Уникална българска находка в резиденцията на Дракула СНИМКИ
Нови археологически находки се появиха още в първите дни на разкопките в крепостта Калето в Свищов, придобила популярност още и като резиденцията на Дракула.
Ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров показа, че сезонът тази година почнал доста сполучливо,
"Находките са в действителност неповторими. Днес в хоросана на крепостта излезе една монета. Интересна обаче е и откритата чаша, принадлежала на визиите на българската болярска аристокрация от времето на цар Иван Шишман.
Чашата е вид пахар, от царската сграфитокерамика, която е присъща за времето на Второто българско царство. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали своеорзен рангов темперамент.
Т.е. от материала, от който са били направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят им към коя част от много разнообразното българско дворцово болярство е принадлежал”, изясни проф. Овчаров.
Той напомни, че разкопките на Свищовската цитадела, почнали през лятото на 2019 година и продължаващи и в този момент, са отдадени на 625-годишнината от гибелта и по-точно от обезглавяването на цар Иван Шишман по заповед на османския държател, султан Баязид Йълдъръм.
Според това, което е известно през днешния ден, българският държател е погубен на 3 юни 1395 година, след завладяването на Никопол от османските войски. Разкопките на Свищовската цитадела дават извънредно скъпа информация за последните месеци от тежкото и трагично ръководство на Иван Шишман.
„ От находките и известните и достигнали до нас исторически извори излиза наяве, че тази цитадела, дружно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след завладяването на столицата Търново.
Известни са имената на двама от болрите на царя: Баул и Алдемир. Имената имат кумански генезис и в товя няма нищо неизмеримо, защото по времето на Тертеровци и Шишмановци измежду болярите е имало и кумани. За името на Алдемир има разнообразни тълкувания.
Проф. Пламен Павлов счита, че то идва от „ нагорещено желязо”. Според мен обаче, то се извежда от „ ел”, ръка и „ демир”, желязо и значи „ желязната ръка”. И точно този Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската цитадела, че не се е покорил и се е бил до последно, само че не посочва неговото име.
Този комендант се предава чак, когато питателните муниции в крепостта свършват, с цел да не почине популацията от непосилен апетит. Според мен този смел комендант споделя ориста на своя цар и е бил погубен дружно с Иван Шишман”, счита проф. Николай Овчаров.
Той показа също, че концепцията на община Свищов е през идната година по европейски план крепостта да бъде раставрирана и отворена за посещаване, а регионът към нея да се трансформира в парк за локалните и гостите на града.
Крепостта е непокътната и е функционирала чак до 19-ти век. Стените и са непокътнати до 8-10 м. височина. И това разрешава тя да се впише идеално в туристическия образ на крайдунавския град, който и в този момент е изключително притегателно място за туристи от прилежаща Румъния.
Първото сведение за Свищов е от далечната 1385 година Споменат е от пътешественика Петер Шпарнау. На връщане от Божи гроб с транспортен съд до Константинопол, по-късно той минава през българските земи и написа:
„ От Търново пристигнахме в един град, който се назовава Цвиста, отсам преминахме Дунава, след което навлзохме в страната Влашко”. Следващото сведение е на османския хронист Мехмед Нешри, за който към този момент стана дума.Там Свищов е посочен като една от дунавските замъци на българския цар.
В средата на 15 век Свищов бил високомерен от войските на влашкия челник Влад Цепеш – Дракула.
Според изложение на османския странник Евлия Челеби, в средата на 17 век свищовската цитадела се намирала край Дунава на стръмна височина, имала форма на четириъгълник и 7 кули с дървени покриви.
На източната страна се намирала врата, а вътре в крепостта имало къщата за началника на крепостта, казарма и джамия.
По това време крепостта била въоръжена с няколко топа и имала задоволително муниции. Самит град Свищов се намирал по-надолу в ниското и имал 300 къщи.
Крепостта била взривена през 1810 година по време на следващата руско-турска война, от съветските войски при изтеглянето им от града. А останките и били доразрушени за повторно през Кримската война, когато от нея били вадени камни за градеж на турските казарми.
Ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров показа, че сезонът тази година почнал доста сполучливо,
"Находките са в действителност неповторими. Днес в хоросана на крепостта излезе една монета. Интересна обаче е и откритата чаша, принадлежала на визиите на българската болярска аристокрация от времето на цар Иван Шишман.
Чашата е вид пахар, от царската сграфитокерамика, която е присъща за времето на Второто българско царство. Тези чаши са се носели окачени на колана от притежателите им и са имали своеорзен рангов темперамент.
Т.е. от материала, от който са били направени и от украсата им се е разпознавало, притежателят им към коя част от много разнообразното българско дворцово болярство е принадлежал”, изясни проф. Овчаров.
Той напомни, че разкопките на Свищовската цитадела, почнали през лятото на 2019 година и продължаващи и в този момент, са отдадени на 625-годишнината от гибелта и по-точно от обезглавяването на цар Иван Шишман по заповед на османския държател, султан Баязид Йълдъръм.
Според това, което е известно през днешния ден, българският държател е погубен на 3 юни 1395 година, след завладяването на Никопол от османските войски. Разкопките на Свищовската цитадела дават извънредно скъпа информация за последните месеци от тежкото и трагично ръководство на Иван Шишман.
„ От находките и известните и достигнали до нас исторически извори излиза наяве, че тази цитадела, дружно Никополската, са били последните бастиони на цар Иван Шишман след завладяването на столицата Търново.
Известни са имената на двама от болрите на царя: Баул и Алдемир. Имената имат кумански генезис и в товя няма нищо неизмеримо, защото по времето на Тертеровци и Шишмановци измежду болярите е имало и кумани. За името на Алдемир има разнообразни тълкувания.
Проф. Пламен Павлов счита, че то идва от „ нагорещено желязо”. Според мен обаче, то се извежда от „ ел”, ръка и „ демир”, желязо и значи „ желязната ръка”. И точно този Алдемир е бил комедантът на крепостта в Свищов и я е бранил до край. Османският пътеписец Мехмед Нешри се възхищава от коменданта на Свищовската цитадела, че не се е покорил и се е бил до последно, само че не посочва неговото име.
Този комендант се предава чак, когато питателните муниции в крепостта свършват, с цел да не почине популацията от непосилен апетит. Според мен този смел комендант споделя ориста на своя цар и е бил погубен дружно с Иван Шишман”, счита проф. Николай Овчаров.
Той показа също, че концепцията на община Свищов е през идната година по европейски план крепостта да бъде раставрирана и отворена за посещаване, а регионът към нея да се трансформира в парк за локалните и гостите на града.
Крепостта е непокътната и е функционирала чак до 19-ти век. Стените и са непокътнати до 8-10 м. височина. И това разрешава тя да се впише идеално в туристическия образ на крайдунавския град, който и в този момент е изключително притегателно място за туристи от прилежаща Румъния.
Първото сведение за Свищов е от далечната 1385 година Споменат е от пътешественика Петер Шпарнау. На връщане от Божи гроб с транспортен съд до Константинопол, по-късно той минава през българските земи и написа:
„ От Търново пристигнахме в един град, който се назовава Цвиста, отсам преминахме Дунава, след което навлзохме в страната Влашко”. Следващото сведение е на османския хронист Мехмед Нешри, за който към този момент стана дума.Там Свищов е посочен като една от дунавските замъци на българския цар.
В средата на 15 век Свищов бил високомерен от войските на влашкия челник Влад Цепеш – Дракула.
Според изложение на османския странник Евлия Челеби, в средата на 17 век свищовската цитадела се намирала край Дунава на стръмна височина, имала форма на четириъгълник и 7 кули с дървени покриви.
На източната страна се намирала врата, а вътре в крепостта имало къщата за началника на крепостта, казарма и джамия.
По това време крепостта била въоръжена с няколко топа и имала задоволително муниции. Самит град Свищов се намирал по-надолу в ниското и имал 300 къщи.
Крепостта била взривена през 1810 година по време на следващата руско-турска война, от съветските войски при изтеглянето им от града. А останките и били доразрушени за повторно през Кримската война, когато от нея били вадени камни за градеж на турските казарми.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ