Димитър Ганев: Интригата кой ще е първи се завърна. Но без сериозен компромис кабинет няма да има
Новата коалиция ПП-ДБ е сполучлив общ брой на двата електората, само че без възторг отвън редиците им Тя парира шанса за съюз с ГЕРБ след изборите Още акценти: Новият “Магнитски ” няма да се отрази на Българска социалистическа партия, може да спре растежа на ГЕРБ 150 000 ще се завърнат пред урните поради хартията, само че умората от изборите ще откаже други
- Г-н Ганев, последното изследване на “Тренд ” сочи доста оспорвана борба за първото място на идните избори поради новата коалиция сред Политическа партия и Демократична България. Успешна сглобка ли се оказа тя?
- Обединението сред “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ” върна интригата за първото място. Големият въпрос за тази предизборна коалиция още в самото начало беше дали ще отблъсне гласоподаватели на някоя от двете партии, или ще притегли нови. Към момента по-скоро можем да приказваме за сполучлив общ брой на двата електората, само че без възторг отвън редиците им. Тествахме две благоприятни условия с електорален въпрос – двете обединения дружно и поотделно. Крайният резултат е, че в случай че съберете процентите на “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ”, явявайки се поотделно, ще получите същия %, какъвто получихме при догадка, че се явят дружно. Моментната фотография надалеч не значи, че поддръжката им няма да се промени. Лицата в листите, вътрешните салда посред им, стиковката в предизборната акция са все фактори, които могат както да ги вдигнат, по този начин и да ги потопят.
- В разбора към проучването вършиме уточнението, че оповестените електорални резултати са получени преди оповестения втори лист със глобени лица по закона “Магнитски ”. Как може да се отрази той?
- Има представители на две партии в листата – на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия. При социалистите не мисля, че ще има каквато и да е динамичност. Голямата част от аления електорат е русофилски, не хранят кой знае какви благосклонности към Съединени американски щати, което единствено по себе си не допуска и че ще вземат под внимание наличието на Румен Овчаров в листата. Колкото до ГЕРБ, там също в последните две години партията разчиташе най-вече на едно твърдо ядро, което без значение от всички офанзиви по отношение на ГЕРБ продължаваше да гласоподава дисциплинирано. Ако описът “Магнитски ” има несъмнено въздействие върху ГЕРБ, то ще е най-много в мощното ограничение на опциите за привличане на електорална външна страна в границите на оставащите по-малко от два месеца до парламентарните избори.
- Говорите за формула 5+1 за идващото Народно заседание. Виждате ли решение на политическата рецесия при тази формула?
- Формулата сочи, че имаме 5 сигурни участника в Народното събрание след изборите на 2 април и това са ГЕРБ, новото обединяване сред Политическа партия и Демократична България, Движение за права и свободи, “Възраждане ” и Българска социалистическа партия. Партията на Стефан Янев стои навръх ръба на парламентарната преграда и за нейната орис ще бъде решаваща предизборната акция. Въпреки че с предизборната коалиция сред Политическа партия и Демократична България се върна интригата за първото място, не се вижда това с какво ще промени политическата настройка след изборите и по какъв начин ще реши политическата рецесия. Да приемем хипотезата, че новото обединяване заеме първото място. Какво трансформира това? Ще вземат първи мандат? Те можеха и в последното Народно заседание да вземат първи мандат. Правилникът на Народното събрание разрешава да се сплотяват парламентарни групи и в случай че Демократична България и Политическа партия бяха образували обща група в последния парламент, те щяха да вземат първи мандат като най-голямата парламентарна група. Въпросът тук е какво щеше да промени това? Нищо. Аз персонално не виждам решение на политическото уравнение и в този момент, в случай че не бъдем очевидци на сериозен компромис.
- Какъв може да бъде този компромис?
- Вижте чистата аритметика. В последното, 48-о национално заседание, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане ” имаха болшинство от 130 народни представители. Това болшинство, несъмнено, не може да излъчи постоянен кабинет по хиляди аргументи, които няма потребност да изреждам.
Само че това болшинство значи и друго – не може да се сформира постоянен кабинет без присъединяване на някоя от трите изброени партии. Данните от последното изследване на “Тренд ” сочат, че тези три обединения ще удържат болшинството си и в идващото 49-о национално заседание. “Възраждане ” не може да бъде част от постоянен кабинет заради обстоятелството, че слагат под подозрение базови политически консенсуси, построени от другите партии. Да ви кажа, не виждам и предпочитание от страна на Костадинов да взе участие в кабинет с така наречен систематични партии. Очевидно той играе по-дълъг мач. И не щеш ли стигаме до възможния компромис, който би трябвало да се направи. Или ГЕРБ, или Движение за права и свободи би трябвало да вземат участие в някаква настройка за постоянен кабинет. Дали това ще е тип “хартиена коалиция ” с Българска социалистическа партия, или “евро-атлантическа ” с Политическа партия и Демократична България, изрично това минава през сериозен компромис и в двата обрисувани разновидността. Да, несъмнено, може и да не се стигне до компромис, като това значи нови парламентарни избори наесен, евентуално дружно с локалните.
- А кой вид от изброените ви се коства най-вероятен?
- Обединението сред “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ” парира значително опцията за коалиция с ГЕРБ след изборите. Предизборната акция ще бъде мощно конфронтационна сред огромните две обединения, което ще направи неосъществим разговора след 2 април.
Като че ли преди обединяването с Политическа партия “Демократична България ” бяха една концепция по-готови да стартира диалог с ГЕРБ, само че към този момент като част от една групировка с Петков и Василев тази опция се изпари. Хартиената коалиция също ми се коства сложна за реализация, тъй като не си представям по какъв начин ще бъде обяснена. На каква основа ще стъпи? Не може да е евро-атлантическа поради наличието на Българска социалистическа партия. Събрахме се просто с цел да управляваме? Хич не звучи ентусиазиращо.
А локалните избори чукат на вратата. Никоя партия не желае да посреща локалните избори от неприятна изходна позиция. Но въпреки всичко да не подценяваме опцията вотът да ни даде някаква изненада, която да даде по-голяма вяра за решение на политическата рецесия. Не би трябвало да забравяме, че близо 20% от всички гласуващи вземат решението за кого да гласоподават в последни 3-4 дни преди вота.
- Каква изборна интензивност да чакаме на 2 април?
- Смятам, че изборната интензивност ще бъде сходна с тази от изборите през октомври 2022 година Има два фактора на идните избори, които ще въздействат на изборната интензивност в две разнообразни направления. Така, от една страна, връщането на хартиената бюлетина ще докара назад една група хора, които бяха дистанцирани от изборния развой в резултат на въвеждането на напълно машинно гласоподаване. Това са най-много възрастни хора, които в никакъв случай през живота си не са употребили сходен вид устройство и се тормозят да упражнят правото си на глас поради технологията. По наши оценки, които сме добили от социологически изследвания, това са към 150 хиляди души, които се чака да се завърнат пред секциите поради хартията. В същия миг обаче общата отмалялост от следващи избори, убеждението, че и тези избори няма да решат политическата рецесия, без подозрение работи демотивиращо. Това от своя страна ще бута интензивността надолу. По всяка възможност двата изброени фактора ще се обезвреждат значително и крайният резултат ще е интензивност, близка до изборите от 2 октомври.
- Тези 150 хиляди гласа, които евентуално ще са най-вече от възрастни хора, няма ли да възстановят част от поддръжката за Българска социалистическа партия?
- Да, Българска социалистическа партия ще е най-големият бенефициент от връщането на хартията заради обстоятелството, че се завръщат в изборния развой най-много възрастни хора. Но и тук не би трябвало да се чакат кой знае какъв брой съществени разбърквания. Поредните вътрешни кавги, ескалирали до изключително висок градус на последния конгрес, отцепването на цели структури като тази в Перник, евентуално ще изядат този “бонус ” от към 30-40 хиляди гласа, който Българска социалистическа партия другояче щеше да завоюва.
- Г-н Ганев, последното изследване на “Тренд ” сочи доста оспорвана борба за първото място на идните избори поради новата коалиция сред Политическа партия и Демократична България. Успешна сглобка ли се оказа тя?
- Обединението сред “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ” върна интригата за първото място. Големият въпрос за тази предизборна коалиция още в самото начало беше дали ще отблъсне гласоподаватели на някоя от двете партии, или ще притегли нови. Към момента по-скоро можем да приказваме за сполучлив общ брой на двата електората, само че без възторг отвън редиците им. Тествахме две благоприятни условия с електорален въпрос – двете обединения дружно и поотделно. Крайният резултат е, че в случай че съберете процентите на “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ”, явявайки се поотделно, ще получите същия %, какъвто получихме при догадка, че се явят дружно. Моментната фотография надалеч не значи, че поддръжката им няма да се промени. Лицата в листите, вътрешните салда посред им, стиковката в предизборната акция са все фактори, които могат както да ги вдигнат, по този начин и да ги потопят.
- В разбора към проучването вършиме уточнението, че оповестените електорални резултати са получени преди оповестения втори лист със глобени лица по закона “Магнитски ”. Как може да се отрази той?
- Има представители на две партии в листата – на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия. При социалистите не мисля, че ще има каквато и да е динамичност. Голямата част от аления електорат е русофилски, не хранят кой знае какви благосклонности към Съединени американски щати, което единствено по себе си не допуска и че ще вземат под внимание наличието на Румен Овчаров в листата. Колкото до ГЕРБ, там също в последните две години партията разчиташе най-вече на едно твърдо ядро, което без значение от всички офанзиви по отношение на ГЕРБ продължаваше да гласоподава дисциплинирано. Ако описът “Магнитски ” има несъмнено въздействие върху ГЕРБ, то ще е най-много в мощното ограничение на опциите за привличане на електорална външна страна в границите на оставащите по-малко от два месеца до парламентарните избори.
- Говорите за формула 5+1 за идващото Народно заседание. Виждате ли решение на политическата рецесия при тази формула?
- Формулата сочи, че имаме 5 сигурни участника в Народното събрание след изборите на 2 април и това са ГЕРБ, новото обединяване сред Политическа партия и Демократична България, Движение за права и свободи, “Възраждане ” и Българска социалистическа партия. Партията на Стефан Янев стои навръх ръба на парламентарната преграда и за нейната орис ще бъде решаваща предизборната акция. Въпреки че с предизборната коалиция сред Политическа партия и Демократична България се върна интригата за първото място, не се вижда това с какво ще промени политическата настройка след изборите и по какъв начин ще реши политическата рецесия. Да приемем хипотезата, че новото обединяване заеме първото място. Какво трансформира това? Ще вземат първи мандат? Те можеха и в последното Народно заседание да вземат първи мандат. Правилникът на Народното събрание разрешава да се сплотяват парламентарни групи и в случай че Демократична България и Политическа партия бяха образували обща група в последния парламент, те щяха да вземат първи мандат като най-голямата парламентарна група. Въпросът тук е какво щеше да промени това? Нищо. Аз персонално не виждам решение на политическото уравнение и в този момент, в случай че не бъдем очевидци на сериозен компромис.
- Какъв може да бъде този компромис?
- Вижте чистата аритметика. В последното, 48-о национално заседание, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане ” имаха болшинство от 130 народни представители. Това болшинство, несъмнено, не може да излъчи постоянен кабинет по хиляди аргументи, които няма потребност да изреждам.
Само че това болшинство значи и друго – не може да се сформира постоянен кабинет без присъединяване на някоя от трите изброени партии. Данните от последното изследване на “Тренд ” сочат, че тези три обединения ще удържат болшинството си и в идващото 49-о национално заседание. “Възраждане ” не може да бъде част от постоянен кабинет заради обстоятелството, че слагат под подозрение базови политически консенсуси, построени от другите партии. Да ви кажа, не виждам и предпочитание от страна на Костадинов да взе участие в кабинет с така наречен систематични партии. Очевидно той играе по-дълъг мач. И не щеш ли стигаме до възможния компромис, който би трябвало да се направи. Или ГЕРБ, или Движение за права и свободи би трябвало да вземат участие в някаква настройка за постоянен кабинет. Дали това ще е тип “хартиена коалиция ” с Българска социалистическа партия, или “евро-атлантическа ” с Политическа партия и Демократична България, изрично това минава през сериозен компромис и в двата обрисувани разновидността. Да, несъмнено, може и да не се стигне до компромис, като това значи нови парламентарни избори наесен, евентуално дружно с локалните.
- А кой вид от изброените ви се коства най-вероятен?
- Обединението сред “Продължаваме смяната ” и “Демократична България ” парира значително опцията за коалиция с ГЕРБ след изборите. Предизборната акция ще бъде мощно конфронтационна сред огромните две обединения, което ще направи неосъществим разговора след 2 април.
Като че ли преди обединяването с Политическа партия “Демократична България ” бяха една концепция по-готови да стартира диалог с ГЕРБ, само че към този момент като част от една групировка с Петков и Василев тази опция се изпари. Хартиената коалиция също ми се коства сложна за реализация, тъй като не си представям по какъв начин ще бъде обяснена. На каква основа ще стъпи? Не може да е евро-атлантическа поради наличието на Българска социалистическа партия. Събрахме се просто с цел да управляваме? Хич не звучи ентусиазиращо.
А локалните избори чукат на вратата. Никоя партия не желае да посреща локалните избори от неприятна изходна позиция. Но въпреки всичко да не подценяваме опцията вотът да ни даде някаква изненада, която да даде по-голяма вяра за решение на политическата рецесия. Не би трябвало да забравяме, че близо 20% от всички гласуващи вземат решението за кого да гласоподават в последни 3-4 дни преди вота.
- Каква изборна интензивност да чакаме на 2 април?
- Смятам, че изборната интензивност ще бъде сходна с тази от изборите през октомври 2022 година Има два фактора на идните избори, които ще въздействат на изборната интензивност в две разнообразни направления. Така, от една страна, връщането на хартиената бюлетина ще докара назад една група хора, които бяха дистанцирани от изборния развой в резултат на въвеждането на напълно машинно гласоподаване. Това са най-много възрастни хора, които в никакъв случай през живота си не са употребили сходен вид устройство и се тормозят да упражнят правото си на глас поради технологията. По наши оценки, които сме добили от социологически изследвания, това са към 150 хиляди души, които се чака да се завърнат пред секциите поради хартията. В същия миг обаче общата отмалялост от следващи избори, убеждението, че и тези избори няма да решат политическата рецесия, без подозрение работи демотивиращо. Това от своя страна ще бута интензивността надолу. По всяка възможност двата изброени фактора ще се обезвреждат значително и крайният резултат ще е интензивност, близка до изборите от 2 октомври.
- Тези 150 хиляди гласа, които евентуално ще са най-вече от възрастни хора, няма ли да възстановят част от поддръжката за Българска социалистическа партия?
- Да, Българска социалистическа партия ще е най-големият бенефициент от връщането на хартията заради обстоятелството, че се завръщат в изборния развой най-много възрастни хора. Но и тук не би трябвало да се чакат кой знае какъв брой съществени разбърквания. Поредните вътрешни кавги, ескалирали до изключително висок градус на последния конгрес, отцепването на цели структури като тази в Перник, евентуално ще изядат този “бонус ” от към 30-40 хиляди гласа, който Българска социалистическа партия другояче щеше да завоюва.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ