Матурите разкриха две паралелни Българии
Нови образователни стратегии, стандарт за качество и подготовка за учители - сякаш незабавни ограничения, а чакат от години
Ако има нещо, което демонстрираха тазгодишните изпити, то е, че у нас има две Българии. Едната е на учебните заведения със 100% двойки на зрелостниците - на тези, които не желаят да учат, тъй като считат да бъркат цимент в Германия; на тези, чиито родители, в случай че изобщо присъстват пълноценно в живота им, се опасяват да не откраднат децата им от училище; на тези, които даже биват " убеждавани " от учителите си въобще да не вървят на матура. Другата е на отличниците, медалистите в интернационалните надпревари - на тези, чиито родители от рано им четат приказки, само че и заплащат четирицифрени суми за частни уроци, от време на време от началото до самия завършек на образованието им.
И в двата случая би трябвало да отчетем, че българската образователната система, а и страната като цяло, се проваля, тъй като не съумява да извърши главното си предопределение - да учи децата и да ги приготвя за живота. 8 години след мащабните промени в родните училища сме изправени пред потребността от промяна на промяната. С тази разлика, че към този момент не e ясно има ли някой, който да знае по какъв начин и да има смелостта да я реализира.
Бодряшка лимонада от лимони
Учителите се нервират от " сензационни " избрания от рода на: " ударихме дъното ", " рекорден срив " и така нататък Средна оценка от 3,93 на матурата по български език обаче няма по какъв начин да бъде наречена иначе. Не може да кажеш на най-ниските резултати, откогато въобще има държавни зрелостни изпити, " удоволетворяващи за професионалната колегия в София ", както коментира шефът на РУО-София, единствено тъй като в столицата междинният брой точки е най-голям. Не може да се криеш от отговорност, казвайки, че резултатите - да вземем за пример по математика в 7 клас, които задържаха рекордно ниското си равнище от м.г. - " са съпоставими с предходната година " (МОН). Ако някой на най-високо равнище не признае един път вечно, че резултатите на учениците са цялостна покруса, няма по какъв начин да тръгнем да излизаме от нея. Не спрем ли да си вършим " бодряшка лимонада от лимони " (по думите на Нели Колева от " Заедно в час " ), злополуката изглежда неизбежна. Или има още накъде да пропадаме.
С общи приказки не става
Крайно време е МОН да излезе от комфортната сянка на ковида и да стартира да изяснява, анализира, управлява и предлага решения. Колкото и смяната да се случва изпод, посоката се задава от горната страна. Системата е в страхотна инерция и в случай че министерството не я подбутне (и подпомогне), мъчно ще излезе от летаргията. На тазгодишното национално външно оценяване в 4 клас никой не разбра с помощта на какво учениците преодоляха срутва по математика от м.г. и за какво това не може да се случи и със седмокласниците? Никой не изясни за какво на матурите в 12 клас междинният триумф по непознат език - британски - е доста по-добър от този по български. Никой не уточни и за какво сривът по математика в 7 клас се бетонира.
Обещанията на всеки екип в МОН, включително и на новия, да направи разбор на резултатите, звучат като безусловно дежавю. Всяка година това се повтаря като мантра и опрощение, с цел да се избегне съответният отговор за какво резултатите са толкоз неприятни и какви ограничения ще се вземат те да се подобрят. Да, резултатите са плачевни не от през вчерашния ден и през днешния ден. Колко години са нужни за един експертен разбор? Изказването на новия министър проф. Галин Цоков, че " за жалост, такива задълбочени разбори (на резултатите от матурите - бел. ред.) не са правени " мъчно може да бъде осмислено. Данни и разбори в МОН би трябвало да има всевъзможни - от общественото състояние на децата, до оценките и отсъствията им по години. С данни разполага и всяко районно ръководство на образованието - за всяко съответно учебно заведение (а може би резултатите в никакъв случай не са били анализирани по подобаващ метод и в никакъв случай не послужили за ръководство на качеството в системата?). Вместо да се измъква с общи изречения като " изчерпателен разбор ", по-адекватно наподобява МОН и РУО-тата да започнат да разнищват картината по райони, учебно заведение по учебно заведение - там проблемите са забележими от дълго време, евентуално са забележими и възможните ограничения. Както и да огласи обществено тези разбори, каквото е задължението му по закон.
Резултатите образно демонстрират, че нищо от набелязаното до момента или не се извършва, или просто не работи. Очевидно е, че всеки по веригата би трябвало да стартира да извършва отговорностите си, за което е необходим и повече надзор - дали учениците вървят фактически на учебно заведение (защото тук-там те се появяват броени пъти, само че по този начин или другояче биват " избутвани " ); дали са с телефони в час и нехаят (защото това е всеобщата процедура по някои предмети даже в централни столични училища); дали учителите преподават и изпитват качествено (защото не може по география всички в училище да са отличници, а на матурата да имат приблизително 40 точки); дали шефовете извършват стратегиите си и законовите разпореждания (защото към момента има такива, които даже не усилват заплатите на чиновниците си, както планува законът); дали районните ръководства на образованието въобще оказват методическа поддръжка на учебните заведения с доста уязвими възпитаници (защото учебните заведения се оплакват, че не получават такава); дали учебните заведения извършват предписанията им и други Все отнякъде би трябвало да се стартира - в случай че тези базови условия не са налични, няма по какъв начин системата да тръгне напред.
Ако МОН се чуди от кое място да я подхване, може да стартира с училищата със междинен резултат " слаб 2 " на матурите. Миналата година узнахме, че 27 школа са със 100% скъсани зрелостници. За тази година чухме единствено за две-три, само че евентуално са доста повече. Крайно налага се да се види за какво всички дванадесетокласници в тези учебни заведения се провалят на матурата, как е допустимо нито един да не изкара най-малко тройка, всички ли младежи нямат мотивация, или те са отписани като неможещи?
Голямата ножица
Малкото информация, която излезе към въпросните учебни заведения, показа притеснителни неща. Учители от Пазарджик да вземем за пример разясниха, че учениците им ( " тия деца " ) " не виждат смисъл и метод, по който да съумеят в България ", " не идват на учебно заведение ", " не желаят да слушат учителите ", " считат, че са доста велики, че знаят безусловно всичко ", в това число им споделят: " Нямате избор, ще ни пуснете ". Макар и казани по неприемлив за педагози метод, думите им фактически обрисуваха една друга България, която се бори със напълно разнообразни проблеми и има потребност от разнообразни решения - да вземем за пример по какъв начин да стимулира и да обезпечи наличие в клас на възпитаници, които избират да " бъркат цимент в Германия ", тъй като там ще получават доста повече; които нямат поддръжка от фамилиите си, просто тъй като нямат такива; които имат систематични пропуски, които обаче не са наваксани.
" А ние изпитваме болежка. Мъчно ни е, болно ни е… Защото знаем какъв брой работа сме свършили... Да, множеството от тях (от 12-класниците - бел. ред.) в действителност не са " покрили знанията за тройка по роден език ". Но единствено за трима от всичките единадесет той е роден ", споделиха учителите.
Разказите по обществените мрежи и тв и радио репортажите разкриха още елементи от паралелната действителност - че двойки за годината като цяло не се пишат, тъй като в случай че един възпитаник остане да повтаря, " за него през идната година министерството не заплаща " ; че стотици ученици, които нямат персонални карти, тъй като живеят в квартал с улици без регулация, не биват допускани до матура; както и че някои зрелостници дори биват " убеждавани " от личните си учители въобще да не се явяват на майската сесия на матурата. " Да стигнеш до 12 клас и най-после някой да ти направи такава услуга… скъпо. В някои софийски учебни заведения безусловно ги мотаят до датата на подаване на заявление ", възкликна просветителният специалист Асенка Христова във " Facebook ".
За другите вселени способстват и частните уроци, чиято обезщетителна функционалност тук-там е толкоз огромна, че замества просветителната система. Традиционно най-високите резултати в София няма по какъв начин да се обяснят и без масовото вървене на частни уроци в 7 клас. Тази година изпитите в 7 клас сякаш още по-осезаемо показаха огромната ножица сред столица и провинция, където учениците от 1/2 от областите у нас получиха среден резултат под 30 точки по математика, или чиста двойка. Разслоението изглежда гигантско, в случай че съпоставим първия - София с 46 точки от 100 т. и последния - Сливен с 25 точки. То проличава и от увеличените двойки на матурата по български - от 17 на 18%, или още 1000 необразовани зрелостници, минали в другата България.
Дежурният отговорен
Тази година дебатът в обществените мрежи залитна към ромските възпитаници, които бяха набедени за " дежурните отговорни " за ниските резултати. Наложи се специалисти (а не даже МОН) да изясняват, че тезите за въздействието на ромските възпитаници и бедността върху междинните резултати на матурите са несъстоятелни. " През последните най-малко 8 г. делът на зрелостниците на майските сесии, чиито родители са с главно и по-ниско обучение (което се приема за симптом на невисок социално-икономически статус), е към 7-8%. Делът на зрелостниците с безработни родители е нищожен. Значителна част от ромските деца отпадат рано или не не престават след първи гимназиален стадий. Малка част доближават до края на втори гимназиален стадий. Техните резултати няма по какъв начин да повлияят значително на междинните резултати ", изясни Асенка Христова.
Дебатът провокира и Огнян Исаев от Тръста за обществена опция да заговори за неглижирани с години проблеми - че класната стая в България не се свързва с деца от малцинствата, че ромските възпитаници са " невидими ", че учителите в университета не се приготвят да работят с деца с разнообразни потребности и просветеност, а още по-малко по какъв начин да ръководят личните си предубеждения, че расизмът все още живее в образователните стратегии, учебниците, подготовката на учителите, ръководството на учебното заведение, бюджетирането. " Изведнъж същите деца проговарят немски, френски, британски, италиански, испански… и се оказва, че имат и полезности, и морал, и просвета. Защо? Риторичен въпрос ", споделя той. Проблемът с десегрегацията и ефикасното приобщаване на ромските възпитаници също изисква сложни старания от всички институции - обществено, здравно, финансво министерство, освен от МОН.
Учителските заплати се усилиха, за какво това не води до по-високи резултати?
Коментари като " триумфът на зрелостниците пораства назад съразмерно на учителските заплати " накараха мнозина да се запитат за какво откакто учителските заплати се усилиха няколко пъти последните години, резултатите на учениците им не мърдат нагоре, а в противен случай - вървят надолу. Пряка връзка сред двете няма, защото няма ясен механизъм, който да обвързва заплатата на един преподавател с постигнатите резултати на учениците му. Ако учителите получават не на калпак, а съгласно заслуженото, картината евентуално щеше да наподобява по различен метод. Такъв бе замисълът на методиката за оценка на добавената стойност, която трябваше към този момент да е апробирана с всичките й показатели, отчитащи както работата на преподавател с ученици-медалисти в центъра на София, по този начин и с уязвими деца от малко селско учебно заведение.
Ако желае да направи нещо за системата, новият министър може да забърза въвеждането на тази методика, която ще разреши учителските заплати да порастват, само че не за всички учители, а единствено за тези, които извършват съзнателно отговорностите си. " Не виждам за какво би трябвало да се подвигат заплатите на тези учители, чиито възпитаници вървят на частни уроци от трети клас, както и в учебните заведения, които си пишат актив за споделените достижения сред тях и частните школи ", възкликна с право Нели Колева.
Въпросът за качеството неизбежно стига и до учителската подготовка, която е крайъгълният камък на всяка смяна. Но у нас се пръскат милиони за " квалификации " и " семинари " по спа хотели. Още една задача, нуждаеща се от незабавно решение. И силна политическа воля и лидерство.
Ако има нещо, което демонстрираха тазгодишните изпити, то е, че у нас има две Българии. Едната е на учебните заведения със 100% двойки на зрелостниците - на тези, които не желаят да учат, тъй като считат да бъркат цимент в Германия; на тези, чиито родители, в случай че изобщо присъстват пълноценно в живота им, се опасяват да не откраднат децата им от училище; на тези, които даже биват " убеждавани " от учителите си въобще да не вървят на матура. Другата е на отличниците, медалистите в интернационалните надпревари - на тези, чиито родители от рано им четат приказки, само че и заплащат четирицифрени суми за частни уроци, от време на време от началото до самия завършек на образованието им.
И в двата случая би трябвало да отчетем, че българската образователната система, а и страната като цяло, се проваля, тъй като не съумява да извърши главното си предопределение - да учи децата и да ги приготвя за живота. 8 години след мащабните промени в родните училища сме изправени пред потребността от промяна на промяната. С тази разлика, че към този момент не e ясно има ли някой, който да знае по какъв начин и да има смелостта да я реализира.
Бодряшка лимонада от лимони
Учителите се нервират от " сензационни " избрания от рода на: " ударихме дъното ", " рекорден срив " и така нататък Средна оценка от 3,93 на матурата по български език обаче няма по какъв начин да бъде наречена иначе. Не може да кажеш на най-ниските резултати, откогато въобще има държавни зрелостни изпити, " удоволетворяващи за професионалната колегия в София ", както коментира шефът на РУО-София, единствено тъй като в столицата междинният брой точки е най-голям. Не може да се криеш от отговорност, казвайки, че резултатите - да вземем за пример по математика в 7 клас, които задържаха рекордно ниското си равнище от м.г. - " са съпоставими с предходната година " (МОН). Ако някой на най-високо равнище не признае един път вечно, че резултатите на учениците са цялостна покруса, няма по какъв начин да тръгнем да излизаме от нея. Не спрем ли да си вършим " бодряшка лимонада от лимони " (по думите на Нели Колева от " Заедно в час " ), злополуката изглежда неизбежна. Или има още накъде да пропадаме.
С общи приказки не става
Крайно време е МОН да излезе от комфортната сянка на ковида и да стартира да изяснява, анализира, управлява и предлага решения. Колкото и смяната да се случва изпод, посоката се задава от горната страна. Системата е в страхотна инерция и в случай че министерството не я подбутне (и подпомогне), мъчно ще излезе от летаргията. На тазгодишното национално външно оценяване в 4 клас никой не разбра с помощта на какво учениците преодоляха срутва по математика от м.г. и за какво това не може да се случи и със седмокласниците? Никой не изясни за какво на матурите в 12 клас междинният триумф по непознат език - британски - е доста по-добър от този по български. Никой не уточни и за какво сривът по математика в 7 клас се бетонира.
Обещанията на всеки екип в МОН, включително и на новия, да направи разбор на резултатите, звучат като безусловно дежавю. Всяка година това се повтаря като мантра и опрощение, с цел да се избегне съответният отговор за какво резултатите са толкоз неприятни и какви ограничения ще се вземат те да се подобрят. Да, резултатите са плачевни не от през вчерашния ден и през днешния ден. Колко години са нужни за един експертен разбор? Изказването на новия министър проф. Галин Цоков, че " за жалост, такива задълбочени разбори (на резултатите от матурите - бел. ред.) не са правени " мъчно може да бъде осмислено. Данни и разбори в МОН би трябвало да има всевъзможни - от общественото състояние на децата, до оценките и отсъствията им по години. С данни разполага и всяко районно ръководство на образованието - за всяко съответно учебно заведение (а може би резултатите в никакъв случай не са били анализирани по подобаващ метод и в никакъв случай не послужили за ръководство на качеството в системата?). Вместо да се измъква с общи изречения като " изчерпателен разбор ", по-адекватно наподобява МОН и РУО-тата да започнат да разнищват картината по райони, учебно заведение по учебно заведение - там проблемите са забележими от дълго време, евентуално са забележими и възможните ограничения. Както и да огласи обществено тези разбори, каквото е задължението му по закон.
Резултатите образно демонстрират, че нищо от набелязаното до момента или не се извършва, или просто не работи. Очевидно е, че всеки по веригата би трябвало да стартира да извършва отговорностите си, за което е необходим и повече надзор - дали учениците вървят фактически на учебно заведение (защото тук-там те се появяват броени пъти, само че по този начин или другояче биват " избутвани " ); дали са с телефони в час и нехаят (защото това е всеобщата процедура по някои предмети даже в централни столични училища); дали учителите преподават и изпитват качествено (защото не може по география всички в училище да са отличници, а на матурата да имат приблизително 40 точки); дали шефовете извършват стратегиите си и законовите разпореждания (защото към момента има такива, които даже не усилват заплатите на чиновниците си, както планува законът); дали районните ръководства на образованието въобще оказват методическа поддръжка на учебните заведения с доста уязвими възпитаници (защото учебните заведения се оплакват, че не получават такава); дали учебните заведения извършват предписанията им и други Все отнякъде би трябвало да се стартира - в случай че тези базови условия не са налични, няма по какъв начин системата да тръгне напред.
Ако МОН се чуди от кое място да я подхване, може да стартира с училищата със междинен резултат " слаб 2 " на матурите. Миналата година узнахме, че 27 школа са със 100% скъсани зрелостници. За тази година чухме единствено за две-три, само че евентуално са доста повече. Крайно налага се да се види за какво всички дванадесетокласници в тези учебни заведения се провалят на матурата, как е допустимо нито един да не изкара най-малко тройка, всички ли младежи нямат мотивация, или те са отписани като неможещи?
Голямата ножица
Малкото информация, която излезе към въпросните учебни заведения, показа притеснителни неща. Учители от Пазарджик да вземем за пример разясниха, че учениците им ( " тия деца " ) " не виждат смисъл и метод, по който да съумеят в България ", " не идват на учебно заведение ", " не желаят да слушат учителите ", " считат, че са доста велики, че знаят безусловно всичко ", в това число им споделят: " Нямате избор, ще ни пуснете ". Макар и казани по неприемлив за педагози метод, думите им фактически обрисуваха една друга България, която се бори със напълно разнообразни проблеми и има потребност от разнообразни решения - да вземем за пример по какъв начин да стимулира и да обезпечи наличие в клас на възпитаници, които избират да " бъркат цимент в Германия ", тъй като там ще получават доста повече; които нямат поддръжка от фамилиите си, просто тъй като нямат такива; които имат систематични пропуски, които обаче не са наваксани.
" А ние изпитваме болежка. Мъчно ни е, болно ни е… Защото знаем какъв брой работа сме свършили... Да, множеството от тях (от 12-класниците - бел. ред.) в действителност не са " покрили знанията за тройка по роден език ". Но единствено за трима от всичките единадесет той е роден ", споделиха учителите.
Разказите по обществените мрежи и тв и радио репортажите разкриха още елементи от паралелната действителност - че двойки за годината като цяло не се пишат, тъй като в случай че един възпитаник остане да повтаря, " за него през идната година министерството не заплаща " ; че стотици ученици, които нямат персонални карти, тъй като живеят в квартал с улици без регулация, не биват допускани до матура; както и че някои зрелостници дори биват " убеждавани " от личните си учители въобще да не се явяват на майската сесия на матурата. " Да стигнеш до 12 клас и най-после някой да ти направи такава услуга… скъпо. В някои софийски учебни заведения безусловно ги мотаят до датата на подаване на заявление ", възкликна просветителният специалист Асенка Христова във " Facebook ".
За другите вселени способстват и частните уроци, чиято обезщетителна функционалност тук-там е толкоз огромна, че замества просветителната система. Традиционно най-високите резултати в София няма по какъв начин да се обяснят и без масовото вървене на частни уроци в 7 клас. Тази година изпитите в 7 клас сякаш още по-осезаемо показаха огромната ножица сред столица и провинция, където учениците от 1/2 от областите у нас получиха среден резултат под 30 точки по математика, или чиста двойка. Разслоението изглежда гигантско, в случай че съпоставим първия - София с 46 точки от 100 т. и последния - Сливен с 25 точки. То проличава и от увеличените двойки на матурата по български - от 17 на 18%, или още 1000 необразовани зрелостници, минали в другата България.
Дежурният отговорен
Тази година дебатът в обществените мрежи залитна към ромските възпитаници, които бяха набедени за " дежурните отговорни " за ниските резултати. Наложи се специалисти (а не даже МОН) да изясняват, че тезите за въздействието на ромските възпитаници и бедността върху междинните резултати на матурите са несъстоятелни. " През последните най-малко 8 г. делът на зрелостниците на майските сесии, чиито родители са с главно и по-ниско обучение (което се приема за симптом на невисок социално-икономически статус), е към 7-8%. Делът на зрелостниците с безработни родители е нищожен. Значителна част от ромските деца отпадат рано или не не престават след първи гимназиален стадий. Малка част доближават до края на втори гимназиален стадий. Техните резултати няма по какъв начин да повлияят значително на междинните резултати ", изясни Асенка Христова.
Дебатът провокира и Огнян Исаев от Тръста за обществена опция да заговори за неглижирани с години проблеми - че класната стая в България не се свързва с деца от малцинствата, че ромските възпитаници са " невидими ", че учителите в университета не се приготвят да работят с деца с разнообразни потребности и просветеност, а още по-малко по какъв начин да ръководят личните си предубеждения, че расизмът все още живее в образователните стратегии, учебниците, подготовката на учителите, ръководството на учебното заведение, бюджетирането. " Изведнъж същите деца проговарят немски, френски, британски, италиански, испански… и се оказва, че имат и полезности, и морал, и просвета. Защо? Риторичен въпрос ", споделя той. Проблемът с десегрегацията и ефикасното приобщаване на ромските възпитаници също изисква сложни старания от всички институции - обществено, здравно, финансво министерство, освен от МОН.
Учителските заплати се усилиха, за какво това не води до по-високи резултати?
Коментари като " триумфът на зрелостниците пораства назад съразмерно на учителските заплати " накараха мнозина да се запитат за какво откакто учителските заплати се усилиха няколко пъти последните години, резултатите на учениците им не мърдат нагоре, а в противен случай - вървят надолу. Пряка връзка сред двете няма, защото няма ясен механизъм, който да обвързва заплатата на един преподавател с постигнатите резултати на учениците му. Ако учителите получават не на калпак, а съгласно заслуженото, картината евентуално щеше да наподобява по различен метод. Такъв бе замисълът на методиката за оценка на добавената стойност, която трябваше към този момент да е апробирана с всичките й показатели, отчитащи както работата на преподавател с ученици-медалисти в центъра на София, по този начин и с уязвими деца от малко селско учебно заведение.
Ако желае да направи нещо за системата, новият министър може да забърза въвеждането на тази методика, която ще разреши учителските заплати да порастват, само че не за всички учители, а единствено за тези, които извършват съзнателно отговорностите си. " Не виждам за какво би трябвало да се подвигат заплатите на тези учители, чиито възпитаници вървят на частни уроци от трети клас, както и в учебните заведения, които си пишат актив за споделените достижения сред тях и частните школи ", възкликна с право Нели Колева.
Въпросът за качеството неизбежно стига и до учителската подготовка, която е крайъгълният камък на всяка смяна. Но у нас се пръскат милиони за " квалификации " и " семинари " по спа хотели. Още една задача, нуждаеща се от незабавно решение. И силна политическа воля и лидерство.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ