Мнозинството българи срещу здравната реформа, но и против да ги лекуват с най-евтиното
Нови въпроси за качеството и успеваемостта на здравната система, както и концепциите за подобряването им посредством готвената промяна слагат последните данни от " Индекс на лечебните заведения ", написа Inews.
Изводът недвусмислено се постанова, както от социологическото изследване на " Галъп интернешънъл " за настройките на българите към готвените промени в здравната система, по този начин и от обективните данни за положението на активността на лечебните заведения в региона на ортопедията и кардиохирургията.
КАРДИОХИРУГИЯ
6019 са сърдечните интервенции през миналата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 лечебни заведения. Разположението им в страната обаче е извънредно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични интервенции - НКБ, още веднъж е в столицата.
Освен географските диспропорции, огромни са и разликите при броя на пациентите, които минават през клиниките, демонстрира данните в " Индекс на лечебните заведения ". Основният поток от пациентите се лекува в три лечебни заведения – " Св. Екатерина ", " Аджъбадем Токуда " в София и " Св. Георги " в Пловдив. В първата се правят над 1300 интервенции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях вършат 3000 от всички интервенции.
В останалите 7 лечебни заведения се правят 2000 интервенции. Броят на интервенциите обаче е директно обвързван с качеството на тази активност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който следва да се одобри още веднъж от Министерство на здравеопазването, едно поделение би трябвало да има най-малко 250 интервенции на година, с цел да има право да прави сърдечни интервенции. Не е ясно дали всички лечебни заведения дават отговор на този аршин, съгласно активността им по НЗОК това не е по този начин. Друга специфичност, която демонстрират цифрите е, че в някои от лечебните заведения се вършат малцина интервенции по по-евтините пътеки, а по-голям брой по по-скъпите. Този феномен се следи както при частни, по този начин и при държавни лечебни заведения.
ОРТОПЕДИЯ и ТРАВМАТОЛОГИЯ
Общо 77548 интервенции са осъществени в региона на ортопедията през предходната година, които е финансирала НЗОК у нас. Те са осъществени в 95 лечебни заведения в страната, демонстрират данните от " Индекс на лечебните заведения ". Не всички обаче реализират цялостна гама от медицинските действия. В 42 или половината от всички лечебни заведения се организират най-големите интервенции на низък крак, а едвам в 33 – се правят най-големите интервенции на горен крак.
Изключително несиметричен е размерът на дейностите в обособените клиники, той варира от 1 интервенция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях предстоящо са най-големите държавни лечебни заведения с обичаи от години в тази активност като " Пирогов " и " Св. Георги " в Пловдив, по този начин и нови частни структури като " Софиямед " в столицата, " Пълмед " и " Еврохоспитал " в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият размер на активността по НЗОК за година е под 150 интервенции, макар че толкоз са заложени като условие в медицинския стандарт на операционна маса.
СОЦИОЛОГИЯ
74% от българите не имат вяра, че въвеждането на втора наложителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в лечебните заведения у нас. 18% считат, че втора вноска от 12 лева при частен осигурител ще спре доплащанията, а 8% се двоумят.
По отношение на други хрумвания, свързани с препоръчаната неотдавна здравна промяна, най-вече утвърждение получава предлагането Фондът за лекуване за деца да премине към Здравната каса (мнозинство от 58% поддържа, а 27% не подкрепят), въпреки по това предложение да е и относително висок и делът на тези, които не могат да преценяват – 15%. Явно, свадите към въпросния фонд в последните години карат болшинството българи до утвърждават смяната.
Най-негативно е оценена концепцията всяка болница да има свои лични цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а в случай че лекуването на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо болшинство от 71% от интервюираните не утвърждават това предложение.
Прилагането на допустимо най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са против тази концепция, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, несъмнено, не може да се чака голяма осведоменост измежду респондентите, само че публичният инстинкт е сладкодумен.
Откриването на нова болница да става единствено с решение на Народното събрание също не е припознато като дейно решение във връзка с здравната промяна, като повече от половината участници в изследването не го утвърждават (54% са " срещу ", а 41% са " за " ; останалите се колебаят). В подобен вид данни нормално се отразява и общият негативизъм на обществото към тематиката.
Данните са от последното изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено в интервала сред 26 октомври и 2 ноември измежду 800 души на възраст 18+, особено за Индекса на лечебните заведения, взаимна разработка на " Галъп интернешънъл " и профилирания здравен уебсайт clinica.bg. Абсолютната оптималната неточност е ± 3,2 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
* " Индекс на лечебните заведения " е взаимна самодейност на " Галъп интернешънъл " и профилирания уебсайт clinica.bg. Консултант на плана е проф. Петко Салчев, основен специалист в опазването на здравето. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои обществено значими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
През месец юни бе оповестен първи стадий от Индекса - от две съществени елементи. Първата сподели обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в региона на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на размера активност, което всяко едно от тях е направило през миналата 2017 година Освен количествени, в тази част са въведени и качествени индикатори за всяка от трите медицински области. Данните за реализирането на тази част от показателя са предоставени от НЗОК.
Втората част на показателя даде субективната настройка на пациентите, които са претърпели лекуване в болница през миналите пет години. Тя е осъществена посредством осъществяването на национално представително изследване от социологическата организация " Галъп интернешънъл ".
Това са първите стъпки в реализирането на сходен показател у нас. През идващите месеци следва той да бъде модернизиран с увеличение, както на броя медицински области, по този начин и на качествените индикатори за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни годишно и ще бъдат непрекъснато налични за обществеността.
Изводът недвусмислено се постанова, както от социологическото изследване на " Галъп интернешънъл " за настройките на българите към готвените промени в здравната система, по този начин и от обективните данни за положението на активността на лечебните заведения в региона на ортопедията и кардиохирургията.
КАРДИОХИРУГИЯ
6019 са сърдечните интервенции през миналата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 лечебни заведения. Разположението им в страната обаче е извънредно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични интервенции - НКБ, още веднъж е в столицата.
Освен географските диспропорции, огромни са и разликите при броя на пациентите, които минават през клиниките, демонстрира данните в " Индекс на лечебните заведения ". Основният поток от пациентите се лекува в три лечебни заведения – " Св. Екатерина ", " Аджъбадем Токуда " в София и " Св. Георги " в Пловдив. В първата се правят над 1300 интервенции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях вършат 3000 от всички интервенции.
В останалите 7 лечебни заведения се правят 2000 интервенции. Броят на интервенциите обаче е директно обвързван с качеството на тази активност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който следва да се одобри още веднъж от Министерство на здравеопазването, едно поделение би трябвало да има най-малко 250 интервенции на година, с цел да има право да прави сърдечни интервенции. Не е ясно дали всички лечебни заведения дават отговор на този аршин, съгласно активността им по НЗОК това не е по този начин. Друга специфичност, която демонстрират цифрите е, че в някои от лечебните заведения се вършат малцина интервенции по по-евтините пътеки, а по-голям брой по по-скъпите. Този феномен се следи както при частни, по този начин и при държавни лечебни заведения.
ОРТОПЕДИЯ и ТРАВМАТОЛОГИЯ
Общо 77548 интервенции са осъществени в региона на ортопедията през предходната година, които е финансирала НЗОК у нас. Те са осъществени в 95 лечебни заведения в страната, демонстрират данните от " Индекс на лечебните заведения ". Не всички обаче реализират цялостна гама от медицинските действия. В 42 или половината от всички лечебни заведения се организират най-големите интервенции на низък крак, а едвам в 33 – се правят най-големите интервенции на горен крак.
Изключително несиметричен е размерът на дейностите в обособените клиники, той варира от 1 интервенция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях предстоящо са най-големите държавни лечебни заведения с обичаи от години в тази активност като " Пирогов " и " Св. Георги " в Пловдив, по този начин и нови частни структури като " Софиямед " в столицата, " Пълмед " и " Еврохоспитал " в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият размер на активността по НЗОК за година е под 150 интервенции, макар че толкоз са заложени като условие в медицинския стандарт на операционна маса.
СОЦИОЛОГИЯ
74% от българите не имат вяра, че въвеждането на втора наложителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в лечебните заведения у нас. 18% считат, че втора вноска от 12 лева при частен осигурител ще спре доплащанията, а 8% се двоумят.
По отношение на други хрумвания, свързани с препоръчаната неотдавна здравна промяна, най-вече утвърждение получава предлагането Фондът за лекуване за деца да премине към Здравната каса (мнозинство от 58% поддържа, а 27% не подкрепят), въпреки по това предложение да е и относително висок и делът на тези, които не могат да преценяват – 15%. Явно, свадите към въпросния фонд в последните години карат болшинството българи до утвърждават смяната.
Най-негативно е оценена концепцията всяка болница да има свои лични цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а в случай че лекуването на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо болшинство от 71% от интервюираните не утвърждават това предложение.
Прилагането на допустимо най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са против тази концепция, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, несъмнено, не може да се чака голяма осведоменост измежду респондентите, само че публичният инстинкт е сладкодумен.
Откриването на нова болница да става единствено с решение на Народното събрание също не е припознато като дейно решение във връзка с здравната промяна, като повече от половината участници в изследването не го утвърждават (54% са " срещу ", а 41% са " за " ; останалите се колебаят). В подобен вид данни нормално се отразява и общият негативизъм на обществото към тематиката.
Данните са от последното изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено в интервала сред 26 октомври и 2 ноември измежду 800 души на възраст 18+, особено за Индекса на лечебните заведения, взаимна разработка на " Галъп интернешънъл " и профилирания здравен уебсайт clinica.bg. Абсолютната оптималната неточност е ± 3,2 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
* " Индекс на лечебните заведения " е взаимна самодейност на " Галъп интернешънъл " и профилирания уебсайт clinica.bg. Консултант на плана е проф. Петко Салчев, основен специалист в опазването на здравето. Целта на самодейността е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои обществено значими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
През месец юни бе оповестен първи стадий от Индекса - от две съществени елементи. Първата сподели обективните данни за броя лечебни заведения, които оперират в региона на неврологията, онкологията и кардиологията, както и на размера активност, което всяко едно от тях е направило през миналата 2017 година Освен количествени, в тази част са въведени и качествени индикатори за всяка от трите медицински области. Данните за реализирането на тази част от показателя са предоставени от НЗОК.
Втората част на показателя даде субективната настройка на пациентите, които са претърпели лекуване в болница през миналите пет години. Тя е осъществена посредством осъществяването на национално представително изследване от социологическата организация " Галъп интернешънъл ".
Това са първите стъпки в реализирането на сходен показател у нас. През идващите месеци следва той да бъде модернизиран с увеличение, както на броя медицински области, по този начин и на качествените индикатори за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни годишно и ще бъдат непрекъснато налични за обществеността.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ