България копае дъното за ученето през целия живот
Новите данни на Евростат за ученето през целия живот (УЦЖ) на възрастните хора (25 – 64 г.) демонстрират, че и през 2023 година България е на дъното в Европейски Съюз. Още по-смущаващ е фактът, че делът на хората, взели участие в някаква форма на обучение и образование в страната, даже понижава по отношение на изследването от миналата година. Той доближава 1.4% и към този момент е съвсем 10 пъти по-нисък от междинния за Европейски Съюз и над двойно по-нисък от този в идната най-зле представяща се страна – Гърция с 3.4%.
От данните за последното десетилетие се вижда, че в съвсем целия Европейски Съюз и след нескончаем растеж през 2022 година има спад на индикаторите за УЦЖ поради пандемията и обвързваните с нея ограничавания. След това, обаче, до момента в който останалите страни бързо стартират да се възвръщат до все по-високи равнища на участия в образования, в България спадът продължава, достигайки новото дъно от 1,4%. За съпоставяне – за това десетилетие делът на присъединяване в УЦЖ в Швеция се е повишил с 10 пункта до 38,8% (почти 30 пъти повече от България) и с това тя заема челната позиция в ранглиста за 2023 година. Поне всеки четвърти е взел участие в образование и в Дания, Нидерландия и Финландия.
На фона на това задачите на стратегическите документи за УЦЖ не се реализират, а дейната политика на пазара на труда продължава да залага на непосредствено основаване на претовареност.
В комбиниране с тази статистика редица други данни демонстрират голям брой свързани проблеми в страната – единствено 1/3 от популацията покрива базовото равнище на цифрови умения (DESI Index), междинният 15-годишен възпитаник е под линията на функционалната неначетеност по математика (PISA), в цели учебни заведения междинният триумф на зрелостниците по БЕЛ е под Среден „ 3,00 “ – 148 учебни заведения през 2024 година, а осем от тях са със междинна оценка тъкмо Слаб „ 2,00 “. Неграмотността и сложната подготовка и преквалификация не разрешават превъзмогването на структурната безработица и слагат спирачка на трансформацията на стопанската система и новите вложения.
Тези и доста други забавни данни и обстоятелства могат да се видят в материала, показан от ИПИ тази седмица на събитието „ Образование и умения – необработен капацитет за стопански напредък “, проведено от Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ).
Източник: Институт за пазарна икономика
От данните за последното десетилетие се вижда, че в съвсем целия Европейски Съюз и след нескончаем растеж през 2022 година има спад на индикаторите за УЦЖ поради пандемията и обвързваните с нея ограничавания. След това, обаче, до момента в който останалите страни бързо стартират да се възвръщат до все по-високи равнища на участия в образования, в България спадът продължава, достигайки новото дъно от 1,4%. За съпоставяне – за това десетилетие делът на присъединяване в УЦЖ в Швеция се е повишил с 10 пункта до 38,8% (почти 30 пъти повече от България) и с това тя заема челната позиция в ранглиста за 2023 година. Поне всеки четвърти е взел участие в образование и в Дания, Нидерландия и Финландия.
На фона на това задачите на стратегическите документи за УЦЖ не се реализират, а дейната политика на пазара на труда продължава да залага на непосредствено основаване на претовареност.
В комбиниране с тази статистика редица други данни демонстрират голям брой свързани проблеми в страната – единствено 1/3 от популацията покрива базовото равнище на цифрови умения (DESI Index), междинният 15-годишен възпитаник е под линията на функционалната неначетеност по математика (PISA), в цели учебни заведения междинният триумф на зрелостниците по БЕЛ е под Среден „ 3,00 “ – 148 учебни заведения през 2024 година, а осем от тях са със междинна оценка тъкмо Слаб „ 2,00 “. Неграмотността и сложната подготовка и преквалификация не разрешават превъзмогването на структурната безработица и слагат спирачка на трансформацията на стопанската система и новите вложения.
Тези и доста други забавни данни и обстоятелства могат да се видят в материала, показан от ИПИ тази седмица на събитието „ Образование и умения – необработен капацитет за стопански напредък “, проведено от Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ).
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ