Новата книга на Мадлен Алгафари - Поправителен за родители може

Новата книга на Мадлен Алгафари - " Поправителен за родители " може би ще стане настолна за новите родители, тъй като визира извънредно значими тематики. Затова и разговаряме за нея с известния психолог. И изникват нови въпроси:

Много ми се коства скъпо разделянето съгласно възрастта в книгата ви със съответните проблеми, присъщи за интервала –  от 1 до 3 години, от 3 до 5, от 5 до 7...  Но най-интересно е, че имате раздел  от двайсет до двайсет и пет и повече години . Защо мислите, че децата имат потребност от поддръжка и откакто навлязат в своите 20 години?

Не аз съм измислила тези възрастови интервали - те са естествени в развиването ни. Всички психотерапевтични школи работят с тях.

Днес приказваме за така наречен „ удължено детство “. Пубертетът се простира сред 10 и 23-годишна възраст. Така е, тъй като животът е все по-лесен. Изкуственият комфорт, който сме основали, го прави подобен – ток, парно, облекла... Колкото повече подобен неестествен комфорт имаме, толкоз по-дълго можем да останем деца, не сме принудени да узряваме бързо и да ставаме самостоятелни, с цел да се и развъждаме бързо, с цел да оцелее типа, както е в природата, където животът е доста по-застрашен.

Това значи, че физическото оцеляване е по-гарантирано, в сравнение с преди епохи. Психиката, от своя страна, може да се забави, поради това, че заплахите са по-малко, а и поради обстоятелството, че е бомбардирана с информация, която не е плод на личен житейски опит.

Подкрепата след 20-годишна възраст, за която говорите, последователно би трябвало да бъде понижена, с цел да се еманципира младежът. Но не е естествено към този момент да съществува такава, когато „ детето “ от дълго време не е дете. Казвам го, тъй като има и такива проблеми на неотрязана „ пъпна шнур “ и след 30, и след 40 години даже.

Нерядко казусът не е в порастващите деца, а в непорастващите родители. Някои родители отхвърлят да пуснат децата си, тъй като не умеят да станат родители на самите себе си, не знаят по какъв начин да живеят сами и употребяват егоистично децата като единствен смисъл на техния личен живот. Това наранява всички страни в системата „ семейство “.

Периодът с отричането на родителите - когато не съумяваме да намираме общ език с децата си, най-малко за мен беше изключително тежък. Вашата „ рецепта “ и изобщо има ли такава?

Ако имате поради естествения протест на детето против родителя – да, значимо е родителят да си дава сметка, че това е обикновено във етапите на еманципиране. Мъдрият родител би трябвало да може да понесе това детско държание. Ако обаче в миналото той самият се е чувствал недозачетен, ще му е мъчно. Изобщо, мъчно е да дадеш нещо, което не си получил. Именно за това оказва помощ лечебният развой – да зашие раните, да ги излекува, с цел да не пречат на връзките ни.

Чувам и такива реплики:  „ Вие, терапевтите, непрекъснато вменявате на хората, че би трябвало да вървят на терапия. Как пък са живели в миналото без терапия хората.? “  Да, живели са, само че са наследявали и неверните модели, с изключение на положителните. Някога са ходели и боси, само че през днешния ден употребяват обувки, нали... Някога са умирали от доста заболявания, само че през днешния ден могат да идат на доктор и да се излекуват, нали...  Важното е обаче да осъзнаеш, че нещо не е крепко, с цел да потърсиш въпреки всичко смяната.

Агресията ли е най-големият камшик в наши дни – експанзията сред хората изобщо, или нещо друго, по какъв начин мислите?

Агресията не е камшик. И в никакъв случай не е била. Агресията е естествена част от човешката природа. Агресия значи придвижване, живот. Проблем са болните форми на експанзия – насилието и садизмът. Обяснявам доста за това в книгата. Нека чиитателите го прочетата там, тъй като са нужни десетки страници, с цел да го обясня. Освен това, тази болна форма на експанзия в човешката история понижава. Някога хората са се клали като животни. Днес убиването на човек от индивида към този момент е стотици пъти по-рядко, в сравнение с през хилядолетията.

Увеличила се е информацията за болните форми на експанзия – садизма и насилието. Днес даже сме бомбандирани с информация от цялото земно кълбо. Това основава чувството за лавина от болна експанзия, без в действителност да е по този начин.

Когато не сме на „ ти “ със хубавичко, доброжелателна форма на експанзия, се стига до онази болна настъпателност, която нарочваме и разгласяваме за зложелател.

Разбира се, правилно е и това, че в условия на стрес тя също може да се увеличи.