Дугин: Троцкистки елити от Стария свят отвлякоха демокрацията в САЩ
Новината номер едно в света през днешния ден е, по изключение, не съветската СВО и не сривът на западната стопанска система, а решението на Върховния съд на Съединени американски щати да преразгледа делото Роу против Уейд от 1973 година и да отстрани конституционните гаранции на правото на спиране на бременността. Сега въпросът за абортите е изместен на равнището на всеки един от щатите. И незабавно основният прокурор на американския щат Мисури Ерик Шмит разгласи решението за възбрана на аборта. Това взриви Съединените щати и цялата глобалистична част на тази страна, получила подобен удар, че се втурна по улиците с писък, плач и неконтролируемо предпочитание да палят коли и да ограбват магазини. Според мен това е доста съществено.
Факт е, че единствената власт в Съединените щати, която към момента не се е дискредитирала до неотдавна, бяха съдилищата. Авторитетът им беше неоспорим за всички политически сили. Смяташе се, че корупцията и идеологическите лобита не са съумели да поемат цялостен надзор над правосъдната система. И в този момент съдиите, назначени при Тръмп, направиха своя ход. Всичко това изисква най-сериозен размисъл.
Работата е там, че има освен Съединени американски щати, само че и две страни и два народа с това име. И става все по-очевидно. Дори не става дума за републиканците и демократите, спорът сред които става все по-ожесточен. Факт е, че в американското общество има разединение по по-дълбока линия.
Половината от популацията на Съединени американски щати са прагматици. Това значи, че за тях има единствено един аршин за оценка: it works или it doesn`t work, работи / не работи. И това е.
И никакви канони нито във връзка с субекта, нито във връзка с обекта. Всеки може да мисли за себе си като за всеки – в това число Елвис Пресли или Дядо Коледа, и в случай че работи, никой не смее да възрази против нищо. Същото важи и за външния свят: няма неприкосновени закони, правете с външния свят както желаете, само че в случай че той отговори жестоко, това е ваш проблем. Няма същности, има единствено взаимоотношение. Това е основата на идентичността на индианците.
Ето по какъв начин самите американци обичайно разбираха либерализма: като свободата да мислиш каквото и да е, да вярваш във всичко и да се държиш както искаш. Разбира се, в случай че това води до спор, тогава свободата на единия е лимитирана от свободата на другия, само че вие няма да опитате, няма да знаете къде е тънката линия. Опитайте, може и да работи.
Ето по какъв начин е било американското общество до избран миг. И тук възбрана за аборт, позволение за аборт, промяна на пола, наказване за промяна на пола, гей церемониал или неонацистки маршове, всичко беше допустимо, нищо не беше отхвърлено от прага, решението можеше да бъде всичко.
И съдът всякога, въз основата на доста непредвидими явно критерии, казус и съображения, беше крайната инстанция, където в проблематични случаи се решаваше дали работи/не работи.
Това е мистериозната страна на американците, изцяло неразбираема за европейците, а също и ключът към техния триумф – те въобще нямат граници, което значи, че отиват където си желаят, до момента в който някой не ги спре. И тъкмо това работи.
Но в американския хайлайф, състоящ се от хора с доста друг генезис, в един миг се натрупа сериозно огромен брой хора, които не бяха такива хора, не бяха американци. Това са най-вече имигранти от Европа, постоянно от Русия. Много от тях са етнически евреи, само че са пропити с европейски или руско-съветски правила и културни кодове.
Те донесоха със себе си в Съединените щати друга просвета, друга философия. Те въобще не разбираха и не одобряваха американския прагматизъм, смятайки го единствено за декор за личния си прогрес.
Тоест те използваха американските благоприятни условия, само че не имаха намерение да одобряват либертарианската логичност, непозната на всеки намек за тоталитаризъм. Всъщност тези чуждоземски елити отвлякоха остарялата американска народна власт. Именно те застанаха отпред на глобалистките структури и последователно завзеха властта в Съединените щати.
Тези елити, най-често ляво-либерални, от време на време искрено троцкисти, донесоха със себе си позиция, надълбоко непозната на американския дух – религия в линейния напредък. Прогресът и прагматизмът са несъвместими. Ако напредъкът работи, значи ужасно. Ако не, би трябвало да се изостави. Ето го законът на прагматизма: работи / не работи. Ако искаш да продължиш, давай. Искаш назад, няма проблем. Това е американската независимост. Старо-американската.
Но емигрантите от Стария свят донесоха със себе си напълно разнообразни настройки. За тях напредъкът беше доктрина. Цялата история се разглеждаше като едно непрестанно рационализиране, като непрестанен развой на избавление, рационализиране, развиване и струпване на познания. Прогресът беше философия и вяра.
В името на напредъка, който включваше непрекъснато увеличение на обсега на самостоятелните свободи, техническо развиване, унищожаване на традициите и възбраните, всичко можеше и трябваше да се направи. И няма значение дали работи или не. Важно бе да има прогрес.
Но това съставлява напълно нова интерпретация на либерализма в американската традиция. Старият демократизъм споделяше: никой в никакъв случай не може да ми наложи нищо. Новият демократизъм възрази: културата на анулацията, срамът, цялостното заличаване на старите привички, промяната на пола, свободата да се разпореждаш с човешкия плод (представена за право на избор), равенството на дамите и расите не е просто опция, то е нужда.
Старият демократизъм споделяше - бъди който искаш, стига да работи. Новият възрази: нямаш право да не си либерал. Ако не сте прогресист, значи сте нацист и би трябвало да бъдете унищожени. Всичко би трябвало да се пожертва в името на свободата, ЛГБТ+, транссексуалните хора и изкуствения разсъдък.
Конфликтът сред двете общества – остарялото либертарианско, прагматическо и новото неолиберално, прогресивно – непрестанно нараства през последните десетилетия и доближи връхна точка в ерата на президентството на Тръмп. Той въплъщаваше една Америка, а съперниците му глобалистите демократи въплъщаваха друга.
Гражданската война на философията доближи сериозна точка. И въпросът е точно в тълкуването на свободата. Стара Америка вижда самостоятелната независимост като това, което изключва всевъзможен външен мандат, всяко условие да се употребява единствено по този метод, а не по различен метод, единствено за това и за нищо друго. Например, единствено за аборти и гей паради, и в никакъв случай за забрани на аборти или перверзни демони.
Новата Америка, въпреки това, упорства, че свободата изисква принуждение против тези, които не я схващат вярно. Това значи, че свободата би трябвало да има нормативна интерпретация и единствено неолибералите дефинират по какъв начин и на кого да я употребяват и по какъв начин да я поясняват. Старият демократизъм е либертариански. Новият е искрено тоталитарен.
И точно в този подтекст би трябвало да се преглежда решението на Върховния съд на Съединени американски щати да преразгледа делото Роу против Уейд от 1973 година по отношение на аборта. Приема се в интерес на остарелия демократизъм и прагматизъм. Моля, имайте поради, че това присъждане не не разрешава аборта, а единствено показва, че на равнище федерално законодателство това няма еднопосочно решение.
Щатите могат да решат казуса както си желаят. Но това значи, ни повече, ни по-малко, че времето е обратимо. Че е допустимо да се движи в една посока, прогресивно, само че е допустимо и в друга, непосредствено противоположна посока. Само в случай че работеше. Така че въобще не става дума за абортите.
Въпросът е да се разбере природата на времето. Въпросът е най-дълбокото разединение в американското общество. Факт е, че една Америка все по-открито влиза във войната с друга.
Решението на Върховния съд на Съединени американски щати подкопава цялата тоталитарна диктаторска тактика на глобалистките неолиберални елити, които работят – ненапълно като съветските болшевики – в името на бъдещето. Напредъкът оправдава всичко.
Преди това всички решения бяха единствено в една посока – в интерес на индивидуализма, егоцентризма и хедонизма. И внезапно Върховният съд прави внезапна крачка обратно. И какво, допустимо ли беше? И съвсем обезверени остарели американци, прагматици и либертарианци се радват: свободата да правиш каквото си искаш, а не каквото споделят прогресивистите и технократите, да вървиш във всяка посока, а освен там, където глобалистите принудително те тикат, още веднъж победи.
И дръзкият основен прокурор на Мисури към този момент сподели какво може да се направи. Браво! Това е прагматична гражданска война, американска консервативна гражданска война.
И несъмнено, целият глобалистически напредничав отпадък в този момент ще надигне глава. Случи се нещо също толкоз значимо като изборите на Тръмп. Старата Америка контраатакува новата.
„ Ако царството на закона се раздели в себе си, то безусловно ще опустее.” Матей 12:25. По-скоро...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Факт е, че единствената власт в Съединените щати, която към момента не се е дискредитирала до неотдавна, бяха съдилищата. Авторитетът им беше неоспорим за всички политически сили. Смяташе се, че корупцията и идеологическите лобита не са съумели да поемат цялостен надзор над правосъдната система. И в този момент съдиите, назначени при Тръмп, направиха своя ход. Всичко това изисква най-сериозен размисъл.
Работата е там, че има освен Съединени американски щати, само че и две страни и два народа с това име. И става все по-очевидно. Дори не става дума за републиканците и демократите, спорът сред които става все по-ожесточен. Факт е, че в американското общество има разединение по по-дълбока линия.
Половината от популацията на Съединени американски щати са прагматици. Това значи, че за тях има единствено един аршин за оценка: it works или it doesn`t work, работи / не работи. И това е.
И никакви канони нито във връзка с субекта, нито във връзка с обекта. Всеки може да мисли за себе си като за всеки – в това число Елвис Пресли или Дядо Коледа, и в случай че работи, никой не смее да възрази против нищо. Същото важи и за външния свят: няма неприкосновени закони, правете с външния свят както желаете, само че в случай че той отговори жестоко, това е ваш проблем. Няма същности, има единствено взаимоотношение. Това е основата на идентичността на индианците.
Ето по какъв начин самите американци обичайно разбираха либерализма: като свободата да мислиш каквото и да е, да вярваш във всичко и да се държиш както искаш. Разбира се, в случай че това води до спор, тогава свободата на единия е лимитирана от свободата на другия, само че вие няма да опитате, няма да знаете къде е тънката линия. Опитайте, може и да работи.
Ето по какъв начин е било американското общество до избран миг. И тук възбрана за аборт, позволение за аборт, промяна на пола, наказване за промяна на пола, гей церемониал или неонацистки маршове, всичко беше допустимо, нищо не беше отхвърлено от прага, решението можеше да бъде всичко.
И съдът всякога, въз основата на доста непредвидими явно критерии, казус и съображения, беше крайната инстанция, където в проблематични случаи се решаваше дали работи/не работи.
Това е мистериозната страна на американците, изцяло неразбираема за европейците, а също и ключът към техния триумф – те въобще нямат граници, което значи, че отиват където си желаят, до момента в който някой не ги спре. И тъкмо това работи.
Но в американския хайлайф, състоящ се от хора с доста друг генезис, в един миг се натрупа сериозно огромен брой хора, които не бяха такива хора, не бяха американци. Това са най-вече имигранти от Европа, постоянно от Русия. Много от тях са етнически евреи, само че са пропити с европейски или руско-съветски правила и културни кодове.
Те донесоха със себе си в Съединените щати друга просвета, друга философия. Те въобще не разбираха и не одобряваха американския прагматизъм, смятайки го единствено за декор за личния си прогрес.
Тоест те използваха американските благоприятни условия, само че не имаха намерение да одобряват либертарианската логичност, непозната на всеки намек за тоталитаризъм. Всъщност тези чуждоземски елити отвлякоха остарялата американска народна власт. Именно те застанаха отпред на глобалистките структури и последователно завзеха властта в Съединените щати.
Тези елити, най-често ляво-либерални, от време на време искрено троцкисти, донесоха със себе си позиция, надълбоко непозната на американския дух – религия в линейния напредък. Прогресът и прагматизмът са несъвместими. Ако напредъкът работи, значи ужасно. Ако не, би трябвало да се изостави. Ето го законът на прагматизма: работи / не работи. Ако искаш да продължиш, давай. Искаш назад, няма проблем. Това е американската независимост. Старо-американската.
Но емигрантите от Стария свят донесоха със себе си напълно разнообразни настройки. За тях напредъкът беше доктрина. Цялата история се разглеждаше като едно непрестанно рационализиране, като непрестанен развой на избавление, рационализиране, развиване и струпване на познания. Прогресът беше философия и вяра.
В името на напредъка, който включваше непрекъснато увеличение на обсега на самостоятелните свободи, техническо развиване, унищожаване на традициите и възбраните, всичко можеше и трябваше да се направи. И няма значение дали работи или не. Важно бе да има прогрес.
Но това съставлява напълно нова интерпретация на либерализма в американската традиция. Старият демократизъм споделяше: никой в никакъв случай не може да ми наложи нищо. Новият демократизъм възрази: културата на анулацията, срамът, цялостното заличаване на старите привички, промяната на пола, свободата да се разпореждаш с човешкия плод (представена за право на избор), равенството на дамите и расите не е просто опция, то е нужда.
Старият демократизъм споделяше - бъди който искаш, стига да работи. Новият възрази: нямаш право да не си либерал. Ако не сте прогресист, значи сте нацист и би трябвало да бъдете унищожени. Всичко би трябвало да се пожертва в името на свободата, ЛГБТ+, транссексуалните хора и изкуствения разсъдък.
Конфликтът сред двете общества – остарялото либертарианско, прагматическо и новото неолиберално, прогресивно – непрестанно нараства през последните десетилетия и доближи връхна точка в ерата на президентството на Тръмп. Той въплъщаваше една Америка, а съперниците му глобалистите демократи въплъщаваха друга.
Гражданската война на философията доближи сериозна точка. И въпросът е точно в тълкуването на свободата. Стара Америка вижда самостоятелната независимост като това, което изключва всевъзможен външен мандат, всяко условие да се употребява единствено по този метод, а не по различен метод, единствено за това и за нищо друго. Например, единствено за аборти и гей паради, и в никакъв случай за забрани на аборти или перверзни демони.
Новата Америка, въпреки това, упорства, че свободата изисква принуждение против тези, които не я схващат вярно. Това значи, че свободата би трябвало да има нормативна интерпретация и единствено неолибералите дефинират по какъв начин и на кого да я употребяват и по какъв начин да я поясняват. Старият демократизъм е либертариански. Новият е искрено тоталитарен.
И точно в този подтекст би трябвало да се преглежда решението на Върховния съд на Съединени американски щати да преразгледа делото Роу против Уейд от 1973 година по отношение на аборта. Приема се в интерес на остарелия демократизъм и прагматизъм. Моля, имайте поради, че това присъждане не не разрешава аборта, а единствено показва, че на равнище федерално законодателство това няма еднопосочно решение.
Щатите могат да решат казуса както си желаят. Но това значи, ни повече, ни по-малко, че времето е обратимо. Че е допустимо да се движи в една посока, прогресивно, само че е допустимо и в друга, непосредствено противоположна посока. Само в случай че работеше. Така че въобще не става дума за абортите.
Въпросът е да се разбере природата на времето. Въпросът е най-дълбокото разединение в американското общество. Факт е, че една Америка все по-открито влиза във войната с друга.
Решението на Върховния съд на Съединени американски щати подкопава цялата тоталитарна диктаторска тактика на глобалистките неолиберални елити, които работят – ненапълно като съветските болшевики – в името на бъдещето. Напредъкът оправдава всичко.
Преди това всички решения бяха единствено в една посока – в интерес на индивидуализма, егоцентризма и хедонизма. И внезапно Върховният съд прави внезапна крачка обратно. И какво, допустимо ли беше? И съвсем обезверени остарели американци, прагматици и либертарианци се радват: свободата да правиш каквото си искаш, а не каквото споделят прогресивистите и технократите, да вървиш във всяка посока, а освен там, където глобалистите принудително те тикат, още веднъж победи.
И дръзкият основен прокурор на Мисури към този момент сподели какво може да се направи. Браво! Това е прагматична гражданска война, американска консервативна гражданска война.
И несъмнено, целият глобалистически напредничав отпадък в този момент ще надигне глава. Случи се нещо също толкоз значимо като изборите на Тръмп. Старата Америка контраатакува новата.
„ Ако царството на закона се раздели в себе си, то безусловно ще опустее.” Матей 12:25. По-скоро...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ