Дипломи на килограм: Каква ще е цената на безплатното висше образование?
Новината за безплатното висше обучение пристигна като гръм от ясно небе за хората – нямаше нито разбор, нито разговор сред заинтригуваните страни - само че пък от страна на политиците евентуално е било добре премислено решение. Темата поляризира по този начин или другояче разединеното ни общество, и провокира вълна от разнородни отзиви в обществените мрежи.
Учудващо, в понеделник Синдикатът за висшето обучение (ВОН) се разгласи срещу премахването на таксите за студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения, като разгласи решението за " изненадващо, несъответстващо, популистко и в несъгласие с дневния ред ". Във вторник и Съветът не ректорите изрази редица запаси по предлагането на държавното управление, като оттова настояха за промени в проектозакона на кабинета, предлагайки таксите да не се отстраняват, а за обществено слабите студенти да има стипендии, които да покриват таксите им за образование.
Въпреки че министър-председателят твърди, че e изработен прелиминарен разбор на това решение, усещането ми е, че по-скоро не е имало такова разискване. Не знам кое е било водещото – дали по-добре да се изхарчат едни пари в образованието, или някой просто се е замислил какво да направи, с цел да има някакъв резултат във връзка с редица популистични решения. Никога до момента таксите не са били обявени като проблем във висшето обучение ”, съобщи пред Economic.bg доктор Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Какво постига тази мярка?
По думите на Георгиева с това решение, сходно на доста други, държавното управление разпорежда спомагателни разноски на данъкоплатците, които, на процедура, ще натоварят всички.
“Има голяма разлика обаче сред предучилищното, началното, междинното обучение и висшето обучение, въпреки това. Тази разлика би трябвало да бъде разбрана доста добре, с цел да е ясно за какво в действителност ние настояваме услугата висше обучение да бъде трансферирана на този, който я употребява ”, сподели Петя Георгиева.
Тя акцентира, че този, който получава висше обучение, придобивава и съответните преимущества да има такова.
Да, страната има потребност от добре образовани хора – лекари, архитекти и така нататък – само че този, който се употребява от тези преимущества, е самият субект, по тази причина би трябвало да има заслужено систематизиране на разноските сред страната и индивида. Това, което оферират ръководещите, е незаслужено към тези, които би трябвало да го заплащат – данъкоплатците, които не употребяват тази услуга ”, добави Георгиева.
По думите на Петя Георгиева българските студентски такси не са толкоз високи. Според нея би трябвало да помислим върху това по какъв начин да се привлекат задгранични студенти от Европейски Съюз или на база цена, или на база качество. Като различен вид тя уточни привличането на студенти от трети страни - отвън Европейски Съюз - за които таксите ще са по-високи, само че пък те се концентрират върху медицинските специалности в университетите. Третият вид, който очерта Георгиева, е задържането на положителните възпитаници, които желаят да учат в чужбина поради качеството, като концепцията е да се намерения какво българските университети могат да им предложат, в случай че останат, а не просто да се отстраняват таксите.
Освен това част от претекстовете на предлагането на кабинета е да се вдигне процентът на хората с висше обучение в дейна възраст с до 40%. Данни на Национален статистически институт от преброяването обаче демонстрират, че във възраст сред 25-34 години, този % към този момент е доближат.
Важно обаче е не количеството висшисти, а какви са техните умения и могат ли да работят наедно със свои сътрудници от други страни ”, съобщи Петя Георгиева.
Големият проблем – таксите или разноските за прехрана?
Според икономиста всеки един човек може да направи бърза преценка кое какъв брой коства и дали таксите са огромният проблем на студентите.
“Ако да вземем за пример човек от Видин пристигна да учи в София, таксата му в университета ще бъде колкото една минимална работна заплата и то за цялата академична година. Всеки месец обаче той ще би трябвало да заплаща общежитие или квартира, би трябвало да се храни, да си купува учебници, облекла и така нататък Тези разноски са несравними по мащаб с таксите, тъй като са доста по-трудни за вдишване от фамилиите на студенти, които са в по-тежко финансово положение ”, акцентира Петя Георгиева.
Затова на такива студенти им се постанова да сортират по-внимателно университетите, в които да учат – постоянно избират висши учебни заведения, които са по-близо до мястото, където живеят. Остава въпросът обаче по какъв начин тези студенти се устоят, до момента в който учат. Голяма част от тях стартират работа, което стартира да им пречи в процеса на придобиване на висше обучение, а и кредитната система в тази посока въобще не се употребява ”, добави тя.
По думите й таксите даже не са решението, което ще задържи младежите да не заминат да учат в чужбина. Според нея университетите ще се изпълнят с хора, които нямат мощна мотивация да придобият висше обучение, а просто желаят да се разнообразят и да живеят студентски живот.
“И сега има такива студенти, които стартират висшето си обучение без концепцията да го завършат, а тази мярка просто ще усили техния брой ”, счита икономистът.
Според нея най-логично би било да се мисли за стипендии за избрани категории студенти, които имат потребност от помощ. Тя твърди, че помощта от страната има резултат, когато е мощно целенасочена и взема решение даден проблем – да вземем за пример общественото подкрепяне, помощите в опазването на здравето – а не просто премахването на студентските такси.
Вместо това тези 150 млн. лева могат да бъдат ориентирани към хора, които в действителност имат потребност, само че и предпочитание да учат, нещата ще се получат много по-добре ”, сподели още Георгиева.
“Ако питаме университетите, те ще кажат, че 150 млн. лева няма да са им задоволителни. Идеята тук е да се замести с държавен трансфер дефицитът от такси, които до момента висшите учебни заведения са събирали от студентите, което може да се види доста елементарно в техните доклади. Оттук нататък въпросът е – когато страната ще финансира осъществаването на прехвърляния към университетите – дали размерът на тези средства ще дава отговор на това, което висшите учебни заведения показват ”, добави тя.
Качеството на образованието
Масово във всички български университети приемът се реализира чрез матура, а изпити има единствено за специалностите медицина, дентална медицина и фармация. Някогашните тежки изпити остават в историята, цедката става все по-малка, а висшето обучение като че ли стана елементарно за довеждане докрай и откъм познания, и откъм финанси.
Всички български университети към този момент не употребяват кандидатстудентски изпити. Това ненапълно е разбираемо, тъй като тази година местата за студентите са повече от приключилите приблизително обучение в България, т.е. всеки възпитаник може да откри място в университет, което съвсем на никое място не се среща ”, сподели Петя Георгиева.
Тя твърди, че повода за това са по-малкото деца, надлежно възпитаници, и голямата мрежа от университети, с която разполагаме, и би трябвало да бъде запълнена с хора. Висшето обучение е финансирано на база брой студенти, нормативите за тяхната прехрана, в какво направление учат, плюс % за качество - от Рейтинговата система се взимат разнообразни коефициенти за университетите.
“Всеки университет получава средства за записан студент, по тази причина оттук насетне висшите учебни заведения би трябвало да се конкурират, с цел да ги задържат - колкото повече студенти остават в системата, толкоз повече средства ще получи университетът. Тази система не работи добре, в случай че не е съпроводена с същинска оценка на качеството, която сега действа официално ”, добави Георгиева.
По думите й сега всеки, който има висше обучение, попада в категорията хора, за които не съществува безработица, въпросът обаче е до каква степен тези хора са качествени експерти – въпрос, на който би трябвало да отговорят работодателите.
Работодателите се оплакват от доста неща – от това, че не се владее българският език, че е мъчно незабавно откакто се приключи университет да стартира да се работи, тъй като се постанова в допълнение образование ”
“Ако продължаваме да произвеждаме дипломи на кг, зад които нищо качествено не стои, действително те губят своя смисъл. С тази масовизация висшето стартира да измества междинното обучение. Реално ние ще имаме голямо количество хора, приключили тази степен, без да можем да кажем, че те са по-квалифицирани ”, добави тя.
Според икономиста би трябвало да се намерения дали желаеме да сме като Германия, където има всеобщ вход във висшето образонание, само че сложен излаз – доста дребна част от студентите приключват – или въпреки всичко желаеме да подтикваме и качеството на образованието, като всеки студент е стимулиран да търси по-добрата услуга.
Обединяване на университети
В момента има висши учебни заведения в България, които действат с доста малцина студенти. В София има университет с 400 студенти – по-малък от едно приблизително учебно заведение – който продължава да действа. Трудно е да осигуриш качествено образование, когато няма задоволително студенти, които да финансират преподаватели, материална база, машини, уреди, лаборатории, материали и така нататък Това е извънредно значимо, въпреки всичко тези студенти би трябвало да имат равнището на техни сътрудници, които са приключили някъде другаде ”, сподели още Петя Георгиева.
По думите й цялата плеяда от университети - откакто конкуренцията не ги убива - прибягват до най-различни средства, като основават специалности, които не са типични за тях, само че пък им носят доходи, или пък се молят на страната да ги включат в листата със предпазени, предпочитани посоки.
“Това не е действителна конкуренция сред университетите, която на база на качеството да отсява положителната услуга ”, безапелационна е Георгиева.
Според нея обединяването е една доста добра опция за университетите, само че самите те не я желаят, тъй като имат вяра, че са неповторими и техният опит не може да бъде репликиран, а и в България всеки държи на своето.
Когато се заприказва за концепцията, университетските преподаватели споделяха, че тази промяна ще се наложи принудително, което не беше правилно, тъй като концепцията беше сливане да има там, където има смисъл да се реализира по-голяма успеваемост. Например, тези висши учебни заведения, които имат идентични специалности, да бъдат сложени под шапката на по-добрия университет, който е с по-големи обичаи. Тази промяна щеше да докара до смяна в рейтинга на някои университети ”, изясни Петя Георгиева.
По думите й по-големият проблем са множеството “разхвърляни ” висши учебни заведения, които няма по какъв начин да се устоят сами, тъй като дават услуга, която на други места е по-качествена и по-ефективна.
А що се отнася до студентите – те и до през днешния ден се питат дали ще заплащат, или няма да заплащат такса за втория учебен срок на академичната 2023/24 година По думите на Петя Георгиева студентите ще би трябвало да платят таксите и в случай че страната одобри решението за смяна в Закона за висшето обучение (ЗВО), парите по-късно ще им бъдат възобновени. Според нея това не е комплицирано като процедура, само че основава спомагателни старания, които университетите желаят да избегнат.
Учудващо, в понеделник Синдикатът за висшето обучение (ВОН) се разгласи срещу премахването на таксите за студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения, като разгласи решението за " изненадващо, несъответстващо, популистко и в несъгласие с дневния ред ". Във вторник и Съветът не ректорите изрази редица запаси по предлагането на държавното управление, като оттова настояха за промени в проектозакона на кабинета, предлагайки таксите да не се отстраняват, а за обществено слабите студенти да има стипендии, които да покриват таксите им за образование.
Въпреки че министър-председателят твърди, че e изработен прелиминарен разбор на това решение, усещането ми е, че по-скоро не е имало такова разискване. Не знам кое е било водещото – дали по-добре да се изхарчат едни пари в образованието, или някой просто се е замислил какво да направи, с цел да има някакъв резултат във връзка с редица популистични решения. Никога до момента таксите не са били обявени като проблем във висшето обучение ”, съобщи пред Economic.bg доктор Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Какво постига тази мярка?
По думите на Георгиева с това решение, сходно на доста други, държавното управление разпорежда спомагателни разноски на данъкоплатците, които, на процедура, ще натоварят всички.
“Има голяма разлика обаче сред предучилищното, началното, междинното обучение и висшето обучение, въпреки това. Тази разлика би трябвало да бъде разбрана доста добре, с цел да е ясно за какво в действителност ние настояваме услугата висше обучение да бъде трансферирана на този, който я употребява ”, сподели Петя Георгиева.
Тя акцентира, че този, който получава висше обучение, придобивава и съответните преимущества да има такова.
Да, страната има потребност от добре образовани хора – лекари, архитекти и така нататък – само че този, който се употребява от тези преимущества, е самият субект, по тази причина би трябвало да има заслужено систематизиране на разноските сред страната и индивида. Това, което оферират ръководещите, е незаслужено към тези, които би трябвало да го заплащат – данъкоплатците, които не употребяват тази услуга ”, добави Георгиева.
По думите на Петя Георгиева българските студентски такси не са толкоз високи. Според нея би трябвало да помислим върху това по какъв начин да се привлекат задгранични студенти от Европейски Съюз или на база цена, или на база качество. Като различен вид тя уточни привличането на студенти от трети страни - отвън Европейски Съюз - за които таксите ще са по-високи, само че пък те се концентрират върху медицинските специалности в университетите. Третият вид, който очерта Георгиева, е задържането на положителните възпитаници, които желаят да учат в чужбина поради качеството, като концепцията е да се намерения какво българските университети могат да им предложат, в случай че останат, а не просто да се отстраняват таксите.
Освен това част от претекстовете на предлагането на кабинета е да се вдигне процентът на хората с висше обучение в дейна възраст с до 40%. Данни на Национален статистически институт от преброяването обаче демонстрират, че във възраст сред 25-34 години, този % към този момент е доближат.
Важно обаче е не количеството висшисти, а какви са техните умения и могат ли да работят наедно със свои сътрудници от други страни ”, съобщи Петя Георгиева.
Големият проблем – таксите или разноските за прехрана?
Според икономиста всеки един човек може да направи бърза преценка кое какъв брой коства и дали таксите са огромният проблем на студентите.
“Ако да вземем за пример човек от Видин пристигна да учи в София, таксата му в университета ще бъде колкото една минимална работна заплата и то за цялата академична година. Всеки месец обаче той ще би трябвало да заплаща общежитие или квартира, би трябвало да се храни, да си купува учебници, облекла и така нататък Тези разноски са несравними по мащаб с таксите, тъй като са доста по-трудни за вдишване от фамилиите на студенти, които са в по-тежко финансово положение ”, акцентира Петя Георгиева.
Затова на такива студенти им се постанова да сортират по-внимателно университетите, в които да учат – постоянно избират висши учебни заведения, които са по-близо до мястото, където живеят. Остава въпросът обаче по какъв начин тези студенти се устоят, до момента в който учат. Голяма част от тях стартират работа, което стартира да им пречи в процеса на придобиване на висше обучение, а и кредитната система в тази посока въобще не се употребява ”, добави тя.
По думите й таксите даже не са решението, което ще задържи младежите да не заминат да учат в чужбина. Според нея университетите ще се изпълнят с хора, които нямат мощна мотивация да придобият висше обучение, а просто желаят да се разнообразят и да живеят студентски живот.
“И сега има такива студенти, които стартират висшето си обучение без концепцията да го завършат, а тази мярка просто ще усили техния брой ”, счита икономистът.
Според нея най-логично би било да се мисли за стипендии за избрани категории студенти, които имат потребност от помощ. Тя твърди, че помощта от страната има резултат, когато е мощно целенасочена и взема решение даден проблем – да вземем за пример общественото подкрепяне, помощите в опазването на здравето – а не просто премахването на студентските такси.
Вместо това тези 150 млн. лева могат да бъдат ориентирани към хора, които в действителност имат потребност, само че и предпочитание да учат, нещата ще се получат много по-добре ”, сподели още Георгиева.
“Ако питаме университетите, те ще кажат, че 150 млн. лева няма да са им задоволителни. Идеята тук е да се замести с държавен трансфер дефицитът от такси, които до момента висшите учебни заведения са събирали от студентите, което може да се види доста елементарно в техните доклади. Оттук нататък въпросът е – когато страната ще финансира осъществаването на прехвърляния към университетите – дали размерът на тези средства ще дава отговор на това, което висшите учебни заведения показват ”, добави тя.
Качеството на образованието
Масово във всички български университети приемът се реализира чрез матура, а изпити има единствено за специалностите медицина, дентална медицина и фармация. Някогашните тежки изпити остават в историята, цедката става все по-малка, а висшето обучение като че ли стана елементарно за довеждане докрай и откъм познания, и откъм финанси.
Всички български университети към този момент не употребяват кандидатстудентски изпити. Това ненапълно е разбираемо, тъй като тази година местата за студентите са повече от приключилите приблизително обучение в България, т.е. всеки възпитаник може да откри място в университет, което съвсем на никое място не се среща ”, сподели Петя Георгиева.
Тя твърди, че повода за това са по-малкото деца, надлежно възпитаници, и голямата мрежа от университети, с която разполагаме, и би трябвало да бъде запълнена с хора. Висшето обучение е финансирано на база брой студенти, нормативите за тяхната прехрана, в какво направление учат, плюс % за качество - от Рейтинговата система се взимат разнообразни коефициенти за университетите.
“Всеки университет получава средства за записан студент, по тази причина оттук насетне висшите учебни заведения би трябвало да се конкурират, с цел да ги задържат - колкото повече студенти остават в системата, толкоз повече средства ще получи университетът. Тази система не работи добре, в случай че не е съпроводена с същинска оценка на качеството, която сега действа официално ”, добави Георгиева.
По думите й сега всеки, който има висше обучение, попада в категорията хора, за които не съществува безработица, въпросът обаче е до каква степен тези хора са качествени експерти – въпрос, на който би трябвало да отговорят работодателите.
Работодателите се оплакват от доста неща – от това, че не се владее българският език, че е мъчно незабавно откакто се приключи университет да стартира да се работи, тъй като се постанова в допълнение образование ”
“Ако продължаваме да произвеждаме дипломи на кг, зад които нищо качествено не стои, действително те губят своя смисъл. С тази масовизация висшето стартира да измества междинното обучение. Реално ние ще имаме голямо количество хора, приключили тази степен, без да можем да кажем, че те са по-квалифицирани ”, добави тя.
Според икономиста би трябвало да се намерения дали желаеме да сме като Германия, където има всеобщ вход във висшето образонание, само че сложен излаз – доста дребна част от студентите приключват – или въпреки всичко желаеме да подтикваме и качеството на образованието, като всеки студент е стимулиран да търси по-добрата услуга.
Обединяване на университети
В момента има висши учебни заведения в България, които действат с доста малцина студенти. В София има университет с 400 студенти – по-малък от едно приблизително учебно заведение – който продължава да действа. Трудно е да осигуриш качествено образование, когато няма задоволително студенти, които да финансират преподаватели, материална база, машини, уреди, лаборатории, материали и така нататък Това е извънредно значимо, въпреки всичко тези студенти би трябвало да имат равнището на техни сътрудници, които са приключили някъде другаде ”, сподели още Петя Георгиева.
По думите й цялата плеяда от университети - откакто конкуренцията не ги убива - прибягват до най-различни средства, като основават специалности, които не са типични за тях, само че пък им носят доходи, или пък се молят на страната да ги включат в листата със предпазени, предпочитани посоки.
“Това не е действителна конкуренция сред университетите, която на база на качеството да отсява положителната услуга ”, безапелационна е Георгиева.
Според нея обединяването е една доста добра опция за университетите, само че самите те не я желаят, тъй като имат вяра, че са неповторими и техният опит не може да бъде репликиран, а и в България всеки държи на своето.
Когато се заприказва за концепцията, университетските преподаватели споделяха, че тази промяна ще се наложи принудително, което не беше правилно, тъй като концепцията беше сливане да има там, където има смисъл да се реализира по-голяма успеваемост. Например, тези висши учебни заведения, които имат идентични специалности, да бъдат сложени под шапката на по-добрия университет, който е с по-големи обичаи. Тази промяна щеше да докара до смяна в рейтинга на някои университети ”, изясни Петя Георгиева.
По думите й по-големият проблем са множеството “разхвърляни ” висши учебни заведения, които няма по какъв начин да се устоят сами, тъй като дават услуга, която на други места е по-качествена и по-ефективна.
А що се отнася до студентите – те и до през днешния ден се питат дали ще заплащат, или няма да заплащат такса за втория учебен срок на академичната 2023/24 година По думите на Петя Георгиева студентите ще би трябвало да платят таксите и в случай че страната одобри решението за смяна в Закона за висшето обучение (ЗВО), парите по-късно ще им бъдат възобновени. Според нея това не е комплицирано като процедура, само че основава спомагателни старания, които университетите желаят да избегнат.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ