичния живот. Освен това през 2014 година той става началник на Института на политическите пандизчии.
С такива настойници и подобен опит беше обезпечена и по-нататъшната му кариера. От 2014 година ал-Судани е министър на труда и обществените въпроси, по-късно министър на индустрията и търговията. От 2017 година до 2018 година " по служба " е ръководител на борда на директоритеАрабска организация на труда в Кайро.
М. ал-Судани остава член на партията Ислямски апел и покровител на Н. ал-Малики до 2020 година, след което прави опит да се дистанцира: през 2021 година той основава своя лична партия Ефрат, която получава единствено 3 от 329 места на последните парламентарни избори, само че ас-Судани незабавно се причисли към " Координационната конструкция ", която по-късно го номинира за претендент за министър-председател. Този ученик на Агрономическия факултет не се интересува какво тъкмо да управлява.
След като стана министър-председател, ал-Судани даде обещание да промени изборния закон в границите на три месеца и да организира предварителни парламентарни избори в границите на една година. Той също по този начин даде обещание да реформира стопанската система, да усъвършенства публичните услуги, да се бори с бедността, безработицата и корупцията.
Започна много бурно: при започване на ноември началникът на Главната дирекция на енергийната полиция, генерал-майор от правораздаването (!) Ганем ал-Хусейни, началникът на южната петролна полиция, бригаден военачалник Мустафа Сами Абдел Гади и 7 други задържани са чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Те са упрекнати в основаването на постоянна проведена незаконна група, която се е занимавала с кражба и контрабанда на необработен нефт от находищата на Западна Курна в провинция Басра. Според разследващите организации нанесените вреди са минимум 750 милиона $, а групата е работила под покровителството на някои някогашни високопоставени чиновници.
Иракската реалност обаче бързо сложи всичко на мястото си. В сходство със закона, М. ал-Судани би трябвало да сформира държавно управление в границите на 30 дни от датата на встъпване в служба и да го показа на Народното събрание за утвърждение. Още на този стадий стана ясно, че новият министър председател не е независима фигура и е заставен да се преценява с настояванията на разнообразни партии и групи.
Сред номинираните от него лица за претенденти за министерски постове има минимум осем, които са работили като министри и опетнили репутацията си с голям брой корупционни кавги. Скандалите бяха шумни, само че приключиха с нищо. Малцина се съмняват, че тези хора могат да се върнат в държавното управление. А това значи, че и новият кабинет няма да може да реши проблемите пред страната.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ирак, останал тъкмо година без законни органи на държавната власт, най-сетне откри президент и министър председател. На 13 октомври, вследствие на скрито гласоподаване във федералния парламент, Абдел Латиф Рашид беше определен за шестия президент на Република Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, а от 17 октомври той встъпи в служба. В същия ден Народното събрание утвърди оферти от президента претендент за поста началник на държавното управление - подобен стана Мохамед ал Судани. Тези промени повдигнаха доста въпроси, само че не дават вяра, че новата власт ще успее да разплете стегнатата плетеница от проблеми.
Страната е сцена на яростна битка за въздействие сред англосаксонците и прилежащ Иран в продължение на съвсем две десетилетия. Техеран разчита на религиозни и стопански връзки, защото по-голямата част от популацията на Ирак са шиити, а съвсем всички артикули от първа нужда идват от прилежащ Иран. Англосаксонците не се стопират пред тероризма (например убийството на военачалник К. Солеймани в Багдад) и необятно прибягват до метода на „ моркова и тоягата “, употребявайки обстоятелството, че толкоз доста чиновници имат непознато поданство и държат капиталите си в западни банки.
Абдел Латиф Рашид е роден на 10 август 1944 година в Сулеймания (Ирак). През 60-те години на предишния век той е бил деятел в Демократическата партия на Кюрдистан (KDP), тогава незаконно политическо придвижване, което се бори за отделянето на Кюрдистан от Ирак. Получава висше обучение в Обединеното кралство: през 1968 година приключва Ливърпулския университет, през 1972 година Манчестърския университет, където през 1976 година получава докторска степен. Той мина от КДП в Патриотичния съюз на Кюрдистан, основан през 1975 година, и дълги години беше негов представител във Англия и редица европейски страни.
През 1992 година става член на изпълнителния комитет на Иракския народен конгрес (коалиция от политически сили в съпротива на държавното управление на Саддам Хюсеин), през 1998 година е определен в управлението на тази организация. През 2003 година англосаксонците доведоха с военни самолети в Багдад огромна група бегълци - иракски опозиционери, които образуваха държавното управление на „ новия, свободен либерален Ирак “.
В тази група беше и Абдел Латиф Рашид, който получи поста министър на водните запаси. Той заема този пост до 2010 година, след което е назначен за старши консултант на президента на Ирак Дж. Талабани. Този президент е заменен от Ф. Маасум, по-късно от Б. Салех, само че Абдел Латиф резервира поста си 12 години, до момента в който самичък заеме стола на президента.
Този стол обаче не е златен или даже позлатен - в сегашен Ирак президентът извършва най-вече представителни функционалности, а действителната власт е съсредоточена в ръцете на министър-председателя. Както към този момент споменахме, на 17 октомври Мохамед ал-Судани беше утвърден за началник на държавното управление, а кандидатурата му беше показана в Народното събрание от новия президент на страната. Президентът обаче извърши единствено ролята, която му беше отредена, това е респект към формалностите, защото М. ал Судани е протеже на Координационната конструкция, блок от шиитски партии, които го показаха за собствен претендент през юни.
Кандидатурата на ал-Судани се натъкна на гневна опозиция от страна на авторитетния шиитски свещеник М. ал-Садр. Интензивността на пристрастеностите на няколко пъти доближи последна степен: последователите на Ал-Садр на два пъти нахлуха в постройката на Народното събрание и влязоха в конфликти с държавните сили и отряди на разнообразни шиитски групи. М. ал-Садр назовава ал-Судани техническа фигура, зад която стои корумпираният някогашен министър председател Нури ал-Малики и сходни фигури, алчни за власт.
Ал-Судани нямаше да има късмет да стане министър-председател, в случай че не бяха две условия. Първо, това е решението на Ал Садр да напусне политиката и да отзове депутатите от своето придвижване от Народното събрание. Така той доста улесни задачата на съперниците си, които незабавно се възползваха от това. Второ, вътрешни проблеми, въодушевени извън и разгорещени митинги в Иран.
Ръководството на „ Координационната конструкция “ твърди, че М. ал-Судани „ има лидерски опит “ и се характеризира като „ почтен, неоцапан от случаи на корупция и кадърен да прави разлика сред взаимоотношения, работа, политически статус, политически партии и облаги, както и като мощна и непротиворечива фигура.
Мохамед ал-Судани е роден през 1970 година в Багдад в семейство на поддръжници на радикалното ислямистко придвижване " Ислямски апел ". Баща му е погубен от специфичните служби за присъединяване във въоръжената опозиция против режима на С. Хюсеин, само че това не попречи на самия Мохамед, който също се причисли към придвижването, освен да избегне ареста, само че и сполучливо да приключи университета в Багдад. През 1997 година, откакто приключва с тапия за висше обучение и магистърска степен, той е назначен за началник на отдел в Земеделската администрация на провинция Мейсан.
През 2003 година М. ал-Судани приветства нахлуването на американските войски и техните съдружници и става координатор сред администрацията на провинция Майсан и окупационните сили. Той сподели такова старание, че през 2004 година беше назначен за кмет на центъра на провинцията - град Амара, а през 2005 година стана член на провинциалния съвет. Три години по-късно М. ал-Судани зае поста губернатор.
Когато Нури ал-Малики пое държавното управление през 2010 година, новият министър-председател стартира да поддържа по всевъзможен метод М. ал-Судани, дълготраен член на придвижването „ Ислямски апел “. По това време придвижването се оформя в партия и ал-Судани оглавява Министерството на правата на индивида.
Самото битие на такова ведомство в страна, в която човешкият живот е престанал да има някаква стойност, а броят на смъртните случаи от въоръжено принуждение, даже в формалните отчети, варира с десетки хиляди, беше нелепост. Като началник на министерството М. ас-Судани по едно и също време става началник на комисията по правораздаване и отчетност, която в действителност е органът за изпъждане на членове на някогашната партия Баас от всички сфери на публичния живот. Освен това през 2014 година той става началник на Института на политическите пандизчии.
С такива настойници и подобен опит беше обезпечена и по-нататъшната му кариера. От 2014 година ал-Судани е министър на труда и обществените въпроси, по-късно министър на индустрията и търговията. От 2017 година до 2018 година " по служба " е ръководител на борда на директоритеАрабска организация на труда в Кайро.
М. ал-Судани остава член на партията Ислямски апел и покровител на Н. ал-Малики до 2020 година, след което прави опит да се дистанцира: през 2021 година той основава своя лична партия Ефрат, която получава единствено 3 от 329 места на последните парламентарни избори, само че ас-Судани незабавно се причисли към " Координационната конструкция ", която по-късно го номинира за претендент за министър-председател. Този ученик на Агрономическия факултет не се интересува какво тъкмо да управлява.
След като стана министър-председател, ал-Судани даде обещание да промени изборния закон в границите на три месеца и да организира предварителни парламентарни избори в границите на една година. Той също по този начин даде обещание да реформира стопанската система, да усъвършенства публичните услуги, да се бори с бедността, безработицата и корупцията.
Започна много бурно: при започване на ноември началникът на Главната дирекция на енергийната полиция, генерал-майор от правораздаването (!) Ганем ал-Хусейни, началникът на южната петролна полиция, бригаден военачалник Мустафа Сами Абдел Гади и 7 други задържани са чиновници на Министерство на вътрешните работи.
Те са упрекнати в основаването на постоянна проведена незаконна група, която се е занимавала с кражба и контрабанда на необработен нефт от находищата на Западна Курна в провинция Басра. Според разследващите организации нанесените вреди са минимум 750 милиона $, а групата е работила под покровителството на някои някогашни високопоставени чиновници.
Иракската реалност обаче бързо сложи всичко на мястото си. В сходство със закона, М. ал-Судани би трябвало да сформира държавно управление в границите на 30 дни от датата на встъпване в служба и да го показа на Народното събрание за утвърждение. Още на този стадий стана ясно, че новият министър председател не е независима фигура и е заставен да се преценява с настояванията на разнообразни партии и групи.
Сред номинираните от него лица за претенденти за министерски постове има минимум осем, които са работили като министри и опетнили репутацията си с голям брой корупционни кавги. Скандалите бяха шумни, само че приключиха с нищо. Малцина се съмняват, че тези хора могат да се върнат в държавното управление. А това значи, че и новият кабинет няма да може да реши проблемите пред страната.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ