Морското равнище продължава да се покачва
Нови данни от отчет на Световната метеорологична организация (СМО) демонстрират рекордно високо равнище на Морското ниво, достигнато през 2024 година От началото на сателитните наблюдения през 1993 година, когато стартира непрекъснатото наблюдаване, междинните морски равнища са се повишили с повече от 110 мм. Освен това специалистите означават, че темпът на повишаване на морското ниво се е нараснал доста през последното десетилетие (2015–2024 г.) — от 2,1 мм/година до 4,7 мм/година, което е над два пъти повече.
Въпреки че в някои години се следи краткосрочна стабилизация на морското ниво, в продължение на десетилетия е явно непрекъснато повишаване, което ще продължи и в бъдеще, а темпът на повишаване единствено ще се усилва. Това е директно разследване от световното стопляне. Първо, големи маси лед се топят годишно, добавяйки течна вода към океаните (ледниците на Гренландия способстват доста за този развой, а в по-малка степен – на Антарктида и други райони на планетата). Друг фактор, който движи покачването на морското ниво, е топлинното уголемение, защото освен атмосферата и сушата, само че и океанската повърхнина се нагряват. Както е добре известно от физиката, всяко тяло се уголемява по размер при нагряване. Същото се случва и с водата. По този метод тези два процеса се допълват взаимно и общият ритъм на повишаване на морското ниво се форсира.
Теоретично, в случай че всички ледници на нашата планета се стопят, морското ниво ще се увеличи с 65-70 метра! Такъв сюжет обаче е малко евентуален през идващите няколкостотин години. Дори повишаване единствено с няколко метра би довело до необятен набор от необратими последствия в доста райони на Земята. Крайбрежните низини, кораловите атоли, пясъчните плитчини и други региони биха били изключително изложени на риск от наводнения. Този проблем към този момент е изострен в страни като Малдивите, Тувалу и Кирибати, където оптималната надморска височина на сушата е единствено няколко метра. Например, съгласно учените, пълноценният живот в Тувалу ще стане неосъществим до края на този век. Същият проблем важи и за огромните градове, ситуирани на океанските крайбрежия (Ню Йорк, Шанхай, Джакарта, Мумбай и други). Милиони хора ще бъдат принудени да изоставен домовете си заради наводнения, създавайки по този начин наречените „ климатични бежанци “. Това основава обществено и политическо напрежение.
Друг проблем е последователното понижаване на запасите от сладка вода и утежняването на качеството ѝ в крайбрежните зони. Солената морска вода последователно прониква в подземни извори и речни естуари, замърсявайки тези в началото чисти сладководни басейни.
По-високите морски равнища също способстват за ерозията на бреговата линия и усилват силата на крайбрежните стихии. Тази година „ настъплението “ на океана е предизвикало обилни вреди на някои региони на Северна Каролина, изключително на град Бъкстън. Силни талази са отнесли и разрушили десетки домове, а площта на земята е намаляла доста спрямо началото на века.
И най-после, измененията в морското ниво директно въздействат върху здравето на разнообразни екосистеми. Променящите се брегови линии и повишаващите се соленост и температури на водата имат нездравословно влияние върху мангровите гори, блатата и кораловите рифове. Многобройни скотски типове губят естествените си местообитания и са принудени да се приспособяват към новите условия.
Следователно, покачването на морското ниво е освен естествен проблем, само че и социално-икономически, изискващ интернационално съдействие и незабавни дейности за понижаване на излъчванията на парникови газове. Дори и темпът на повишение на температурата на въздуха да се понижи, морското ниво ще продължи да се повишава заради забележителния си топлинен потенциал. Океанът дейно акумулира топлота извън, само че я освобождава назад в атмосферата доста постепенно. Следователно, актуалността на този екологичен проблем единствено ще се усилва през идващите години.
