Нови данни от научен "инцидент" предполагат, че животът може, всъщност,

Нови данни от теоретичен "инцидент " допускат, че животът може, в действителност, да премине пред очите ни, до момента в който умираме.

Екип от учени се е заел да мери мозъчните талази на 87-годишен пациент, който развива епилепсия. По време на неврологичните записи обаче той получава съдбовен сърдечен удар, като по този метод се получава непредвиден запис на обречен на смърт мозък.

Данните демонстрират, че в 30-те секунди преди и след гибелта мозъчните талази на мъжа следват същия модел, както когато човек сънува или си напомня мемоари.

Мозъчна активност от сходен вид допуска, че в последните мигове човек може да си "припомня живота " за финален път, написа екипът в своето изследване, оповестено във Frontiers in Aging Neuroscience.

Eкипът, който е основан във Ванкувър, Канада, е направил по случайност първия запис на обречен на смърт мозък, споделя пред BBC лекар Аджмал Земар, съавтор на изследването.

"Това, в действителност, се случи напълно инцидентно, не бяхме възнамерявали да вършим този опит или да записваме тези сигнали. "

И по този начин, получаваме ли взор обратно към времето, прекарано с обичаните хора и други щастливи мемоари?

Доктор Земар споделя, че е невероятно да се каже.

"Ако би трябвало да прескочим във философската сфера, бих предположил, че в случай че мозъкът прави ретроспекция, евентуално би желал да ви напомни положителни, а не неприятни неща, " споделя той.

"Запомнящите се неща обаче са разнообразни при всеки човек. "

Доктор Земар, който сега работи като неврохирург в Университета на Луисвил, споделя, че в 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да подсигурява кръв за мозъка, неговите мозъчни талази следвали същите модели, както когато се концентрираме, сънуваме или си припомняме мемоари.

Това траяло 30 секунди и откакто сърцето на пациента спряло да бие, моментът, в който един пациент нормално бива разгласен за мъртъв.

"Това може да е последно припомняне на мемоари, които имаме от живота, които минават през мозъка ни в последните секунди преди да умрем. "

Проучването също по този начин поражда въпроси за това по кое време тъкмо завършва животът – когато спре да бие сърцето или когато мозъкът спре да действа.

Доктор Земар и неговият екип предизвестяват, че от изследването на единствено един човек не могат да се вършат някакви обширни изводи. Фактът, че пациентът е страдал от епилепсия и е имал окървавен и издут мозък усложняват нещата още повече.

"Никога не съм се чувствал удобно да рапортувам единствено за един случай, " споделя лекар Земар. В продължение на години след първия запис през 2016 година той търсил сходни случаи, с цел да укрепи разбора, само че без триумф.

Проучване от 2013 година на здрави плъхове обаче може би дава информация. При този разбор учени от Съединени американски щати регистрират покачване равнища на мозъчните талази сега на гибелта до 30 секунди, откакто сърцата на плъховете стопират да удрям. Точно това, което открива и лекар Земар при пациента с епилепсия.

Сходствата сред двете изследвания са "изумителни ", споделя лекар Земар. Учените се надяват, че публикуването на този случай може да отвори вратата за други изследвания на последните моменти от живота.

"Мисля, че има нещо мистично и духовно в това прекарване покрай гибелта, " споделя лекар Земар. "А открития като това са моментите, за които учените живеят. "