Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са

...
Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са
Коментари Харесай

Радев представлява опасност за демокрацията, Трифонов е обречен да изчезне

Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са противовес на Слави Трифонов, те в действителност са безусловно еднородни във връзка с политическото си наличие, изяснява политологът Интервю на Tribune.bg с доцент доктор Стойчо Стойчев за тежките избори, които ни предстоят на 14 ноември. Заформя се забавна конспирация към вота за президент, която неизбежно се преплита с борбата за парламент. Какви са козовете на главните претенденти за президент, по какъв начин партиите ще се възползват от тяхното въздействие в парламентарните избори, какви са линиите на държание на всеки един от участниците на политическата сцена, кой ще загуби и кой ще завоюва от появяването на новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев, каква роля ще изиграят провалените два Народното събрание и назначените от Румен Радев служебни кабинети върху вота на българите? Всичко това разяснява политологът и учител в катедра „ Политология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Доц. Стойчев, по какъв начин виждате разгарящата се борба за „ Дондуков “ 2. На първо място имаме президента Румен Радев. Какви са възможностите му за втори мандат? От една страна той има солидна поддръжка. От друга страна видяхме по какъв начин се показват служебните кабинети, назначени от Радев - здравната рецесия, изключително ниска степен на имунизация, изправени сме и пред икономическа и енергийна рецесия, цените както на главните хранителни артикули, по този начин и на тока и природния газ не стопират да порастват. Как всички тези фактори ще се отразят на идните избори? Аз не съм прекомерно уверен дали гласоподавателите вършат директна връзка сред ръководството на служебния кабинет и президента. Просто тъй като в България нивото на осведоменост във връзка с политиката, нивото, на което ние мислим за политиката е малко по-модно, по-ориентирано към някакъв тип трендове, а не е на база на някакъв тип рационални съждения, т.е. ние постоянно се увличаме по това, какво приказват другите, какво демонстрират другите, какво се споделя. Робуваме на подправени вести, на стандарти и действително не разсъждаваме толкоз върху това какви са ни проблемите, от кое място идват, по какъв начин се вземат решение и така нататък Затова не знам каква част от гласоподавателите и доколко ще отчетат работата на държавното управление, когато гласоподават за президент. Разбира се негативите на едно ръководство постоянно се пишат на държавното управление. При състояние, че президентът сега е директно виновен за изпълнителната власт и изобщо за всичко, което се случва в страната, това преди всичко го обезоръжава малко или доста в президентската акция, тъй като той досега доста удобно беше привикнал да подлага на критика ГЕРБ. Цялата му обществена активност беше построена върху рецензията на ГЕРБ и Бойко Борисов, като се въртеше към две-три съществени тези – за корумпирано ръководство, огромен обир и за едни милиарди, които са изчезнали. В момента тази изразителност става все по-малко годна, да не каже въобще невалидна, тъй като да се оправдаваш с предходните и да казваш по какъв начин те са крали в случай, че съвсем от една година управляваш еднолично страната, звучи несериозно. Смятам, че президентът Радев сега се усеща дискомфортно по това направление, на процедура няма какво да приказва. Второ – претендентът на ГЕРБ не е партийна фигура, която може да бъде директно ангажирана с някакви негативи от предходни ръководства. Затова говоренето сега сякаш липсва. Видяхме някакви опити в търсене на дискредитация на проф. Герджиков. Аз мисля, че те са несериозни, тъй като той е задоволително чист и ярък претендент. През годините е имал доста врагове като ректор на Софийския университет и не е бил съответно атакуван до момента дотам, че неговата известност да бъде сложена под въпрос. Не считам, че и в тази президентска акция, какъвто и да бъде опитът против него да бъде дискредитиран, той ще сполучи. Затова си мисля, че мобилизацията ще върви главно по линията на партийната принадлежност и на това какво хората възприемат като своя опция, като своя партия, по-скоро като дълготрайно желание, а не като някаква моментна конюнктурна настройка, коята да рефлектира върху настоящото положение на нещата. Разбира се, върху тези дълготрайни настройки към политическите партии ще въздейства до някаква степен и опитът с предходните две Народни събрания, които бяха извънредно къси. Това би могло да разколебае хората, които са търсили смяна. При състояние, че тези партии, които претендираха да бъдат качествена нова опция за ръководство, не са способни да образуват едно стабилно болшинство, което да подсигурява някакъв естествен ред в държавното ръководство, евентуално биха отблъснали част от гласоподавателите. Но аз въпреки всичко си мисля, че тази част от гласоподавателите ще отиде да гласоподава за други партии отново в границите на този протестен блок. Тоест ще имаме вътрешноблокова волативност, само че не и междублокова. Смятам, че по-малка част от тези хора ще бъдат привлечени от по този начин нар. партии на статуквото, защото са се разочаровали от смяната преди всичко. Какво смятате за отговора на ГЕРБ в лицето на проф. Анастас Герджиков и полковник Невяна Митева, положителни съперници ли са те на Румен Радев и Илияна Йотова? Дали Герджиков тормози Радев? Аз при претендентите за президент не виждам толкоз фигурата на тези за вицепрезидент. На първо място те остават в сянка. Второ, и по Конституция, и като активност видяхме още преди време, че може и без този пост да се живее в страната, когато през 93-та година Блага Димитрова си подаде оставката като вицепрезидент на Желю Желев. От една страна кандидатурата на проф. Герджиков е опасен ход, въпреки това наподобява оптимално ефикасният ход в тази обстановка. Защо? Защото проф. Герджиков е доста от нещата, които Румен Радев не е. Тук, когато са мислили за претендент, са търсили недиректна борба с Радев, не някой, който е като него, да извадят против него да кажем военачалник. А в действителност вадят един човек, който има напълно друг профил. Радев, в случай че се конфронтира, Герджиков постоянно търси взаимни отстъпки. Радев наподобява враждебен, приказва нападателно, до момента в който Герджиков постоянно е бил един мил, преклонен човек. Същевременно постоянно е успявал да намира решения в сложни обстановки въз основата на разговор и компромис. И тук има едно обръщение, а точно, че без разговор и компромис няма по какъв начин да се реализира болшинство в Народното събрание. То е видно след два несполучливи опита да се сформира държавно управление въз основата на договаряния, в които участниците не разчитаха на разговор, а на някакви срещи и ултиматуми. Едните споделяха – „ Или ни подкрепяте кабинета, или ви хвърляме всичко “. Другите пък споделяха „ Не, няма пък да ви подкрепим “. Видяхте, че без разговор, няма по какъв начин да стане тази работа, а този разговор сред партиите не може да се появи от нищото. Самите партии дотам са си разкрили война една против друга, разкопали са такива пропасти между тях, които би трябвало да бъдат преодолени с дейното ходатайство на президента. Президентът Радев все още не взе участие толкоз интензивно в разрешаването на тази държавна рецесия. Какви са аргументите, един Господ знае, вършат се доста спекулации. Очевидно той има директна изгода от това да няма държавно управление в страната, която се състои в това, че от една страна той продължава да ръководи служебни кабинети, въпреки това се дискредитира в допълнение парламентарната република и има от ден на ден последователи на концепцията да се прави конституционна смяна в посока на повече президентски пълномощия и надали не на някакъв президентски тип ръководство – било то по модела на Франция, на Русия или Съединени американски щати. При всички положения обаче, такава конституционна смяна изобщо не ни би трябвало. Освен това опитът на общества като нашето, освен в нашия район – Източна Европа, само че и на всички места по света, демонстрира, че за подобен вид нехомогенни общества като българското, в които има огромни етнонационални, религиозно обособени общности, по-добра от парламентарната форма на ръководство и тази система за гласоподаване в партийни листи, няма. Защото тя обезпечава съответно посланичество и присъединяване на всички групи в законодателния развой и ръководството на страната. Всякакви мажоритарни формули като еднолична президентска власт, като мажоритарен принцип за избиране на депутатите, с който се дава болшинство на една партия, нормално са изключващи малцинствата. Това незабавно води след себе си доста проблеми, първо отчуждаване на тези малцинствени групи, второ фракционизъм и в някои случаи даже се стига до цивилен войни, каквито не са ни непознати тук на Балканите. Когато няма съответно посланичество на ползи на национално ниво, се стига до доста тежки спорове и конфликти. Досега сме ги заобикаляли, само че в човешкото развиване нищо не е еднопосочно, по някой път има и декаданс. Както след Бел Епок, когато Европа доближава най-високите мостри на изкуството, подем на културата, механически напредък и стопански напредък, в действителност идва Първата международна война, а по-късно и втората, с която са свързани всеобщите убийства и ужаси. Това го давам не като метафизичен образец за някаква опасност от властническо ръководство на Радев. Но този човек не е демократ всъщност. В неговия случай това не е неприятно, тъй като той е боен. Той е социализиран по този начин, такава му е школовката, той е теоретичен, че не се слагат под подозрение, не се дискредитират заповедите на висшестоящите. Те вземат решение. Това е най-недемократичният принцип. Ние не можем да чакаме от този човек да държи на демократичното развиване и да желае да развие тези демократични процедури. Напротив, той си показва национално виновната страна като лидерска страна, него като водач и еднолично да поеме отговорност за всичко. Това е ограничение на демократичния плурализъм, който не е просто нереалност, за която стоим тук и си чешем езиците, а това е директно измерение на нашата гражданска независимост. Неминуемо ще се стигне до ограничение на нашите цивилен свободи, в случай че демократичният плурализъм в този му тип бъде оскърбен. Не става въпрос за някаква разпасаност, която желаеме да пазиме, т.е. да има безвластие и безпорядък, в който ние да вършим каквото си желаеме. Става въпрос за алтернативност на мненията. Вие виждате сега какъв разкош е някой да си разреши да подлага на критика обществено президента Радев, това, което той прави. Неговите дейности се възприемат безусловно безрезервно, както и тези на неговите подчинени и той не дава пояснения за нищо. Скандалът с „ Грипен “-ите е безусловно безсрамие от всевъзможни гледни точки – спор на ползи, морал. Не може до оня ден да си бил глава на Военновъздушни сили, ставаш президент, назначаваш служебно държавно управление, което би трябвало да организира избори, само че първата работа, която прави то е да избере технология за доставка на изтребител. Процес, който се е бавил 10 години, ти го решаваш за един месец. Очевидно като някогашен началник на Военновъздушни сили влизаш в мощен спор на ползи. От тази позиция да критикуваш някакви хора поради корупция, спор на ползи, шуробаджанащина и какво ли не е най-малкото непремерено. На какво съображение? При състояние, че самият ти си се декларирал като подобен честен стожер. Имаш доста, доста тресчици за дялане в това отношение. При една такава поръчка за морално предимство, за безалтернативност на личната позиция и визия на този човек, той съставлява заплаха за демокрацията. Защото в система, в която се подсигурява по-голяма власт, той ще употребява тази власт, с цел да укрепва точно своята безалтернативна позиция и това неизбежно ще докара до ограничение на демократичните права и свободи на някаква част от жителите, несъмнено не на всички, тъй като има и хора, които доста го харесват и го утвърждават, само че има и такива, които не го харесват, не харесват нито стила му на държание, нито метода му, нито външната политика, която първоначално беше декларирал, че ще организира, след това се пообра малко. В последна сметка би трябвало да свикнем, че в България отмина, най-малко на този стадий, епохата и времето на националните герои. И ако той желае да бъде народен воин като Ботев и Левски, просто си е изпуснал момента. Мина това време, в този момент е миг на търсене на взаимни отстъпки, на салда, на взаимноизгодни решения, на договаряне, в случай че щете на брокерство, на търговия. Ако това му се коства мръсна дума и някакъв тип оттегляне, то не е, тъй като се прави в името на хората, в името на техните ползи. Ние сме разнообразни, не сме едни и същи. Всички обичат да се бият в гърдите с лозунга „ Съединението прави силата “, само че това съединяване е в името на някаква полезност, а точно свободата. Единението не е цел, то е средство за реализиране на някаква цел. Крайната цел е в България всеки да живее свободно и да се усеща оптимално удобно за себе си и за фамилията си. Що се отнася до Лозан Панов, не е ли необичайно че напуща най-висшия пост в съда, с цел да оправя правосъдната промяна? Аз доста се веселя, тъй като на тези президентски избори от доста години насам, дори да не кажа за първи път, имаме същинско състезание, което е прелестно. И тримата претенденти могат да се похвалят с нещо и тримата са доста разнообразни един от различен, т.е. няма да имаме никакво припокриване и всеки гласоподаветел без да се колебае ще си избере за кого да гласоподава. Тук няма да се чудиш просто за кого. Ясно е, всеки си е притежател на някакви лични полезности и надлежно групови. Мога да ви кажа, че по-голям флагман от Лозан Панов на всичко, за което „ Демократична България “ се е борила от основаването си до момента, няма. Дори Христо Иванов не е по-голям знак от Лозан Панов. Лозан Панов е въплъщение на всичко, за което „ Демократична България “ работи. Той е прелестен претендент за тях. Разбира се, някои хора са обезпокоени, че бил арбитър, внезапно се появява като претендент на една партия. Еми по този начин е, въпреки всичко хубаво стана, че хората се декларират и в последна сметка стана ясно кой с кого работи, в това число в неправителствения бранш. Ясно е, че има някакви връзки сред тези организации с партии и персони. Нека те да бъдат ясно декларирани, от това по-хубаво нещо няма. В демократична страна всичко би трябвало да бъде поставено на масата и всеки като взема решение, да взема решение на тази база. Сега ще преброим, междудругото, какъв брой са тези български жители, които достоверно споделят тази визия за господство на правото и справедливостта, която „ Демократична България “ проповядва, съгласно която Пол Фрийман беше пуснат предварително. Защото една друга част от популацията възприема справедливостта като отмъщение, малко по-архаично. И въпросът е към този момент, че в този момент този претендент ще разреши да се преброи тази част от обществото, която мисли по-модерно от другите, закостенелите хора, и ще може да свери часовника и на тях самите (б.а. „ Демократична България “. Защото те все още, съгласно мен, имат малко нереална визия за поддръжката, която получават, преувеличават я. Мислят си, че има вълна, която ги носи на гребена си. Според мен не става въпрос за вълна, тъй като българското население колкото и да обича новото, да си купува все новия модел, да гледа нови партии и да желае да си избере нов политик на мястото на остарелия, е много консервативно в някои връзки. В този ред на мисли това ще бъде един кантар, на който да се претегли въздействието, което този вид организации, освен „ Демократична България “, а и Инициативата „ Правосъдие за всеки “, „ Български хелзински комитет “, „ Боец “ и така нататък, имат в обществото. Ще се види, защото този претендент е въплъщение на всичко, за което те се борят и гласовете, които той ще получи няма да бъдат функционалност на нищо друго с изключение на на въздействието на тези хора в страната, плюс въздействието на хората, които стоят зад тях, а зад тях стоят доста доброволци, някои с по-големи финансови благоприятни условия от другите. Тяхното въздействие също ще бъде измерено по този метод. Ние като наблюдаващи, аз особено, доста се забавляваме с това, тъй като на процедура ще може да се оцени действителното въздействие в българското общество на една доста огромна група с доста огромни искания и поръчки. Забележете, това ще бъде замерване в изискванията, в които президентът Радев провежда избори. Не е Бойко Борисов, не е „ ГЕРБ “, т.е. тука няма да има никакво съображение някой да се оплаква, че изборите са фалшифицирани, купени или нещо друго. Ясно е, че какъвто резултат изкарат „ Демократична България “, даже при избори извършени от Радев, който те харесват и с който си приказват, той ще бъде доста съответен индикатор за тяхното въздействие в страната. На политическата сцена изгря и новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “, по какъв начин тя ще размести пластовете на парламентарния избор. Петков беше министър с двойно поданство, а от в този момент раздава постове, не е ли смело от негова страна? На думи българските политици са доста великодушни, в това няма нищо неприятно. Всеки е свободен да приказва в границите на личната си отговорност каквото пожелае. Разбира се, в някои страни хората се съдят по-интензивно и повече си мерят приказките. Тук имаме различен режим. В последна сметка, един политик каквото и да дава обещание, каквито и постове да раздава, действителната политика, която той може да реализира, се мери с това какво той записва в държавния бюджет, какво въздействие има върху него. Ако не си част от ръководещото болшинство, въздействието ти върху държавния бюджет е нула. Ако си част от ръководещото болшинство, може да се парцелира, да се види за каква част от бюджета ти си повлиял и в каква посока. Защото в демократична страна политиката се прави с пари. Трябва да се заплати, с цел да се свърши нещо. Така че, към този миг, на голи приказки, без съответна визия дали този човек ще въздейства по някакъв метод на ръководството на обществените финанси, ние не можем да възприемем думите му като съществени. По-скоро това се възприема като политическо говорене, политическа реклама за да печели симпатизанти на изборите. Такива ще има не малко. Аз мисля, че те ще бъдат главната причина за тази вътрешноблокова електорална волатилност, т.е. прекачване на гласовете на известна част от разочарованите от „ ИТН “ към новата партия на Василев и Петков. Разбира се, част от хората, които обичайно гласоподават за „ Демократична България “, ще поддържат „ Продължаваме промяната “, тъй като те са еднотипни всъщност. Даже господин Петков е бил съучредител и член на националното управление на „ Да, България “. Те дотам са еднотипни, били са дружно на митингите, че който и да каже, че не разделят един и същи електорат, се е заблудил най-малкото или заблуждава. Те разделят един и същи електорат, който е мощно мобилизиран и върви интензивно да гласоподава. Това, че те ще привлекат някаква външна страна, която до този миг е спала и не е ходила да гласоподава на изборите, е малко евентуално. Кирил Петков и Асен Василев просто ще станат причина и мотив за преразпределение на тези гласове вътре. Нещо, от което ще пострада само и единствено „ Демократична България “, която в действителност имаше прекрасен ход на растеж, прескочиха психическата граница от 300 хиляди гласа, която им тегнеше над главите през последните 15 години. Но ето в този момент тези двамата министри, бизнесмени, запалянковци, ще ги поспънат малко. „ Демократична България “ беше доста сериозна опция за гласуващите и разочаровани от „ ИТН “, които търсят вероятно някакво друго посланичество, доста сериозна опция. Сега към този момент са две такива други възможности. От една страна „ Демократична България “, от друга Петков и Василев. Дали те ще пернат в допълнение гласове от партиите на статуквото, не ми се има вяра. Не ми се има вяра някой, който е дал своя вот за Движение за права и свободи, да отиде и да гласоподава за Кирил Петков. Също не ми се има вяра и тези, които на последните два парламентарни избора са дали своят вот за ГЕРБ, да отидат и да гласоподават за Кирил Петков. Горе-долу резултатът от юли месец на ГЕРБ демонстрира едно твърдо партийно ядро, хора, които в действителност си харесват тази партия и не биха се подлъгали. Тази необятна външна страна, която е волатилна, беше стопена. Тя отиде да гласоподава за Слави Трифонов, да кажем. И доста по-вероятно е, в случай че си дал своя вот за ГЕРБ през последните две-три години, на два-три избора, в този момент да гласуваш за Слави Трифонов, в сравнение с за Кирил Петков и Асен Василев, просто, тъй като „ ИТН “ прилича много повече лидерската партия по модела на ГЕРБ и на Национална движение „Симеон Втори", в сравнение с подобен вид партии, построени на едни прокламирани прозападни полезности, вид демократическата партия на Съединени американски щати и интернационалните финансови корпорации, които стоят зад тази политика. Защото тя визира директно свободата на придвижване на артикули и услуги, мита, такси, от които корпорациите директно се интересуват в световен мащаб. Така че, тяхната политика е доста ценностно фокусирана в този сегмент. Тя е законна и е контрапункт на до неотдавна издигнатата вълна на национализъм, която докара Тръмп, Орбан, която докара по-националистически ръководства в Полша, Унгария, Чехия, Турция, контрапункт на този свят, един тип поръчка за връщане на остарелия неолиберализъм, който господстваше до неотдавна. Но на тези идеологии има и съперници. Има хора, които се тормозят от тях, тъй като те включват и признание на еднополови бракове, доста повече говорене на тази тематика, която в България тормози хората без значение дали се усещат демократи или не. Затова този вид обединения няма по какъв начин да избягат от подобен вид идентификации и това в българския подтекст ги спъва доста да уголемяват своята електорална поддръжка в едни по-широки обществени пластове, защото тези обществени пластове имат рефлекси против либерализма в ценностно-религиозен фамилен смисъл. Там има много по-голяма опозиция в България, в сравнение с в икономическия смисъл. Икономическият демократизъм го преглътнахме още по времето на Костов, когато се говореше за раздържавяването, за преструктурирането на предприятията. Тогава някак си се преглътна концепцията, че имаме по-остра форма на капитализъм в България, което става за сметка на трудовите права, заплащането и отбраната на труда. Днес живеем в подобен вид пазарна стопанска система и либералите от икономическа позиция не могат да стъписат никого, само че в ценностно и културно-цивилизационно отношение стъписват към момента доста хора в България, най-много с настояванията за признание на еднополовите бракове и за осиновяване на деца от еднополови двойки. Това ще бъде „ Рубикона “, на който ще бъдат водени най-големите борби за новото, за остарялото в ценностно отношение. Всичко друго – ляво, дясно от дълго време към този момент е преглътнато и отмито като линии на разделяне в България. Срина ли се Слави Трифонов, по какъв начин бихте коментирали държанието на „ ИТН “ по време ва двата провалени Народното събрание и невъзможността да сформират държавно управление? При тези партии доста мъчно се вършат прогнози. По-скоро доста елементарно могат да се вършат пропаганди. Ако аз го одобрявам, ще кажа – „ ми не, не се е сринал, тъй като той сподели една базова праволинейност, може да наподобява твърдоглава, може да наподобява самоцеленасочена. Но в последна сметка сподели, че няма да влиза в безпринципни сделки, и не влезе. Не се поддаде на всевъзможни изкушения, не се поддаде на натиски и сподели, че властта не му е самоцел “. И това би било интерпретирано като мотивация за доста хора да гласоподават за този човек. Същевременно обаче, други пък ще кажат – „ той докара безпорядък, разруши партийните системи, нищо не направи “. Ще има както разочаровани, по този начин и извоювани, ще има и такива, които ще си останат зад него. Социолозите в този момент по-скоро регистрират, че тези които ще си тръгнат, са повече от тези, които ще дойдат и Слави Трифонов ще загуби въздействие. Това е обикновено. При всяка една популистка партия на всеки идващ избор, без значение, че при нас се случват доста на постоянно, електоралната поддръжка ерозира. Тя е известна, тя е вълна първоначално, след това малко по малко стопира да бъде настояща, тъй като се появяват нови популисти. Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са противовес като визия, като изразителност на Слави Трифонов, те в действителност са безусловно еднородни във връзка с политическото си наличие. Те приказват популистки, т.е. дават обещание всичко на всички посредством вълшебен секрети формули, в тази ситуация честно ръководство на обществените финанси, което ще докара до еди-какво си. Както 100-те дни щяха да доведат до еди-що си. Този вид популисти изяждат поддръжката на предходните. Както си отпътува едно време Бареков, преди него Яне Янев, преди него Волен Сидеров, преди него Жорж Ганчев. Една плеяда от Жорж Ганчевци стартира от 94-та година насам. Досега, към този момент 30 години, постоянно има малка врата за подобен вид популистки избор. Понякога той се слива с по-големи процеси, както стана през 2009 година, целият популистки избор отиде при ГЕРБ. Имаше и други мобилизации. Затова се реализира това болшинство, този резултат от 1,7 млн. гласа, който от този момент насам никой не може да го повтори и няма и да може в скоро време, най-малко няма такива индикации. Така че, Слави Трифонов е жертван да изчезне. Въпросът е дали това, което той направи с разбиването на партийния модел, с преформатирането на партийната система, ще остане и ще създаде нещо от себе си или малко по малко партиите ще се съвземат и ще се върнат към някакво остаряло русло на междупартийна конкуренция. Според мен по-вероятен е първият вид на фона на тази партийна система, която имаме сега. Тя е умерено многопартийна. Според мен тя ще се структурира и ще се утвърди в този тип, т.е. няма да имаме към този момент подобен вид преобладаващи партии, каквато през последните 10 години беше ГЕРБ. Тогава можехме да приказваме за една доста огромна партия и доста на брой дребни от еднакъв порядък. За първи път в България приказваме за трайно-устойчиви блокове. Защото в случай че да кажем ГЕРБ-СДС чисто партийно имат болшинство в Народното събрание и стърчат електорално с по 6-7% пред останалите, то като разпределим по-малките в някакви блокове, ще видите, че ще се обособи групировка, която не просто ще им бъде съизмерима, а и ще ги превъзхожда в някакво отношение. Ако всички останали партии на смяната се съберат дружно и съумеят да реализират единство, биха могли да бъдат сериозна опция на ГЕРБ в сегашната обстановка. Като цяло те това и направиха. Основата на тяхното обединяване беше да смъкват ГЕРБ от власт и го направиха, съумяха. Сега въпросът е дали с това събаряне ще се изчерпа и тяхното съдействие и те няма да могат да изградят нищо положително въз основата на тази отрицаваща позиция или пък в противен случай, ще съумеят в последна сметка, от третия път да създадат някакъв тип споразумение, което да излъчи болшинство, което да бъде способно да се задържи и да ръководи най-малко две-три години, които са нужни за някаква смислена политика. Иначе да се вършат държавни управления, болшинства за една година като нещо преходно няма никакъв смисъл. По-добре в действителност да си стоим на служебни държавни управления и да си въртим изборите, защото никое държавно управление за една година не може да свърши каквото и да било по-различно от един длъжностен кабинет и не си коства въобще упражнението да се мъчат да вършат съдружни съглашения. Има парламент, който си заседава и без да е излъчен кабинет. Кабинетът на президента е задоволително еластичен. Може да се явява там и да дава доклади. Страната може да върви по този начин. Но в случай че се образува болшинство, то би трябвало да бъде с трайна поръчка, примерно за 2-3 години, цялостен мандат минимум. Такъв вид пораженчество, от началото да се примириш - „ Ами аз няма да си изкарам цялостния мандат, на втората година ще го преустановим “, значи, че това държавно управление изначално се е обрекло на липса на самодейност и няма нищо да направи. Просто ще стои и ще чака да му свършат двете години. Такъв вид държавни управления нямат тласък да работят. Затова би било по-скоро нездравословно, в случай че се контракти, в сравнение с потребно. Разбирам тези, които споделят – „ Все нещо да договорим, да тръгне “, само че по някой път да не се вземе решение е по-добре, в сравнение с да се вземе неприятно решение.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР