Бабата на Азис издъхнала в съня си! Легендарната пророчица от година се подготвяла за края си
Новината, че именитата баба на Азис – фамозната костинбродска гадателка Станка, е умряла, не изненада околните й. Още преди няколко месеца в тв изявление врачката пророкува личната си гибел, която по думите й ще е до броени месеци. И в случай че множеството фенове ги одобриха за празни приказки, роднините й знаели, че тъкмо това ще се случи – баба Станка рядко бъркала в прогнозите си, научи HotArena.
„ Сърцето ми към този момент на половина го няма. Нито ми се яде, нито ми се пие вода. Усещам, че гърло ми се затваря и като че ли някаква черна топка ме удря в гърдите. Няма живот за мен повече. Всичко е преброено - и дните, и нощите, само че не се опасявам от нищо ”. Това споделила една от най-известните ясновидки у нас след опелото на 64-годишната си щерка Стефка. Именно тя трябваше да наследи фамозната си майка, която при започване на годината даде обстойно телевизионно изявление, в което предсказа края си, без да прецизира точната дата, с цел да не стресира предплатено роднините си.
През януари баба Станка събра и трите си щерка – Стефка, Малина и Гергина. Пред всички разгласи, че и трите имат заложба, само че тя е решила да завещае своите духовни знания и езотерични практики на най-голямата дъщеря. През първата седмица на октомври Стефка ненадейно се пресли в по-добрия свят. Жената имала здравословни проблеми, само че не било нещо съществено.
Смъртта й била като гръм от ясно небе за бабата на Азис. Станка изцяло се затворила в себе си. Не желала с никого да разяснява случилото се. Губила за повторно дете в живота си и това не й давало мира. Преди няколко години умрял единствения й наследник. Младият мъж се стопил от раково заболяване пред очите й. Искала да му помогне, само че някаква мощ като че ли й забранявала. Тогава приела по-философски загубата на рожбата си, въпреки че сърцето й кървяло от болежка. Някак си била готова за неприятното. Този път обаче била като разрушена. Седяла на един стол и повтаряла, че нещо черно удря семейството. Тюхкала се, че макар неповторимата си заложба не можела нищо да направи и да спре развоя на събитията. Намеквала, че няма да дочака Димитровден – 26 октомври, тъй като щели да дойдат да я вземат и нея, както и станало.
На 23 октомври сутринта баба Станка не станала от леглото си.
Кой обаче щял да я вземе, не прецизирала. Предпочитала да не приказва с околните си по тематиката, тъй като била извънредно вярваща в силата на невидимия свят и законите, които го ръководят. В едно била уверена - че скоро щяла да се прероди и да раздаде правораздаване на всички, които в този живот са си разрешили да я хулят и да й пращат вълшебства.
Приживе бабата на Азис минаваше за наследница на Ванга . Двете дами се познавали още от социалистическо време. Тогава Станка била път до Петрич по персонални проблеми и чакала с часове на опашка, с цел да се срещне с феномена от Рупите. Срещата си заслужавала, тъй като още от портата на двора Ванга почнала да крещи, че дамата от Костинброд има като нейната заложба. Двете си споделили неща, които запазили в загадка от близки и познати, само че се наричали „ сестри ”. Прагът на дома на Станка в Костинброд прекрачвали хиляди жители от всички краища на родината ни, че даже и чужденци от Македония и Сърбия.
Баба Станка, за разлика от множеството свои връстници, разполагала и с правилни приятелки, които влизали в ролята на чевръсти домашни помощнички. Те се грижели за градината, за семейството, че даже за приготвянето на вечерята и обяда. Къщата блестяла от непорочност, а стълбите пред прага й били мити с течен сапун и парцал надали не на всеки кръговиден час. Прозорците светели, а по мебелите не се забелязвала нито една прашинка. Целият този ред се дължал на властния й темперамент – точно тя била главата на семейството и от нейната дума зависели решенията, които членовете на фамилията вземали. Те по този начин и не се опитвали да хитруват, тъй като тя виждала всичко, надалеч преди да се е случило.
Посетителите до един били възхитени от дарбата й да гледа на карти. Станка в никакъв случай не ги питала защо са пристигнали. Приемала ги в една от многото стаи на къщата си, избрана и употребена само и единствено за ясновидство. Молела ги да се настанят комфортно на стол и почвала със сеансите. Задължително било пристигналият за помощ да цепи картите няколко пъти. После дамата ги нареждала като за пасианс и секунди по-късно започвала да приказва.
П ознаваемостта на въпросите била обезпечена.
Баба Станка даже употребила реплики на хора, които не познавала. За да се увери питащият, че няма неистина и машинация, тя почвала да приказва с обичаните думи и фрази на проблематичния човек. Такова нещо дамата нямала от кое място да знае, в случай че не имала свръх гений.
„ Бях при нея и останах впечатлена от прямотата, с която приема хората. Директно ти декларира, че не желае да й се споделя каквото и да било, нито пък пита за имена. Почва си сенсите и приказва, та не стопира. Поне половин час врачува. Дори си мисля,че картите ги употребява като тип атракция. Тя чете мислите на пристигналите. Знае какво владее мозъците им. Когато чух от нейната уста какъв тъкмо е казусът ми, в действителност се ококорих. Жената много точно сподели, че знае какво е прикрито даже в най-прашните ъгълчета на душата ми. Описа околните ми, показа и за решенията на техни проблеми. Впечатляващо е, че може да отгатне всичко – от специалността, която работиш, да името на брачната ти половинка или до неплатените сметки за парно. Освен това е положително настроена и посреща с усмивка. Вярва в ориста, в това, че което е писано на небето, ще се случи и не можем ние сами да бъдем напълно господари на ориста си ”, разкрива пред „ Уикенд ” постоянна клиентка на фамозната баба Станка.
За страдание ясновидката разредила гадаенето през последните месеци, тъй като се уморявала от годините и хорските проблеми. Приемала единствено хора, за които била уверена, че в действителност имат проблем и не са в положение да ги решат сами. Не отказвала и на съграждани. С множеството от тях се знаела от млади години. Тогава също имала пророческа заложба, само че поради възбрана от комунистическите управляващи, не практикувала този поминък. Правела се на разсеяна и в случай че някой полицай я питал за нещо, твърдяла, че вечерта е събирала другари на посетители. Яли, пили и се веселили нищо друго не се случвало.
Бабата на Азис в никакъв случай не кътала парите си в портмоне. Тя слагала оставеното й от признателните в пазвата си по остарял български бит, а по-късно „ складирала ” сумите на скрито място. До последно таксата й за гледане на карти била закрепена на скромните 20 лв.. За повреждане на магия и на другите видове родови проклятия сумата скачала според от ритуалите, които трябвало да се изпълнят. Имало толкоз завързани „ неща ”, че трябвало най-малко два-три месеца календарно време, с цел да се развържат от специалистката.
От трите й дъщери Стефка била най-добре в предсказанията. Тя владеела баене срещу боязън, напикаване, заекване при децата. На нея Станка й се доверявала най-вече. Майката на Азис също имала гений да предвижда, само че го правела извънредно рядко и за хора, които са близки на сърцето й. Малина пък имала своя дългогодишна клиентела и била извънредно добра в развалянето на родови проклятия. Трите сестри твърдели, че само не са могли да оказват помощ на своя брат. Той имал свое виждане за нещата от живота и не се вслушвал в наставленията им. Разчоплил някаква бенка и белята станала – доброкачественото обучение си изродило в злокачествено...
„ Това са моите три магьосници. Моите орисници. Помня, като че ли беше през вчерашния ден, по какъв начин палеха печката на двора и чакаха луната да се покаже, с цел да могат да приказват и шептят на техния, загадъчен език. Да опяват и назовават водата, в която гасяха странни предмети. Така те помагаха на ужасно доста народ. Извиваха се опашки от чакащи хора. Трудно си проправях път, до момента в който стигна до входната врата. Имаше хора със здравословни проблеми, с любовни страдания и всевъзможни несгоди. Всички се връщаха, с цел да им благодарят и носеха кутии с шоколадови бонбони ”, изясни преди време самият Азис, който съгласно мълвата също има ясновидски качества.
Той страда за баба си Станка, само че счита, че самата тя е желала да завърши земния си път. „ Тя от най-малко година се приготвяше за това свое пътешестване. Казваше, че е завършила пътя си тук. Беше удовлетворена от живота си, в мир със себе си, само че към този момент като че ли й бе доскучало. Нямаше самообладание да поеме към всемира. Вярваше в прераждането и се чудеше по какъв метод силата й отново ще се върне на земята ”, споделя фамозния й внук.
„ Сърцето ми към този момент на половина го няма. Нито ми се яде, нито ми се пие вода. Усещам, че гърло ми се затваря и като че ли някаква черна топка ме удря в гърдите. Няма живот за мен повече. Всичко е преброено - и дните, и нощите, само че не се опасявам от нищо ”. Това споделила една от най-известните ясновидки у нас след опелото на 64-годишната си щерка Стефка. Именно тя трябваше да наследи фамозната си майка, която при започване на годината даде обстойно телевизионно изявление, в което предсказа края си, без да прецизира точната дата, с цел да не стресира предплатено роднините си.
През януари баба Станка събра и трите си щерка – Стефка, Малина и Гергина. Пред всички разгласи, че и трите имат заложба, само че тя е решила да завещае своите духовни знания и езотерични практики на най-голямата дъщеря. През първата седмица на октомври Стефка ненадейно се пресли в по-добрия свят. Жената имала здравословни проблеми, само че не било нещо съществено.
Смъртта й била като гръм от ясно небе за бабата на Азис. Станка изцяло се затворила в себе си. Не желала с никого да разяснява случилото се. Губила за повторно дете в живота си и това не й давало мира. Преди няколко години умрял единствения й наследник. Младият мъж се стопил от раково заболяване пред очите й. Искала да му помогне, само че някаква мощ като че ли й забранявала. Тогава приела по-философски загубата на рожбата си, въпреки че сърцето й кървяло от болежка. Някак си била готова за неприятното. Този път обаче била като разрушена. Седяла на един стол и повтаряла, че нещо черно удря семейството. Тюхкала се, че макар неповторимата си заложба не можела нищо да направи и да спре развоя на събитията. Намеквала, че няма да дочака Димитровден – 26 октомври, тъй като щели да дойдат да я вземат и нея, както и станало.
На 23 октомври сутринта баба Станка не станала от леглото си.
Кой обаче щял да я вземе, не прецизирала. Предпочитала да не приказва с околните си по тематиката, тъй като била извънредно вярваща в силата на невидимия свят и законите, които го ръководят. В едно била уверена - че скоро щяла да се прероди и да раздаде правораздаване на всички, които в този живот са си разрешили да я хулят и да й пращат вълшебства.
Приживе бабата на Азис минаваше за наследница на Ванга . Двете дами се познавали още от социалистическо време. Тогава Станка била път до Петрич по персонални проблеми и чакала с часове на опашка, с цел да се срещне с феномена от Рупите. Срещата си заслужавала, тъй като още от портата на двора Ванга почнала да крещи, че дамата от Костинброд има като нейната заложба. Двете си споделили неща, които запазили в загадка от близки и познати, само че се наричали „ сестри ”. Прагът на дома на Станка в Костинброд прекрачвали хиляди жители от всички краища на родината ни, че даже и чужденци от Македония и Сърбия.
Баба Станка, за разлика от множеството свои връстници, разполагала и с правилни приятелки, които влизали в ролята на чевръсти домашни помощнички. Те се грижели за градината, за семейството, че даже за приготвянето на вечерята и обяда. Къщата блестяла от непорочност, а стълбите пред прага й били мити с течен сапун и парцал надали не на всеки кръговиден час. Прозорците светели, а по мебелите не се забелязвала нито една прашинка. Целият този ред се дължал на властния й темперамент – точно тя била главата на семейството и от нейната дума зависели решенията, които членовете на фамилията вземали. Те по този начин и не се опитвали да хитруват, тъй като тя виждала всичко, надалеч преди да се е случило.
Посетителите до един били възхитени от дарбата й да гледа на карти. Станка в никакъв случай не ги питала защо са пристигнали. Приемала ги в една от многото стаи на къщата си, избрана и употребена само и единствено за ясновидство. Молела ги да се настанят комфортно на стол и почвала със сеансите. Задължително било пристигналият за помощ да цепи картите няколко пъти. После дамата ги нареждала като за пасианс и секунди по-късно започвала да приказва.
П ознаваемостта на въпросите била обезпечена.
Баба Станка даже употребила реплики на хора, които не познавала. За да се увери питащият, че няма неистина и машинация, тя почвала да приказва с обичаните думи и фрази на проблематичния човек. Такова нещо дамата нямала от кое място да знае, в случай че не имала свръх гений.
„ Бях при нея и останах впечатлена от прямотата, с която приема хората. Директно ти декларира, че не желае да й се споделя каквото и да било, нито пък пита за имена. Почва си сенсите и приказва, та не стопира. Поне половин час врачува. Дори си мисля,че картите ги употребява като тип атракция. Тя чете мислите на пристигналите. Знае какво владее мозъците им. Когато чух от нейната уста какъв тъкмо е казусът ми, в действителност се ококорих. Жената много точно сподели, че знае какво е прикрито даже в най-прашните ъгълчета на душата ми. Описа околните ми, показа и за решенията на техни проблеми. Впечатляващо е, че може да отгатне всичко – от специалността, която работиш, да името на брачната ти половинка или до неплатените сметки за парно. Освен това е положително настроена и посреща с усмивка. Вярва в ориста, в това, че което е писано на небето, ще се случи и не можем ние сами да бъдем напълно господари на ориста си ”, разкрива пред „ Уикенд ” постоянна клиентка на фамозната баба Станка.
За страдание ясновидката разредила гадаенето през последните месеци, тъй като се уморявала от годините и хорските проблеми. Приемала единствено хора, за които била уверена, че в действителност имат проблем и не са в положение да ги решат сами. Не отказвала и на съграждани. С множеството от тях се знаела от млади години. Тогава също имала пророческа заложба, само че поради възбрана от комунистическите управляващи, не практикувала този поминък. Правела се на разсеяна и в случай че някой полицай я питал за нещо, твърдяла, че вечерта е събирала другари на посетители. Яли, пили и се веселили нищо друго не се случвало.
Бабата на Азис в никакъв случай не кътала парите си в портмоне. Тя слагала оставеното й от признателните в пазвата си по остарял български бит, а по-късно „ складирала ” сумите на скрито място. До последно таксата й за гледане на карти била закрепена на скромните 20 лв.. За повреждане на магия и на другите видове родови проклятия сумата скачала според от ритуалите, които трябвало да се изпълнят. Имало толкоз завързани „ неща ”, че трябвало най-малко два-три месеца календарно време, с цел да се развържат от специалистката.
От трите й дъщери Стефка била най-добре в предсказанията. Тя владеела баене срещу боязън, напикаване, заекване при децата. На нея Станка й се доверявала най-вече. Майката на Азис също имала гений да предвижда, само че го правела извънредно рядко и за хора, които са близки на сърцето й. Малина пък имала своя дългогодишна клиентела и била извънредно добра в развалянето на родови проклятия. Трите сестри твърдели, че само не са могли да оказват помощ на своя брат. Той имал свое виждане за нещата от живота и не се вслушвал в наставленията им. Разчоплил някаква бенка и белята станала – доброкачественото обучение си изродило в злокачествено...
„ Това са моите три магьосници. Моите орисници. Помня, като че ли беше през вчерашния ден, по какъв начин палеха печката на двора и чакаха луната да се покаже, с цел да могат да приказват и шептят на техния, загадъчен език. Да опяват и назовават водата, в която гасяха странни предмети. Така те помагаха на ужасно доста народ. Извиваха се опашки от чакащи хора. Трудно си проправях път, до момента в който стигна до входната врата. Имаше хора със здравословни проблеми, с любовни страдания и всевъзможни несгоди. Всички се връщаха, с цел да им благодарят и носеха кутии с шоколадови бонбони ”, изясни преди време самият Азис, който съгласно мълвата също има ясновидски качества.
Той страда за баба си Станка, само че счита, че самата тя е желала да завърши земния си път. „ Тя от най-малко година се приготвяше за това свое пътешестване. Казваше, че е завършила пътя си тук. Беше удовлетворена от живота си, в мир със себе си, само че към този момент като че ли й бе доскучало. Нямаше самообладание да поеме към всемира. Вярваше в прераждането и се чудеше по какъв метод силата й отново ще се върне на земята ”, споделя фамозния й внук.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ