Полша и Балтика в ядрената стратегия на САЩ? FT разкрива тайни ра...
Новината идва в миг, когато войната в Украйна продължава да трансформира европейската архитектура на сигурност, а страните от източния фланг на НАТО упорстват за по-силни гаранции против възможна съветска експанзия.
Според обявата диалозите са свързани с американски самолети с двойно предопределение (Dual Capable Aircraft – DCA), които могат да извършват както стандартни, по този начин и нуклеарни задачи.
В момента сходни самолети са ситуирани в Белгия, Англия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Макар инфраструктурата да се намира на територията на съюзнически страни, контролът върху нуклеарните оръжия остава напълно в ръцете на Съединени американски щати.
Според източниците на Financial Times концепцията е да бъдат включени още страни от НАТО, намиращи се по-близо до съветските граници. Най-често споменавани са Полша, Литва, Латвия и Естония.
На този стадий няма информация за дефинитивно решение. Разговорите се намират във фаза на разискване и оценка на вероятните политически и военни последствия.
През последните години страните от Източна Европа неведнъж показаха опасения, че обичайните механизми за въздържане може да се окажат незадоволителни в изискванията на все по-агресивната съветска политика.
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през 2022 година НАТО доста усили военното си наличие по източния фланг. Русия от своя страна предприе стъпки, които съгласно западните съдружници покачват риска от нуклеарна ескалация, в това число разполагането на тактически нуклеарни оръжия в Беларус.
Именно този ход на Москва постоянно се показва от полските управляващи като мотив за усилване на американското военно наличие на полска територия.
Според Financial Times обсъжданото разширение на програмата за нуклеарно въздържане има и друга цел – да увери европейските съдружници, че даже при вероятно понижаване на част от стандартното американско военно наличие, стратегическите гаранции за сигурност остават непокътнати.
Варшава не крие упоритостите си да се трансформира в един от основните отбранителни центрове на НАТО.
През последните години полски представители неведнъж заявяваха, че страната е подготвена да одобри американски нуклеарни качества на своя територия. Полският президент Анджей Дуда неведнъж е подчертавал, че сходна мярка би представлявала натурален отговор на възходящите закани от страна на Русия.
Полша към този момент влага милиарди евро в рационализация на армията си, закупува американски танкове Abrams, изтребители F-35 и южнокорейски оръжейни системи. Страната последователно се утвърждава като една от най-силно въоръжените армии в Европа.
От позиция на Варшава възможното включване в нуклеарната архитектура на НАТО би било разумно продължение на тази политика.
Литва, Латвия и Естония от години предизвестяват, че се намират на първа линия в евентуален спор сред НАТО и Русия.
Трите страни споделят граници с Русия или Беларус и постоянно показват, че сигурността им зависи директно от способността на Алианса да показва подготвеност за неотложен отговор при рецесия.
Макар публично да няма удостоверение, че балтийските страни са поискали разполагане на нуклеарни качества, обявата на Financial Times демонстрира, че сходни разновидности към този момент участват в стратегическите полемики.
Какъв е казусът с контракта от 1997 година?
Една от най-чувствителните тематики е Основополагащият акт сред НАТО и Русия, подписан през 1997 година
В документа Алиансът декларира, че няма желание, проекти или аргументи да разполага нуклеарни оръжия на територията на новоприсъединили се страни.
Москва евентуално би употребила точно този текст като мотив против всякакво разширение на американското нуклеарно наличие в Източна Европа.
От друга страна, редица западни анализатори считат, че след съветската анексия на Крим, войната в Украйна и разполагането на нуклеарни оръжия в Беларус политическите условия, при които е бил подписан документът, на процедура към този момент не съществуват.
Дебатът към американското нуклеарно наличие е част от по-широк развой на преосмисляне на европейската сигурност.
В последните месеци все по-често се разисква и ролята на Франция като единствената нуклеарна мощ в Европейския съюз.
Париж към този момент алармира подготвеност за по-тясно съдействие със съдружниците по въпросите на нуклеарното въздържане.
Така Европа последователно навлиза в интервал, в който въпросите за нуклеарната отбрана, до неотдавна считани за излишък от Студената война, още веднъж се трансформират в централна тематика на политическия и военния дневен ред.
Разкритията на Financial Times демонстрират какъв брой надълбоко войната в Украйна е трансформирала стратегическото мислене в НАТО.
За Полша и балтийските страни по-силното американско наличие би означавало спомагателни гаранции за сигурност. За Русия сходна стъпка евентуално ще бъде възприета като директно предизвикателство.
Според обявата диалозите са свързани с американски самолети с двойно предопределение (Dual Capable Aircraft – DCA), които могат да извършват както стандартни, по този начин и нуклеарни задачи.
В момента сходни самолети са ситуирани в Белгия, Англия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Макар инфраструктурата да се намира на територията на съюзнически страни, контролът върху нуклеарните оръжия остава напълно в ръцете на Съединени американски щати.
Според източниците на Financial Times концепцията е да бъдат включени още страни от НАТО, намиращи се по-близо до съветските граници. Най-често споменавани са Полша, Литва, Латвия и Естония.
На този стадий няма информация за дефинитивно решение. Разговорите се намират във фаза на разискване и оценка на вероятните политически и военни последствия.
През последните години страните от Източна Европа неведнъж показаха опасения, че обичайните механизми за въздържане може да се окажат незадоволителни в изискванията на все по-агресивната съветска политика.
След началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през 2022 година НАТО доста усили военното си наличие по източния фланг. Русия от своя страна предприе стъпки, които съгласно западните съдружници покачват риска от нуклеарна ескалация, в това число разполагането на тактически нуклеарни оръжия в Беларус.
Именно този ход на Москва постоянно се показва от полските управляващи като мотив за усилване на американското военно наличие на полска територия.
Според Financial Times обсъжданото разширение на програмата за нуклеарно въздържане има и друга цел – да увери европейските съдружници, че даже при вероятно понижаване на част от стандартното американско военно наличие, стратегическите гаранции за сигурност остават непокътнати.
Варшава не крие упоритостите си да се трансформира в един от основните отбранителни центрове на НАТО.
През последните години полски представители неведнъж заявяваха, че страната е подготвена да одобри американски нуклеарни качества на своя територия. Полският президент Анджей Дуда неведнъж е подчертавал, че сходна мярка би представлявала натурален отговор на възходящите закани от страна на Русия.
Полша към този момент влага милиарди евро в рационализация на армията си, закупува американски танкове Abrams, изтребители F-35 и южнокорейски оръжейни системи. Страната последователно се утвърждава като една от най-силно въоръжените армии в Европа.
От позиция на Варшава възможното включване в нуклеарната архитектура на НАТО би било разумно продължение на тази политика.
Литва, Латвия и Естония от години предизвестяват, че се намират на първа линия в евентуален спор сред НАТО и Русия.
Трите страни споделят граници с Русия или Беларус и постоянно показват, че сигурността им зависи директно от способността на Алианса да показва подготвеност за неотложен отговор при рецесия.
Макар публично да няма удостоверение, че балтийските страни са поискали разполагане на нуклеарни качества, обявата на Financial Times демонстрира, че сходни разновидности към този момент участват в стратегическите полемики.
Какъв е казусът с контракта от 1997 година?
Една от най-чувствителните тематики е Основополагащият акт сред НАТО и Русия, подписан през 1997 година
В документа Алиансът декларира, че няма желание, проекти или аргументи да разполага нуклеарни оръжия на територията на новоприсъединили се страни.
Москва евентуално би употребила точно този текст като мотив против всякакво разширение на американското нуклеарно наличие в Източна Европа.
От друга страна, редица западни анализатори считат, че след съветската анексия на Крим, войната в Украйна и разполагането на нуклеарни оръжия в Беларус политическите условия, при които е бил подписан документът, на процедура към този момент не съществуват.
Дебатът към американското нуклеарно наличие е част от по-широк развой на преосмисляне на европейската сигурност.
В последните месеци все по-често се разисква и ролята на Франция като единствената нуклеарна мощ в Европейския съюз.
Париж към този момент алармира подготвеност за по-тясно съдействие със съдружниците по въпросите на нуклеарното въздържане.
Така Европа последователно навлиза в интервал, в който въпросите за нуклеарната отбрана, до неотдавна считани за излишък от Студената война, още веднъж се трансформират в централна тематика на политическия и военния дневен ред.
Разкритията на Financial Times демонстрират какъв брой надълбоко войната в Украйна е трансформирала стратегическото мислене в НАТО.
За Полша и балтийските страни по-силното американско наличие би означавало спомагателни гаранции за сигурност. За Русия сходна стъпка евентуално ще бъде възприета като директно предизвикателство.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ