Нови разкрития за това как ХИВ/СПИН за първи път пристигна

Нови разкрития за това по какъв начин ХИВ/СПИН за първи път дойде в Съединените щати неотдавна развенчаха дългогодишното поверие, че един-единствен човек, именуван в академичната литература Пациент Нула, стои в основата на епидемията от 80-те години на предишния век.

Около 30 години по-късно се оказва, че този Пациент 0… в никакъв случай не е бил Пациент 0. Етикетът в досието му не е цифрата нула, а буквата „ O “, която значи, че индивидът е от „ Извън Калифорния “ ( “utside California ”) – щата, където съгласно откривателите поражда рецесията. Така че изобщо цялото разбиране за Пациент Нула се ражда от неразбирателство.

Но това не е първият път, в който медицината бърка историята на произхода на болест, даже в противен случай – наподобява, че науката има история с сходни неточности най-малко при започване на болестта. И доста от тези неточности са свързани с към този момент съществуващи вярвания и предубеждения.

Ето три други ужасни заболявания, чийто генезис медицинските специалисти объркват:

С

В края на 1400-те години, когато Христофор Колумб и неговият екипаж от моряци сякаш придвижват сифилиса („ Френската болест “, както по-късно ще стане известен) в Европа, към този момент е явно, че той се предава по сексуален път. И по този начин скоро управляващите вземат решение, че дамите популяризират заболяването – по-конкретно „ дами с неприятна известност “, т.е. проститутките.

Този консенсус стига и до медицинските лаборатории. За да разработят лекуване на заболяването – което нормално включва хубави дози живак – лекарите опитват с към този момент приети в болница проститутки като ги заразяват със сифилис.

В основата на тази „ сифилизация “ е догатката на докторите, че човек може да бъде инокулиран против заболяването, както при едрата шарка. Така през средата на 19 век те постоянно заразяват проститутки със сифилис с вярата, че те ще развият имунитет. Проблемът обаче е, че доста, в случай че не и множеството от тях, към този момент са заболели от сифилис – което автоматизирано скапва цялото проучване.

Заради припадъците законни, както и не чак толкоз законни, медицински специалисти вземат решение, че заболяването се дължи на демонично отнемане като тази концепция продължава чак до съвременността. А стартира даже преди Библията – счита се, че произтича от вавилонците, гърците и римляните, всички от които приписват религиозно значение на това, което в този момент познаваме като пристъп. Според тези ранни религиозни вярвания демони са обладали засегнатия и Бог го санкционира за това.

Страхът от демонично обладаване и Божието наказване е затвърден толкоз надълбоко в античните общества, че болните са изолирани, отбягвани и подложени на ужасни (според днешните стандарти) лекувания.

Проказата е може би една от най-трагично неразбраните заболявания в историята. Подобно на доста болести преди този момент, медицинските експерти в началото имат вяра, че е или нещо наследствено, или форма на наказване, проявено посредством физическо обезобразяване.

И в двата случая пациентите с проказа са избягвани, поставяни под карантина и даже изпращани в „ колонии за прокажени “, като най-известната е на хавайския остров Молокай, където пациентите ще прекарат остатъка от живота си.

Тъй като хората толкоз доста се опасяват да не се заразят, някои европейски села даже бият камбани, с цел да предупредят жителите, че наоколо има човек с заболяването.

Изолацията продължава, даже когато разбирането за заболяването и нейното лекуване става нещо всекидневно: страдащите са изпратени в лечебни заведения или в цели колонии за заболели и доста от тях прекарват остатъка от живота си надалеч от останалата част от обществото.

Днес шепа хора, заточени в Молокай през 60-те години на предишния век, по-голямата част от които са локални хавайци, към момента живеят на острова. Дори след премахването на карантината повече от дузина души остават в „ прокажената колония “, наречена Калаупапа. Смята се, че за един век – до началото на 60-те години – от там минават към 8000 души.