Новина от днес: огромна дупка е зейнала в пътното платно

Новина от през днешния ден: голяма дупка е зейнала в пътното платно в столичния квартал „ Младост “.
Тъкмо да ознаменуваме края на Светлата седмица - и да не забравяме, че обитаваме Държавата Дупка.
По този мотив един текст отпреди шест години.

***

ПРОЧЕТЕНО ОТНОВО
АПОЛОГИЯ НА ДУПКАТА

Един бизнесмен назова рецензиите против строителния отрасъл „ национално изменничество “ – у, бре – съвсем като войните на Фердинанд. А пък шефът на районната комисия на Парламента предложи наказания против публицисти, които клеветят въпросния отрасъл.

Следователно време е някой вестник или известен уебсайт да отвори рубриката „ Чия е тази дупка? “. Читателите и феновете да изпращат фотоси на дупки по пътищата, с цел да се сътвори една Национална дупкоколекция.

След това може да се направи конкурс за най-голямата дупка, за най-дълбоката дупка, за най-мистериозната дупка, за най-старата дупка, за дупката, която ще избоде очите на оня с „ националното изменничество “.
Така ще стане ясно и кой стопанисва тия дупки, чии са те.
Може да се направи конкурс за Дупка на годината.

Веско Маринов може да напише песента „ Моята обичана дупка ме пази “.
Може да се направи карта на Дупкодържавата, като се включат гладуващи интелектуалци, по образеца на американците – по време на Голямата меланхолия страната ангажира безработни писатели, с цел да сформират нова карта на пътищата.

Особено ще бъдат отличени дупките от преди малко приключени автомагистрали, те ще получават специфичен орден.
Някой антрополог може да напише книга за българското дупкарство, както и да изследва бъдещето на страна, в която дупката е на такава респект.

Проф. А. Христова може да направи втори докторат на тематика „ Каква част от националното време се губи в заобикалянето на дупки, вместо да бъде употребявано за укрепването на евроатлантическите полезности “ - със относителен разбор на дупките в Европа и тукашните, както и на ролята на госпожа Меркел в заобикалянето на одупчените страни.
В особено приложение може да бъде осмислена ролята на тукашните дупки за изострянето на ишиаса на господин Юнкер.

Някой мъдрец може да прегледа ролята на дупката в българската Съдба, както и комплицираните въздействия на дупките върху Хората дупки.
Какво ще се случи, в случай че един ден дупките изчезнат, по кое време ще се случи това - след изгубването на страната, или преди този момент - това пък ще бъде научна прогноза на Института за близкото минало, която ще търси отговор на въпроса „ Част от новата независимост ли са днешните дупки “.
Може да се направи и музиковедски разбор: по какъв начин звучи химна на Европейски Съюз, когато колата ти се натресе в следващото дупчище.

И още, и още тематики: Свързано ли е щастието на българина с дупките; Дупката като средство за нашарване на сивия български живот; Връзката сред дупките по пътищата и дупките във Властта - и кои се ремонтират по-лесно; Дупката като мотив за национална горделивост - за какво обичаме дупкодържавата си; Ще продължаваме ли да я обичаме, в случай че дупките изчезнат - когато е явно, че недъгавото по начало ни е по-симпатично; Ще викаме ли „ Българи юнаци “, в случай че няма дупки.
Може да се спретне даже един референдум за дупките - на първо време в политиката, а сетне и за тия по пътищата.

Може да се направи монумент на Дупката.
Може да създадем и сериозен влог в международното образно изкуство, в случай че на мястото на мавзолея действа целогодишно Изложение на Дупката - дупкополитиците ще имат право на безвъзмезден достъп.
И прочие, и прочие

В последна сметка Живот ли е Живот без дупки…