Нови разкрития за произхода на църквата на Божи гроб в

Нови разкрития за произхода на църквата на Божи гроб в Йерусалим споделиха археолози от университета Сапиенца в Рим след извършени разкопки.

Смята се, че днешната черква „ Възкресение Христово “ е издигната на мястото на разпятието, погребението и възкресението на Исус. Затова е считана за едно от най-свещените места в християнството. Самият храм е издигнат през IV век и служи като седалище на гръцката православна патриаршия на Йерусалим.

Разкопките са разкрили, че мястото в началото е било антична кариера, за което свидетелстват дълбоки прорези в каменист терен и рандеман на блоков камък. Това е станало ясно на конференция, на която са участвали членове на гръцкото православие, католици от латинския ритуал (попечителство на Светите земи) и арменци, които са пазители на църквата.

Археолозите са открили, че кариерата се простира от североизток до югозапад, като някои зони надвишават пет метра дълбочина. Кариерата е била изоставена по време на желязната епоха и е била употребена за селскостопански цели.

Древни гробници в църквата на Божи гроб. Library of Congress / Public Domain

След Първото еврейско въстание и последвалата го война през 70 година Тит превзема града и го унищожава. На негово място при започване на II век император Адриан основава римската колония Елия Капитолина и построява езически храм на мястото на кариерата.

Храмът остава в приложимост до IV век, когато е опустошен от Константин Велики и сменен от християнската черква. Макарий I, епископът на Йерусалим, желае позволение от Константин да разкопае мястото, където се счита, че е заровен Христос. Разкопките разкриват изсечена в канара гробница, която Макарий разпознава като мястото на погребението на Исус.

Според скорошното проучване са открити и доказателства за римска паметна конструкция от ръководството на Адриан, както и следи от огромно равнене на скалистия терен за създаване на монументални структури.

Построеното през IV век е „ комплицирано светилище “, с места за поклонение и респект, с разнообразни литургии, с направления за посещаване. Самата му конструкция планува визити от поклонници, които могат да обикалят към местата за поклонение и да намерят заслон под портиците, съгласно методите, добре известни за предхристиянските и раннохристиянските светилища ”.

Туристи, поклонници и локални поданици на една от двете врати за достъп до двора, 1870 г. Félix Bonfils / Public Domain

Разкопките в този момент са съсредоточени върху северния транспортен съд на църквата, с цел да проучат в допълнение римската паметна конструкция и нейните последствия. Допълнителната работа включва документиране на цялата базилика и нейните приложения, както и анализиране на материали за възстановяване на разбирането на историческата еволюция на обекта и неговата роля в града.

Българите са от първите нации със свое храмово пространство директно до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени измежду славянските нации. След XVI век българското духовенство в Светия град, наподобява, не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то минало в ръцете на друга църковна общественост. Понастоящем българската черква в Йерусалим принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска черква.

Видно от проекта на църквата „ Възкресение Христово “ огромната българска черква е била тъкмо зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата (Jacobite Chapel), дружно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски (Joseph of Arimathea Tomb) и св. Никодим, изсечени в скалата.

През 1930 година български монахини от гръцкия манастир „ Св. Архангел Михаил “ в Йерусалим изпращат до държавното управление и Св. синод в София особено писмо. В него те слагат въпрос да бъде издигнат български метох в светия за християните град и да бъде изпратен български духовник там. Създава се фонд от Синода за построяването на „ Български църковно-народен дом при Божи гроб в Йерусалим “, само че през 1950 година комунистическите управляващи в България изтеглят средствата на фонда и закриват сметката.

След 1989 година въпросът за български параклис в Йерусалим е издигнат още веднъж, само че публична позиция на българската страна и на църквата няма. Сега българите са единственият православен народ без свое духовно място в Йерусалим.

Източници: Actualno.com, Heritage Daily и Wikipedia