Новините за насилие между деца се превърнаха почти в ежедневие

Новините за принуждение сред деца се трансфораха съвсем в всекидневие за страната ни. От устен тормоз до въоръжени спорове – вместо непорочност и равнодушие, детството стартира да наподобява на битка за оцеляване. Междувременно Министерството на образованието и науката усилва броя на учебните психолози, с цел да се бори по-ефективно с експанзията. Ще лимитират ли ограниченията деянията на тормоз измежду младежите?

Пред NOVA NEWS тематиката кометират Веселин Стефанов, шеф на 51-во учебно заведение " Елисавета Багряна “ в София, и психологът Михил Михайлов.

" Психолозите са доста значима част от екипа на едно учебно заведение. Те са непрекъснато сред учениците, следят реакциите им и постоянно първи виждат, когато някое дете има проблем, “ уточни шефът Веселин Стефанов. По думите му обаче най-големият проблем е дефицитът на експерти: " При нас има единствено един психолог за над 1000 възпитаници. Един човек не може да обхване цялото учебно заведение “, изясни Стефанов.

Той акцентира и потребността от предварителна защита, а освен реакция при към този момент зародили спорове.

Психологът Михил Михайлов разяснява, че ролята на учебния психолог би трябвало да бъде ясно дефинирана.

" Често психологът се употребява като углавен инструмент – децата отиват при него, когато са създали нещо неправилно. Това не е вярно. Той би трябвало да бъде посредник сред учителите, родителите и учениците, а не честен съдник “, счита той. 

Според него количественото увеличение на психолозите не е задоволително, в случай че не се промени културата в учебната среда.

Михайлов обърна внимание и на неналичието на задоволително готови експерти.

" Тази специалност не е задоволително привлекателна. Утвърдените терапевти и консултанти рядко остават в институциите – те излизат от системата. За да има резултати, би трябвало да ги мотивираме и задържим ", счита той.