Новата версия на ChatGPT с името o3 изуми експертите с

Новата версия на ChatGPT с името o3 изуми специалистите с резултатите си от тестванията за просветеност: програмата получи 136 точки по скалата за просветеност в норвежкия тест Mensa. Този резултат надвишава интелигентността на 98% от хората – впечатляващ резултат за система, която в действителност единствено ловко сортира думите според от подтекста.

През миналата година логаритмите за машинно образование направиха голям скок в развиването си. Технологията стана по-усъвършенствана, по-гъвкава и в доста връзки по-интелигентна от всеки път. Този бърз прогрес принуждава по-младото потомство да огледа по нов метод на природата на умните машини.

Според изследване на EduBirdie една четвърт от зумърите към този момент виждат ИИ като самоосъзнато създание. Повече от половината от интервюираните са сигурни, че рано или късно виртуалните събеседници ще придобият действително схващане и може би даже ще упорстват за право на глас.

Резултатите от норвежкия тест обаче би трябвало да се преглеждат с нараснало внимание. Задачите на Mensa са обществено притежание, тъй че теоретично те биха могли да бъдат включени в образователните данни на ChatGPT. За да получат по-обективна оценка, откривателите от MaximumTruth.org създадоха нов тест, изцяло изолиран от образователните материали.

В този тест, който е съпоставим по компликация със дилемите на Менса, o3 получи 116 точки. Резултатът е все по този начин впечатляващ: той подхожда на интелектуалното равнище на 15% от най-интелигентните хора. По отношение на качествата за логическо мислене програмата балансира сред ученолюбив аспирант и доста добър специалист по викторините, който постоянно е подготвен да блесне със своята осведоменост и малко да подразни близките с нея. В същото време не става дума нито за усеща, нито за схващане – единствено за способността да се вземат решение логичен задания.

Напредъкът е изключително видим, в случай че създадем съпоставяне: преди единствено една година нито една система не можеше да получи даже 90 точки. През май 2024 година най-хубавите планове едвам се справяха с най-простите геометрични задания. Сега o3 решително се е настанила в дясната част на графиката на систематизиране на интелигентността измежду най-надарените представители на човечеството.

Конкуренцията на върха става все по-ожесточена. Моделът Claude непрестанно пораства, Gemini доближава границата от 90 точки, а базовата версия на ChatGPT – моделът GPT-4o – е единствено на няколко точки зад o3.

Не става въпрос обаче единствено за безспорни цифри. Поразителна е скоростта на смяната. За разлика от човешкия разсъдък, който се развива последователно, посредством години учене и струпване на опит, изкуственият разсъдък се усъвършенства скокообразно – като компютърна стратегия, която след актуализация незабавно получава нови функционалности. За по-младото потомство, привикнало с постоянното възобновяване и рационализиране на приложенията за смарт телефони, този ритъм на интелектуално развиване наподобява по едно и също време прочут и обезпокоителен.

Възприемането на цифровия разсъдък като цяло радикално се промени през последните години. Младите хора, чието юношество е настъпило в ерата на Гугъл навигацията, виртуалните асистенти от вида на Siri и интелигентните колонки Alexa, виждат в актуалните технологии освен това от общ брой от логаритми.

За тези, които са претърпели пандемията в онлайн класовете, общуването с виртуален събеседник е малко по-различно от диалозите по Zoom. Не е изненадващо, че близо 70% от поколението Z споделят „ апелирам “ и „ благодаря “ при прилагане на програмата.

Две трети от младежите постоянно употребяват чатботове за бизнес преписка, 40% им се доверяват при съставянето на имейли. Една четвърт от интервюираните употребяват цифрова помощ за формулиране на неуместни известия във фирмените чатове, а всеки пети споделя сензитивна информация, обвързвана с работата – от контракти до персоналните данни на сътрудниците.

Много респонденти употребяват виртуален събеседник, с цел да сформират деликатни известия – от писма до шефовете с молба за отпуск до тактични отводи в отговор на неуместни оферти. Чатботът оказва помощ да се намерят верните думи в обстановки, когато на индивида му е мъчно да изрази мислите си независимо. Един на всеки осем разисква с него споровете в работата, а един на всеки шест го употребява като терапевт.

Не е изненадващо, че 26% от интервюираните считат цифровия събеседник за другар, а 6% даже го виждат като евентуален сантиментален сътрудник. Колкото повече време човек прекарва в сходно другарство, толкоз по-естествена наподобява концепцията за съзнанието на машината. Тя дава отговор на въпросите, запомня детайлностите от диалога и имитира емпатия. И в този момент, когато тестванията удостоверяват интелектуалните ѝ качества, пораждат основателни метафизичен въпроси.

Високият коефициент на просветеност обаче не е еднакъв на съзнание. Дори оптималният резултат на теста по логичност не трансформира калкулатора в мислещо създание, без значение какъв брой комплицирано е устройството му. Съвременните планове са способни да вземат решение проблеми съгласно заложените логаритми, само че им липсва същинско схващане. Скептиците могат да настояват, че човешкият мозък работи по същия метод, единствено че на биологична основа. Но за разлика от стратегиите, хората изпитват страсти и този многостранен развой, за жалост или за благополучие, към момента е много едва изследван.

Може би един ден това ще се промени – може би даже в близкото бъдеще. Лесно е да повярваш в искреността на електронния помощник, когато той или тя ти предлага поддръжка и схващане, в миг, когато сърцето ти се къса, а околните ти цинично настояват, че всички проблеми са „ от бездействие “. Но си коства да помним: към момента сме изправени пред прогностичен езиков модел, подготвен върху милиони човешки откровения от интернет. И всяка поверена му загадка може да се употребява за образование на идващите, още по-добри версии.