На ход е разумът
Новината от събота е, че договарящите за държавно управление - Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, съумяха да реализират съгласие по най-тежката тематика - за държавните финанси. А положителната вест - поисканото повдигане на минималната работна заплата на 700 лв. месечно от следващата година. Предложението беше на Българска социалистическа партия. И това не е изненадващо.
Финасовата рецесия, последвала КОВИД-пандемията и слабото възобновяване на стопанската система, което върви в комплект с невиждана от 12 години инфлация, сложиха и фамилиите, а и доста компании в цялостна невъзможност. Скъпотията, която се чака, че ще продължи да пораства най-малко до пролетта, е в положение изцяло да съсипе финансово най-бедните и уязвими българи. Половин милион нашенци се трудят в този момент за минимална месечна заплата от 650 лв., като това са близо една четвърт от всички работещи.
Ако попитате което и да е държавно управление по света от какво най-много има потребност в този момент, отговорът би бил един - от средства за поддръжка в рецесията. И у нас това е въпросът на въпросите. Това прозираше и по време на финансовите договаряния на четирите партии. Искаме ли да имаме задоволително средства за опазване на здравето след следващия пик на КОВИД-19 и пред прага на огромната незнайна какво ще ни донесе новият му африкански вид? Искаме ли да подпомогнем българските фамилии, да спасим обществено слабите и енергийно уязвимите? Искаме ли да не загинат работещи компании поради немислимите цени на ток, газ, горива? А желаеме ли да имаме средства за стимулиране на стопанската система?
По време на полемиката проф. Румен Гечев от Българска социалистическа партия предложи, с цел да имаме задоволително средства за справяне с рецесията, а и освен, да вървим към увеличение на разноските за обществените действия като дял от Брутният вътрешен продукт. България е страната в Европейски Съюз, която най-малко от 10 години отделя минимум средства от Брутният вътрешен продукт, с цел да взема решение своите обществени и стопански проблеми - към 34-35%. Средният дял в Европейски Съюз е 45%, като Франция води класацията с цели 56%. А бедна България, която е на опашката на всички ранглисти, се оказва първенец в послушанието, което комай е изцяло самоцелно, като че ли от нелепост и единствено в наша щета.
Та малко светлина в тунела въпреки всичко се появи, тъй като, макар разгорещената полемика и другите отзиви, бе записана опция за увеличение на този дял според от приходите в бюджета и контрактуваните сред четирите партии бюджетни политики.
Финасовата рецесия, последвала КОВИД-пандемията и слабото възобновяване на стопанската система, което върви в комплект с невиждана от 12 години инфлация, сложиха и фамилиите, а и доста компании в цялостна невъзможност. Скъпотията, която се чака, че ще продължи да пораства най-малко до пролетта, е в положение изцяло да съсипе финансово най-бедните и уязвими българи. Половин милион нашенци се трудят в този момент за минимална месечна заплата от 650 лв., като това са близо една четвърт от всички работещи.
Ако попитате което и да е държавно управление по света от какво най-много има потребност в този момент, отговорът би бил един - от средства за поддръжка в рецесията. И у нас това е въпросът на въпросите. Това прозираше и по време на финансовите договаряния на четирите партии. Искаме ли да имаме задоволително средства за опазване на здравето след следващия пик на КОВИД-19 и пред прага на огромната незнайна какво ще ни донесе новият му африкански вид? Искаме ли да подпомогнем българските фамилии, да спасим обществено слабите и енергийно уязвимите? Искаме ли да не загинат работещи компании поради немислимите цени на ток, газ, горива? А желаеме ли да имаме средства за стимулиране на стопанската система?
По време на полемиката проф. Румен Гечев от Българска социалистическа партия предложи, с цел да имаме задоволително средства за справяне с рецесията, а и освен, да вървим към увеличение на разноските за обществените действия като дял от Брутният вътрешен продукт. България е страната в Европейски Съюз, която най-малко от 10 години отделя минимум средства от Брутният вътрешен продукт, с цел да взема решение своите обществени и стопански проблеми - към 34-35%. Средният дял в Европейски Съюз е 45%, като Франция води класацията с цели 56%. А бедна България, която е на опашката на всички ранглисти, се оказва първенец в послушанието, което комай е изцяло самоцелно, като че ли от нелепост и единствено в наша щета.
Та малко светлина в тунела въпреки всичко се появи, тъй като, макар разгорещената полемика и другите отзиви, бе записана опция за увеличение на този дял според от приходите в бюджета и контрактуваните сред четирите партии бюджетни политики.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ