Блокчейн технологиите ще върнат доверието на гражданите към институциите |
Нови технологии и нововъведения – обичан израз на редица прогресивни ръководещи. Те сами по себе си не са единственото решение за развиване на обществото. Но може да бъдат потребен инструмент за постигането на този прогрес или за разрешаване на избрани проблеми. Гражданското доверие в обществените институции в България да вземем за пример е доста ниско. Независимо дали става дума за дейностите на Народното събрание или на държавната администрация като цяло.
Технологични специалисти, български и европейски политици са единни в мнението, че блокчейн технологията ще може да преодолее този проблем и даже да увеличи доверието в публичните услуги. Европейският съюз (ЕС) залага мощно на нея в своята тактика за дигитализирането на Стария континент. Брюксел разполага с три начинания, свързани с блокчейн технологията, които би трябвало да подсилят цифровата промяна.
Това са разширение на Европейската електронна еднаквост (eIDAS), разрастване на Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI) и основаване на обединен цифров портфейл (EDIW). Стандартите ще са идентични за всички страни членки, което ще разреши на жителите на една страна да употребяват обществени услуги в друга. Различни образци за сполучливо въвеждане на блокчейн технологии бяха демонстрирани по време на “, която се организира на 12 май във Френския институт в София.
Примери от Грузия и Индия
Консултантката по цифрова дипломация и киберсигурност Райна Стамболийска даде два образеца за сполучлива интеграция на новата технология в обществения бранш. Едната е от Индия – втората по население страна в света има доста комплицирано административно разделяне, поради федералното си ръководство. Тя разполага с 29 щата и още 7 обособени съюзни територии. Всяка от тях със своите специфики в законодателство и данъчна система.
Властите в Делхи се обръщат към блокчейн технологията за създаване на единна система за ръководство на заплащането на обществените отговорности. Сложната държавна конструкция, в композиция с другите администрации, консуматори и медиатори (банките) споделят безпроблемно посредством новаторските криптографски механизми.
По-близък до нашите географски ширини е образецът с Грузия. Черноморската страна е интегрирала кадастралните си услуги в платформа основана на блокчейн връзка и автентикация. Резултатите са много забележими – администрацията понижава времето за регистрация от 3 дни на няколко минути. Увеличава се прозрачността на собствеността и проследимостта ѝ. В същия миг разноските са намалени с 90%, като в тях се включват, както оперативните, по този начин и тези за образования и организация.
„ Грузия е доста добър образец в който имаме ясна държавна услуга с съответна добавена стойност и резултати след интеграцията на блокчейн технологията “, разясни Стамболийска.
Блокчейн упоритостите на Европа
Европейски Съюз желае да реализира тъкмо това, само че на наднационално равнище. Целта е да се реализира трансгранична съгласуемост и по този начин жителите в една държава-членка да могат да се възползват от обществени цифрови услуги на всички места в границите на Съюза. Основните стълбове за това са Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI), Европейската електронна еднаквост (eIDAS) и единния цифров портфейл (EDIW).
Пиер Меро, експерт по цифрови нововъведения и блокчейн от DG Connect към Европейската комисия, разяснява, че преимуществата на блокчейн са създаване на бъдеща софтуерна резистентност за обществените услуги, доверие и усъвършенствана успеваемост, усъвършенствана система за идентификация и сигурност, която е ориентирана към потребителите.
EBSI към този момент е построена и действа. Тя има 40 кафези в 23 от 27-те държави-членки, като в България те са две. Най-много има в Нидерландия – четири. Амбицията на Брюксел е през идната година EBSI да бъде отделена като конструкция и да получи повече автономия за по-бързото създаване на обществени и частни е-услуги.
Европейската е-идентичност eIDAS и цифровия портфейл EDIW са скачени съдове. Първото е технологията, която ще има по-универсален темперамент, като може да се интегрира в смарт телефон, само че и в RFID читател в персоналните карти, да вземем за пример. Дигиталният портфейл EDIW ще надгражда eIDAS, като включва благоприятни условия за интеграция на разнообразни други съставни елементи – цифрова шофьорска брошура, виртуални банкови карти, здравно досие и други
„ Само 14% от институциите се възползват от паневропейската електронна еднаквост “, разяснява евродепутатът Ева Майдел. „ Брюксел си слага за цел най-малко 80% от европейските жители да я употребяват през идващите пет години “. Тя добави, че блокчейн технологията не би трябвало да остане решение на бъдещето, а би трябвало да стартира да се ползва сега.
Българската интеграция
Министърът на електронното ръководство Божидар Божанов дефинира, че иновационната технология е залегнала измежду главните на тактиката на държавното управление за цифровизация на страната.
Според него, не би трябвало да се разчита само и единствено на блокчейн, тъй като целият развой въпреки всичко би трябвало да мине през избраната способена институция. Трябва да има опция за надзор кой има достъп до данните.
„ Блокчейн би трябвало да бъде незабележим, само че неговото съществуване е поръчител за качество и, че нещата ще бъдат наред “, разяснява министър Божанов.
Той добави, че всяка система даже тази на EBSI е готова за спомагателна интеграция. С малко доработка е допустимо тя да се вкара в българските системи. Не е опасност да се появят различни снабдители на обществени услуги. Може да има медиатори от частния бранш, които да оказват помощ, само че институциите би трябвало вземат участие, с цел да са спомагателен поръчител за доверие.
Технологични специалисти, български и европейски политици са единни в мнението, че блокчейн технологията ще може да преодолее този проблем и даже да увеличи доверието в публичните услуги. Европейският съюз (ЕС) залага мощно на нея в своята тактика за дигитализирането на Стария континент. Брюксел разполага с три начинания, свързани с блокчейн технологията, които би трябвало да подсилят цифровата промяна.
Това са разширение на Европейската електронна еднаквост (eIDAS), разрастване на Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI) и основаване на обединен цифров портфейл (EDIW). Стандартите ще са идентични за всички страни членки, което ще разреши на жителите на една страна да употребяват обществени услуги в друга. Различни образци за сполучливо въвеждане на блокчейн технологии бяха демонстрирани по време на “, която се организира на 12 май във Френския институт в София.
Примери от Грузия и Индия
Консултантката по цифрова дипломация и киберсигурност Райна Стамболийска даде два образеца за сполучлива интеграция на новата технология в обществения бранш. Едната е от Индия – втората по население страна в света има доста комплицирано административно разделяне, поради федералното си ръководство. Тя разполага с 29 щата и още 7 обособени съюзни територии. Всяка от тях със своите специфики в законодателство и данъчна система.
Властите в Делхи се обръщат към блокчейн технологията за създаване на единна система за ръководство на заплащането на обществените отговорности. Сложната държавна конструкция, в композиция с другите администрации, консуматори и медиатори (банките) споделят безпроблемно посредством новаторските криптографски механизми.
По-близък до нашите географски ширини е образецът с Грузия. Черноморската страна е интегрирала кадастралните си услуги в платформа основана на блокчейн връзка и автентикация. Резултатите са много забележими – администрацията понижава времето за регистрация от 3 дни на няколко минути. Увеличава се прозрачността на собствеността и проследимостта ѝ. В същия миг разноските са намалени с 90%, като в тях се включват, както оперативните, по този начин и тези за образования и организация.
„ Грузия е доста добър образец в който имаме ясна държавна услуга с съответна добавена стойност и резултати след интеграцията на блокчейн технологията “, разясни Стамболийска.
Блокчейн упоритостите на Европа
Европейски Съюз желае да реализира тъкмо това, само че на наднационално равнище. Целта е да се реализира трансгранична съгласуемост и по този начин жителите в една държава-членка да могат да се възползват от обществени цифрови услуги на всички места в границите на Съюза. Основните стълбове за това са Европейската блокчейн инфраструктура за услуги (EBSI), Европейската електронна еднаквост (eIDAS) и единния цифров портфейл (EDIW).
Пиер Меро, експерт по цифрови нововъведения и блокчейн от DG Connect към Европейската комисия, разяснява, че преимуществата на блокчейн са създаване на бъдеща софтуерна резистентност за обществените услуги, доверие и усъвършенствана успеваемост, усъвършенствана система за идентификация и сигурност, която е ориентирана към потребителите.
EBSI към този момент е построена и действа. Тя има 40 кафези в 23 от 27-те държави-членки, като в България те са две. Най-много има в Нидерландия – четири. Амбицията на Брюксел е през идната година EBSI да бъде отделена като конструкция и да получи повече автономия за по-бързото създаване на обществени и частни е-услуги.
Европейската е-идентичност eIDAS и цифровия портфейл EDIW са скачени съдове. Първото е технологията, която ще има по-универсален темперамент, като може да се интегрира в смарт телефон, само че и в RFID читател в персоналните карти, да вземем за пример. Дигиталният портфейл EDIW ще надгражда eIDAS, като включва благоприятни условия за интеграция на разнообразни други съставни елементи – цифрова шофьорска брошура, виртуални банкови карти, здравно досие и други
„ Само 14% от институциите се възползват от паневропейската електронна еднаквост “, разяснява евродепутатът Ева Майдел. „ Брюксел си слага за цел най-малко 80% от европейските жители да я употребяват през идващите пет години “. Тя добави, че блокчейн технологията не би трябвало да остане решение на бъдещето, а би трябвало да стартира да се ползва сега.
Българската интеграция
Министърът на електронното ръководство Божидар Божанов дефинира, че иновационната технология е залегнала измежду главните на тактиката на държавното управление за цифровизация на страната.
Според него, не би трябвало да се разчита само и единствено на блокчейн, тъй като целият развой въпреки всичко би трябвало да мине през избраната способена институция. Трябва да има опция за надзор кой има достъп до данните.
„ Блокчейн би трябвало да бъде незабележим, само че неговото съществуване е поръчител за качество и, че нещата ще бъдат наред “, разяснява министър Божанов.
Той добави, че всяка система даже тази на EBSI е готова за спомагателна интеграция. С малко доработка е допустимо тя да се вкара в българските системи. Не е опасност да се появят различни снабдители на обществени услуги. Може да има медиатори от частния бранш, които да оказват помощ, само че институциите би трябвало вземат участие, с цел да са спомагателен поръчител за доверие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ