Фериботите замърсяват пристанищните градове много повече от леките автомобили
Нови данни от организацията Transport & Environment (T&E) разкриват сериозен екологичен проблем в Европа. Фериботите в европейските пристанищни градове отделят доста повече нездравословни излъчвания от колите. Проучването обгръща основни морски центрове като Барселона, Дъблин и Неапол. В тези градове фериботните услуги са главен източник на атмосферно замърсяване. Фериботите в европейските пристанищни градове генерират доста повече въглероден диоксид и замърсители от леките коли. Това включва излъчвания на CO2 и токсични серни оксиди (SOx).
През 2023 година откривателите са анализирали общо 1043 ферибота в европейските води. Резултатите демонстрират, че тези плавателни съдове са произвели 13,4 милиона тона CO2. Това голямо количество се равнява на годишните излъчвания на 6,6 милиона автомобила. Мащабът на замърсяването акцентира потребността от незабавни промени в морския превоз. Само серните оксиди от фериботите в Барселона са 1,8 пъти повече от излъчванията на всички градски коли. Тези данни слагат под въпрос устойчивостта на актуалните модели за воден превоз.
Барселона води класацията по най-високи общи излъчвания на CO2 от този вид плавателни съдове. Дъблин обаче е посочен като градът с най-голямо замърсяване на въздуха от фериботи. Неапол също попада в групата на най-силно засегнатите европейски пристанища. Транспортният бранш в тези райони е изправен пред съществени екологични провокации. Контролът върху корабните горива и излъчванията става все по-критичен за здравето на хората.
Европейската комисия към този момент предлага съответни ограничения за справяне с тези равнища на замърсяване. Предложението включва въвеждане на наложително електрозахранване на сушата за фериботите в пристанищата. Това решение ще разреши на корабите да изключват моторите си по време на престой. Редовните пътувания би трябвало последователно да преминат към по-чисти енергийни източници. Така ще се понижи директното влияние на нездравословните газове върху жителите в крайбрежните зони.
На интернационално равнище битката против замърсяването се контролира от конвенцията MARPOL. Тя е призната още през 1973 година за попречване на замърсяването от кораби. Конвенцията слага главните международни стандарти за запазване на морската среда. Въпреки това остарялата инфраструктура в доста страни остава спънка пред екологичните цели. Модернизацията на пристанищните уреди е наложително изискване за реализиране на триумф.
В България фериботният комплекс във Варна играе стратегическа и икономическа роля. Той обезпечава основна транспортна връзка сред териториите на Европа и Азия. Въпреки смисъла си, комплексът се сблъсква със съществени проблеми с остаряла инфраструктура. Това води до неефективност и нараснали екологични опасности за Черно море. Освен атмосферното замърсяване, в региона се следи и повишение на шумовия декор. Модернизирането на българските пристанища е част от общия път към по-зелен превоз.
