НАСА се притеснява как Слънцето влияе на Марс
Новият проучвателен план цели да разбере рисковете при пращането на хора на Червената планета
В подготовката за евентуална пилотирана задача до Червената планета, учените от НАСА ще следят от близко по какъв начин пикът на нестабилна интензивност на Слънцето се отразява на Марс.
Нашата звезда от време на време изхвърля огромни количества плазма в космоса по време на събития като слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса. Но когато Слънцето се приближава до своя безоблачен най-много, пик на слънчева интензивност, който се случва на всеки 11 години, тези събития се случват доста по-често и с по-голям магнитуд. На Земята хората са относително защитени от магнитното поле, само че Марс няма такова.
Колко рисково би било това за астрановтите, остава неразбираемо.
" Нямаме солидна визия какъв е резултатът от радиацията по време на слънчевата интензивност ", сподели Шанън Къри от лабораторията за атмосферна и галактическа физика на университета в Колорадо в известие на НАСА.
" Всъщност бих се радвал да видя " огромно изригване " което да удари Марс тази година - задоволително мощно събитие, което можем да проучим, с цел да разберем по-добре слънчевата радиация, преди астронавтите да отидат на Марс. "
За изследванията си учените ще разчитат на два основни източника на данни. Единият е марсоходът на НАСА Curiosity с неговия незаместим инструмент за оценка на радиацията (RAD), който мери високоенергийната радиация на повърхността на планетата.
Другият е спътникът Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN). Той следи радиацията и слънчевите частици. Въпреки че тези благоприятни условия разрешават на MAVEN да открива слънчеви стихии, той не може самичък да нарисува цялостна картина. Заедно с RAD, той може да служи като система за ранно предизвестие, която разрешава на екипа на марсохода да знае по кое време да търси промени в данните на инструмента.
В подготовката за евентуална пилотирана задача до Червената планета, учените от НАСА ще следят от близко по какъв начин пикът на нестабилна интензивност на Слънцето се отразява на Марс.
Нашата звезда от време на време изхвърля огромни количества плазма в космоса по време на събития като слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса. Но когато Слънцето се приближава до своя безоблачен най-много, пик на слънчева интензивност, който се случва на всеки 11 години, тези събития се случват доста по-често и с по-голям магнитуд. На Земята хората са относително защитени от магнитното поле, само че Марс няма такова.
Колко рисково би било това за астрановтите, остава неразбираемо.
" Нямаме солидна визия какъв е резултатът от радиацията по време на слънчевата интензивност ", сподели Шанън Къри от лабораторията за атмосферна и галактическа физика на университета в Колорадо в известие на НАСА.
" Всъщност бих се радвал да видя " огромно изригване " което да удари Марс тази година - задоволително мощно събитие, което можем да проучим, с цел да разберем по-добре слънчевата радиация, преди астронавтите да отидат на Марс. "
За изследванията си учените ще разчитат на два основни източника на данни. Единият е марсоходът на НАСА Curiosity с неговия незаместим инструмент за оценка на радиацията (RAD), който мери високоенергийната радиация на повърхността на планетата.
Другият е спътникът Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN). Той следи радиацията и слънчевите частици. Въпреки че тези благоприятни условия разрешават на MAVEN да открива слънчеви стихии, той не може самичък да нарисува цялостна картина. Заедно с RAD, той може да служи като система за ранно предизвестие, която разрешава на екипа на марсохода да знае по кое време да търси промени в данните на инструмента.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ