Законът за свободата на медиите в ЕС влезе в сила. Но ще има ли ефект?
Новите правила за независимост на медиите в Европа важат напълно от петък, само че загърбването на десетилетия пълзящ държавен надзор върху редакциите и нанесените вреди върху независимостта на медиите ще е сложна задача, написа POLITICO.
Европейският закон за независимост на медиите има за цел да отбрани редакциите от държавна интервенция, да защищити репортерите от шпионски програмен продукт, да се оправи с концентрацията на медийно въздействие и да даде опция на онлайн новинарските издания.
Той (законът) проправя пътя за по-безопасен, по-прозрачен и плуралистичен медиен пейзаж – подобен, в който жителите могат да се доверят, че новините, които получават, се движат от обстоятелства, а не от бизнес или политически ползи “, съобщи комисарят по демокрацията Майкъл Макграт в изказване пред POLITICO.
Но без действителна политическа воля от страна на Европейската комисия и националните държавни управления законът рискува да се окаже по-скоро заричане на хартия във време, когато независимостта на медиите се отслабва в някои краища на Европа.
Натискът върху публицистите се е нараснал през последната година в Унгария, където националният регулатор и публичните медии в страната към момента са значително под контрола на държавното управление, съгласно последния отчет на Европейската комисия за върховенството на закона.
В Италия, откогато крайнодясната коалиция на Джорджа Мелони встъпи в служба, страната е очевидец на това, което наблюдаващите назовават „ невиждана “ офанзива против свободата на пресата, белязана от възходящ политически надзор над публичната телевизия Rai.
Словашкият министър председател Роберт Фицо, който назова репортерите „ кръвожадни копелета “, също „ съзнателно основава враждебна среда за самостоятелната публицистика “, съгласно „ Репортери без граници “ (RSF).
В Малта RSF упрекна държавното управление, че упражнява мощно въздействие върху публичните медии и употребява държавна реклама, с цел да оказва напън върху частни портали и канали, до момента в който убийството на проверяващата журналистка Дафне Каруана Галиция през 2017 година продължава да е огромно събитие.
В България обстановката също не е добра – към този момент има няколко случая на наказани публицисти по каузи „ плесници “. В последните проблеми има наказан публицист, цитиращ думи, изречени от парламентарен арбитър, и различен – питащ по Закона за достъп до информация и осъден поради това от арбитър. От „ Репортери без граници “ излязоха с позиция, че сходни противоречиви съдийски решения ще влошат медийната среда в страната, всявайки боязън у други публицисти.
Всъщност повече от половината страни от Европейски Съюз са се класирали по-зле през 2025 година спрямо 2024 година в Световния показател за независимост на пресата на RSF. България е доста индикативен образец – в отчета на RSF за 2025 година страната се срутва с 11 позиции до 70-то място.
С сложен старт
Новият правилник въпреки всичко би могъл да предложи превръщане на многогодишната наклонност за възходящ държавен надзор, само че ориста му ще зависи от готовността на Европейски Съюз да се опълчи на по-авторитарните, нелиберални или популистки членове.
Малко съм нервна “, сподели пред POLITICO Вера Йоурова, някогашният вицепрезидент на Комисията по полезностите и прозрачността, която прокара Закона предишния мандат.
Тя сподели, че „ може единствено да се надява “, че изпълнителната власт на Европейски Съюз има политическата воля да приложи разпоредбите.
Въпреки че законът се ползва непосредствено, столиците на Европейски Съюз са имали време да се подготовка приготвят, а някои да забавят използването. Будапеща даже нападна в съда новите правила.
Сега стартира същинската работа: да се подсигурява, че всяка страна членка ползва Евразийското съглашение за независимост (ЕВФА) напълно и правилно “, предизвести Сабине Верхайен, вицепрезидент на Европейския парламент и някогашен водещ договарящ по закона.
Генералният шеф на RSF, Тибо Брутен, изрази страдание, че използването му „ остава значително ненапълно “, което „ разкрива липса на сериозен надзор върху националните законодателни рамки “.
Франция, която настояваше интензивно за разширение на изключението, позволяващо на държавните управления да употребяват шпионски програмен продукт, е изправена пред дълъг и неравномерен път за новата си аудиовизуална промяна, транспонираща елементи от новите правила на Европейски Съюз. А Германия, чиито провинции се противопоставяха на законодателството на Европейски Съюз през цялото време поради посягане върху районните сили, в този момент минава през продължителна и комплицирана законодателна актуализация.
Брутин прикани Комисията да продължи натиска върху неохотните страни и да открие процедури за нарушаване против най-„ непокорните “.
Макграт акцентира, че „ крайният период е дал на страните членки нужното време да вкарат националното си законодателство и да обезпечат спазването на тези значими разпореждания. Сега ще продължим с тези, които към момента не са подготвени “.
Новото полесражение
Част от повода, заради която страните от Европейски Съюз не бързат да приложат новия закон, е, че някои политици считат, че не се нуждаят от медиите, защото те могат „ да поддържат връзка посредством обществените мрежи, където съвсем няма инспекции против неистини и агитация “, сподели Павол Салай, началник на отдела за Европейски Съюз и Балканите в RSF.
Той добави, че това, съчетано с рецесията на публичното доверие, значи, че политиците си мислят, че могат да оставят медиите „ да умрат или да им подмятат лепта, без жителите да се интересуват “.
За да се дадат благоприятни условия на новинарските издания в цифровата сфера, във време, когато огромните софтуерни компании се отдръпват от проверяващите обстоятелствата, правилникът вкара ново обвързване за колосите при обществените медии, като Фейсбук, Instagram или X, да чакат 24 часа преди да отстранен или лимитират обява или акаунт от медийни снабдители, които може да нарушават личните им правила, давайки им време да оспорят решенията.
Но самата Комисия изостава, като към момента липсват основни насоки за това по какъв начин мощно оспорваният механизъм би трябвало да работи на процедура.
Изпълнителният орган на Европейски Съюз възнамерява да разгласява насоките едвам през есента, сподели неназован чиновник на Комисията пред POLITICO.
Макграт отхвърли коментар по въпроса.
независимост на медиите
Европейският закон за независимост на медиите има за цел да отбрани редакциите от държавна интервенция, да защищити репортерите от шпионски програмен продукт, да се оправи с концентрацията на медийно въздействие и да даде опция на онлайн новинарските издания.
Той (законът) проправя пътя за по-безопасен, по-прозрачен и плуралистичен медиен пейзаж – подобен, в който жителите могат да се доверят, че новините, които получават, се движат от обстоятелства, а не от бизнес или политически ползи “, съобщи комисарят по демокрацията Майкъл Макграт в изказване пред POLITICO.
Но без действителна политическа воля от страна на Европейската комисия и националните държавни управления законът рискува да се окаже по-скоро заричане на хартия във време, когато независимостта на медиите се отслабва в някои краища на Европа.
Натискът върху публицистите се е нараснал през последната година в Унгария, където националният регулатор и публичните медии в страната към момента са значително под контрола на държавното управление, съгласно последния отчет на Европейската комисия за върховенството на закона.
В Италия, откогато крайнодясната коалиция на Джорджа Мелони встъпи в служба, страната е очевидец на това, което наблюдаващите назовават „ невиждана “ офанзива против свободата на пресата, белязана от възходящ политически надзор над публичната телевизия Rai.
Словашкият министър председател Роберт Фицо, който назова репортерите „ кръвожадни копелета “, също „ съзнателно основава враждебна среда за самостоятелната публицистика “, съгласно „ Репортери без граници “ (RSF).
В Малта RSF упрекна държавното управление, че упражнява мощно въздействие върху публичните медии и употребява държавна реклама, с цел да оказва напън върху частни портали и канали, до момента в който убийството на проверяващата журналистка Дафне Каруана Галиция през 2017 година продължава да е огромно събитие.
В България обстановката също не е добра – към този момент има няколко случая на наказани публицисти по каузи „ плесници “. В последните проблеми има наказан публицист, цитиращ думи, изречени от парламентарен арбитър, и различен – питащ по Закона за достъп до информация и осъден поради това от арбитър. От „ Репортери без граници “ излязоха с позиция, че сходни противоречиви съдийски решения ще влошат медийната среда в страната, всявайки боязън у други публицисти.
Всъщност повече от половината страни от Европейски Съюз са се класирали по-зле през 2025 година спрямо 2024 година в Световния показател за независимост на пресата на RSF. България е доста индикативен образец – в отчета на RSF за 2025 година страната се срутва с 11 позиции до 70-то място.
С сложен старт
Новият правилник въпреки всичко би могъл да предложи превръщане на многогодишната наклонност за възходящ държавен надзор, само че ориста му ще зависи от готовността на Европейски Съюз да се опълчи на по-авторитарните, нелиберални или популистки членове.
Малко съм нервна “, сподели пред POLITICO Вера Йоурова, някогашният вицепрезидент на Комисията по полезностите и прозрачността, която прокара Закона предишния мандат.
Тя сподели, че „ може единствено да се надява “, че изпълнителната власт на Европейски Съюз има политическата воля да приложи разпоредбите.
Въпреки че законът се ползва непосредствено, столиците на Европейски Съюз са имали време да се подготовка приготвят, а някои да забавят използването. Будапеща даже нападна в съда новите правила.
Сега стартира същинската работа: да се подсигурява, че всяка страна членка ползва Евразийското съглашение за независимост (ЕВФА) напълно и правилно “, предизвести Сабине Верхайен, вицепрезидент на Европейския парламент и някогашен водещ договарящ по закона.
Генералният шеф на RSF, Тибо Брутен, изрази страдание, че използването му „ остава значително ненапълно “, което „ разкрива липса на сериозен надзор върху националните законодателни рамки “.
Франция, която настояваше интензивно за разширение на изключението, позволяващо на държавните управления да употребяват шпионски програмен продукт, е изправена пред дълъг и неравномерен път за новата си аудиовизуална промяна, транспонираща елементи от новите правила на Европейски Съюз. А Германия, чиито провинции се противопоставяха на законодателството на Европейски Съюз през цялото време поради посягане върху районните сили, в този момент минава през продължителна и комплицирана законодателна актуализация.
Брутин прикани Комисията да продължи натиска върху неохотните страни и да открие процедури за нарушаване против най-„ непокорните “.
Макграт акцентира, че „ крайният период е дал на страните членки нужното време да вкарат националното си законодателство и да обезпечат спазването на тези значими разпореждания. Сега ще продължим с тези, които към момента не са подготвени “.
Новото полесражение
Част от повода, заради която страните от Европейски Съюз не бързат да приложат новия закон, е, че някои политици считат, че не се нуждаят от медиите, защото те могат „ да поддържат връзка посредством обществените мрежи, където съвсем няма инспекции против неистини и агитация “, сподели Павол Салай, началник на отдела за Европейски Съюз и Балканите в RSF.
Той добави, че това, съчетано с рецесията на публичното доверие, значи, че политиците си мислят, че могат да оставят медиите „ да умрат или да им подмятат лепта, без жителите да се интересуват “.
За да се дадат благоприятни условия на новинарските издания в цифровата сфера, във време, когато огромните софтуерни компании се отдръпват от проверяващите обстоятелствата, правилникът вкара ново обвързване за колосите при обществените медии, като Фейсбук, Instagram или X, да чакат 24 часа преди да отстранен или лимитират обява или акаунт от медийни снабдители, които може да нарушават личните им правила, давайки им време да оспорят решенията.
Но самата Комисия изостава, като към момента липсват основни насоки за това по какъв начин мощно оспорваният механизъм би трябвало да работи на процедура.
Изпълнителният орган на Европейски Съюз възнамерява да разгласява насоките едвам през есента, сподели неназован чиновник на Комисията пред POLITICO.
Макграт отхвърли коментар по въпроса.
независимост на медиите
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ