Иван Иванов: Надал ми каза, че харесвам тревата повече от него
Новата огромна звезда на българския тенис Иван Иванов приказва извънредно пред " 24 часа " в първото си изявление след купата на " Уимбълдън ".
ВИЗИТКА
- Роден на 30 октомври 2008 година във Варна
- Първите си стъпки в тениса прави в Търговска колегия " Черно море Елит ", след това минава в различен варненски клуб - " Супер Спорт "
- През 2022 година е поканен в академията на Рафаел Надал в Майорка, тренира и учи там с цялостна стипендия
- По-рано същата година става трети на " Уимбълдън " до 14 година, а по-късно е първенец на " Ориндж Боул "
- Най-младият, извикан в националния тим на България за купа " Дейвис "
- Най-младият българин с профи купа при мъжетe
- Шампион на " Уимбълдън " за юноши през 2025 година
- От 14 юли 2025 година е №1 в света за юноши
- Какво е възприятието да се събудиш като номер едно в света, а като погледнеш до теб, да видиш шампионската купа от “Уимбълдън ”? Какви страсти бушуваха в душата на едно 16-годишно момче от Варна, когато отвори очи на първата заран след огромния триумф на “Големият шлем ”?
- Финала на “Уимбълдън ” го сънувах толкоз доста, че когато го завоювах, като че ли не беше действително. Така беше и първата заран. След като станах, бях подготвен за различен мач. Събудих се подготвен да играя, а не с мисълта, че аз съм шампионът. Но въпреки всичко шампионатът свърши. Някак си необичайно възприятие е да усетиш, че един от най-големите шампионати е приключил, и то в твоя изгода, с твоя победа. Че си останал до последния му ден. С всеки минал ден съблекалните се изчистваха, изчистваха... Както беше цялостно с хора – с експерти, с най-големите в тениса, с юноши, на финалния ден нямаше никой различен – единствено аз и другият финалист.
- И когато останахте единствено двама, когато съблекалните бяха единствено за вас, когато кортът беше единствено за вас, когато всички погледи са вперени единствено в теб и съперника ти, съумя ли вълнението да вземе връх над концентрацията?
- Големите упования са от хубавите страсти, от привилегиите на тениса. Особено за край, изключително за край на турнир като “Уимбълдън ”. Но за мен упованията са нещо доста положително. Очакванията – това е вярата на хората в теб. Страхотно чувство. Изцяло положително за мен.
- Какво сънува преди мача за купата?
- Преди финала бях доста освободен. Не мислех толкоз за мачовете. Но вечерта трябваше да легна един час порано, с цел да вляза в моето часово време за спане. Постоянно се въртях в леглото, не можех да заспя. И всъщност специалната страст се показваше в това – беше ми малко по-трудно да дремя.
- И когато сънищата са те завладели, какво ти се прояви в действителност – че печелиш “Уимбълдън ” ли?
- Не. Защото съответно една победа, даже и на “Уимбълдън ”, не е моята най-голяма цел. Целта за мен не е да спечеля нещо несъмнено или дадения мач. Моята цел е да развъртвам играта си, да демонстрирам на какво съм способен – освен за пред феновете, само че за пред мен самия. Всъщност това е нещото, което те прави и по-добър на корта, а съответно дава и успеха. Работата да се развиваш е значимата, не сънищата. Усмихнатият Иван прави знак, че на драго сърце чува овациите от трибуните след победната точка на “Уимбълдън ”.
- Осъзнаваш ли, че си момче на 16 години, а разсъждаваш като влъхва?
- (Смее се.) Какво мога да кажа? Да, на 16 съм, само че за мен няма място за друго мислене. Все отново това е единствено един турнир, а аз имам още доста, върху което да работя. Има още толкоз доста, което да надграждам – и в корта, и извън корта.
- Постоянството и дисциплината ли са твоите най-важни спътници, с цел да може да гледаш не към
еднократната огромна наслада, а към дългия път?
- Да, сигурно. Тренировките те учат на дисциплинираност. Когато отидеш на шампионата и си порядъчен, знаеш, че това е единствено един, а има още доста шампионати пред теб. Прилагаш тази дисциплинираност към опциите си и се стремиш да ги показваш оптимално. А в случай че се окаже, че има по-достоен, значи не си работил задоволително, връщаш се към тренировките и продължаваш. Дори и да постигнеш триумф, той незабавно остава зад тила ти. А пред теб – нова работа, с цел да се развиваш. И въпреки всичко възприятието е неповторимо. Няма какво да неистина, въпреки всичко това е “Уимбълдън ”. Това е най-голямото ми постижение до момента и в действителност се веселя. Но в случай че желая да не преставам и да имам още триумфи, би трябвало да го приема рано или късно, че това е единствено един триумф. Всичко продължава, всичко си върви напред и който има повече часове на корта, който мисли повече за идната стъпка, защо следва по-късно, той е този, който ще напредне и ще се развие по-добре.
- Как протича един твой ден в академията на Рафаел Надал? По какъв брой време си на корта?
- Един мой ден включва тренировки по 4-5 часа дневно, настрана по час - час и половина фитнес. Преди това ставам сутрин в 7, с цел да мога да отида на учебно заведение, което продължава към 2-3 часа.
- Тоест за теб не е задоволително просто да преследваш фантазията си посредством тениса, само че да се развиваш и в полето на образованието?
- Образованието постоянно е значимо, да научаваш повече, е значимо. Но в тази ситуация с учебното заведение има и нещо по-важно за мен – дисциплината. Да станеш всеки ден в 7 сутринта, да отидеш, да слушаш. Това те учи на доста неща и в корта. Дава ти дисциплинираност, дава ти способността да слушаш и разбираш по-добре.
- Какво учиш?
- Имам по три часа учебно заведение дневно преди тренировките – британски, математика и философия.
- Кога беше първият път, в който си спомняш съдбовната среща с тенис ракетата и тенис топките?
- Откакто се помня, тенисът е част от мен. Но първата ми публична подготовка беше на 5 или на 6 години. Треньорът просто ми сподели, че желае да види по какъв начин ще потръгне. Ходих постоянно, по-често, още по-често... Видях, че се получава. Видях, че съм надарен. И по този начин стартира това премеждие.
- И какво е тенисът през днешния ден за теб?
- Тенисът е нещото, което аз обичам. Правя го, тъй като се развличам, тъй като обичам спорта. Успехите са нещо, което ме радва, а загубите са нещо, което ме учи. Това също е позитив за мен. Тенисът е и развлечение, и метод на живот, и обучение.
- Животът на професионалния тенисист наподобява сладостен, само че е и доста сложен. Изпълнен с тежки
натоварвания, травми. Самият ти си преживявал към този момент и подобен вид провокации. Как се справяш?
- И в тениса е генерално като в живота – без компликации не може. И без провокации. За всеки проблем има решение, за всяка компликация има излаз. Въпросът е постоянно да продължаваш. Когато има нещо на пътя ти, постоянно да намираш друга пътека или метод да продължиш.
- Макар да си в ранна възраст, сигурно има на кого да кажеш “благодаря ”, че към този момент си стигнал дотук и
продължаваш по пътя напред. На кого най-много?
- Дори да съм единствено на 16 години, към този момент съм минал през дълъг път, по който съм срещнал доста хора, на които би трябвало да благодаря. Най-вече на родителите ми. Те ми дадоха опцията да играя. След което бих благодарил на първия си треньор Пламен Радев. Той ме научи, той ми даваше тези часове на корта, които изключително на по-ранна възраст ми трябваха доста. След което бих благодарил на Кристин и Тихомир Грозданови – те ме развиха от средна до тийнейджърска възраст, научиха ме по какъв начин се играе на шампионати, по какъв начин да бъда по-близо до професионалното равнище. И разбира се, благодаря на академия “Рафаел Надал ”, която ме научи и продължава да ме учи какъв брой са важни дисциплината, трудолюбието, да бъдеш на корта всеки ден и да обичаш въпросния труд и дисциплинираност. Има толкова много хора, на които към този момент бих желал да благодаря за поддръжката – в действителност правя оценка подадената ръка.
- Ти си и измежду “Успелите деца на България ” на фондацията на Димитър Бербатов. Как оказва помощ и това
ентусиазъм за развиването на безспорния български гений като твоя?
- Фондацията на Димитър Бербатов е нещо извънредно скъпо за мен, оказа помощ ми изключително на по-ранна възраст.
Привилегия е футболист от нивото на Димитър Бербатов да те подкрепя. Привилегия е да бъдеш част от
фондацията му, а в моя случай и да печеля огромната премия четири пъти. Това е нещо неповторимо и съм изключително признателен.
- Как в действителност се стигна до прекосяването ти в академията на Рафаел Надал?
- Свързаха се с родителите ми. Отидох на експериментален интервал за една-две седмици. Треньорите доста ме харесаха и останах там. Беше в края на 2022 година.
- Кога беше първата ти персонална среща с Рафа?
- Следващата година имах опция да упражнявам с него. Той към момента играеше. Да имаш подобен огромен образец до теб, е нещо неповторимо. Да можеш да се наслаждаваш на играта му от близко, да можеш да се учиш, да вземаш добрите му характерности, е нещо неповторимо. Уникално е и да имаш досег до Карлос Моя, който му е треньор, до Хауме Мунар, който е в академията. Уникален е досегът до всички, които са до Рафаел Надал.
- След триумфа ти на “Уимбълдън ” от академията споделиха две фотоси – Рафаел Надал, лежащ на корта, откакто печели “Уимбълдън ” при мъжете през 2008 година, когато ти се раждаш, и ти – лежащ по подобен метод, откакто през 2025 година печелиш “Уимбълдън ” при юношите. Видя ли ги?
- Да, видях. Стана ми доста хубаво, несъмнено. Много се веселя, естествено. Но това е мотивация, не е мотив за отпускане. По-скоро е мотивация да продължаваш и да искаш да се развиваш.
- Какво ти сподели великият Рафа Надал в този момент – след купата ти на “Уимбълдън ”?
- Отивах на конференция. Той ми звънна на видео диалог. Поздрави ме. Направи си и някои смешки – че аз съм харесвал тревата повече от него, че на мен ми върви повече на трева, в сравнение с него. (Смее се.) Този момент наистина беше нещо особено.
- Въпреки шегите на Надал къде в действителност се чувстваш най-добре ти? На “неговия ” клей, на трева или на твърди кортове?
- И на клей, и на трева се усещам ужасно и играта ми е добра. Но в действителност и на твърди кортове ми е много добре. Няма настилка, на която да не се любувам.
- Кой ти е обичаният удар в тениса?
- Може би сервисът. Особено на последния ми мач, на финала, сервисът беше този, който ми ходя най-добре от ударите.
- Като правеше първите си стъпки на кортовете във Варна, гледаше ли към някого от батковците по света и у нас, с цел да черпиш ентусиазъм?
- Да, непрекъснато. В България сме късметлии, че имаме Григор Димитров. Той също ми честити, написа ми доста
хубаво известие, за което му благодаря. Григор е човек, който постоянно съм гледал.
- Покрай купата на Григор при юношите на “Уимбълдън ” в годината, в която ти си роден, и твоята купа през 2025 година към този момент започнаха съпоставения. Наричат те “новия Григор ”. Как гледаш на това?
- Това е нещо, което медиите обичат да вършат. Аз не обръщам доста внимание, само че въпреки всичко е нещо положително. Това, че ме съпоставят с Григор Димитров, е доста огромна привилегия за мен, защото той е стигал до такива височини в световния тенис. И в случай че един ден мога да се допра до тях, това ще бъде нещо доста положително за мен. Но дали ще се случи, дали ще го заслужа, това си зависи единствено и само от мен. И преди да бъда който и да било в тениса и в живота, аз би трябвало да бъда Иван. Всички тези съпоставения с Григор са доста хубави за мен, само че въпреки всичко аз съм Иван и това е моят жанр, това е моят път, който би трябвало да заслужа да извървя. Всъщност аз имам друг жанр. По отношение на стила – няма нищо за съпоставяне с Григор, с Рафа, с други огромни играчи. Моят жанр си е мой жанр.
- Вървиш по пътя към огромните в спорта, тренирайки в академия в Испания, само че по какъв начин се чувстваш, когато виждаш българските флагове, когато чуваш: “Давай, Иване ”, когато усещаш мощната поддръжка на цяла България, която към този момент те обича?
- Българската аудитория е от най-силните, от тези с голям характер. Публика, която зарежда с страсти и дава уникална поддръжка. Дори и в този момент на “Уимбълдън ” по ввеме на финала от “Шлема ”, единствено някой да извикаше Let`s go, Ronit (Давай, Ронит – превод от английски), незабавно българските гласове се чуваха с двойна или тройна мощ. Страхотно чувство.
- Какво значи момче с емблематично българско име Иван Иванов да съставлява България по света, да знае, че към всеки негов триумф върви и бяло-зелено-червеното флагче?
- Това е нещо неповторимо за мен. Да нося българския байрак, да играя за България, да я съставлявам пред света, е
привилегия.
- Преди да заминеш за Испания, кои бяха обичаните ти места в България, във Варна?
- Морето. Черно море е нещо, което боготворя. Обичам и Варна, а тя се слави с морето. Обожавам дома си. Едни от най-добрите ми другари са там. Това е нещо, което очаквам с неспокойствие – да се видя с приятелите си, да идем до морето. Този миг на разпределяне и възобновяване.
- Какво би разказал ти за Иван Иванов – нещо, което хората не знаят за теб?
- Мнозина си мислят, че съм малко нахален, или хайде – не тъкмо нахален, а, че надали не съм някъде в небето,
което е изцяло лъжовно. Аз съм по-скоро отзивчив и доста другарски надъхан. И желая хората да го знаят.
CV
Найден Тодоров, 24 часа
ВИЗИТКА
- Роден на 30 октомври 2008 година във Варна
- Първите си стъпки в тениса прави в Търговска колегия " Черно море Елит ", след това минава в различен варненски клуб - " Супер Спорт "
- През 2022 година е поканен в академията на Рафаел Надал в Майорка, тренира и учи там с цялостна стипендия
- По-рано същата година става трети на " Уимбълдън " до 14 година, а по-късно е първенец на " Ориндж Боул "
- Най-младият, извикан в националния тим на България за купа " Дейвис "
- Най-младият българин с профи купа при мъжетe
- Шампион на " Уимбълдън " за юноши през 2025 година
- От 14 юли 2025 година е №1 в света за юноши
- Какво е възприятието да се събудиш като номер едно в света, а като погледнеш до теб, да видиш шампионската купа от “Уимбълдън ”? Какви страсти бушуваха в душата на едно 16-годишно момче от Варна, когато отвори очи на първата заран след огромния триумф на “Големият шлем ”?
- Финала на “Уимбълдън ” го сънувах толкоз доста, че когато го завоювах, като че ли не беше действително. Така беше и първата заран. След като станах, бях подготвен за различен мач. Събудих се подготвен да играя, а не с мисълта, че аз съм шампионът. Но въпреки всичко шампионатът свърши. Някак си необичайно възприятие е да усетиш, че един от най-големите шампионати е приключил, и то в твоя изгода, с твоя победа. Че си останал до последния му ден. С всеки минал ден съблекалните се изчистваха, изчистваха... Както беше цялостно с хора – с експерти, с най-големите в тениса, с юноши, на финалния ден нямаше никой различен – единствено аз и другият финалист.
- И когато останахте единствено двама, когато съблекалните бяха единствено за вас, когато кортът беше единствено за вас, когато всички погледи са вперени единствено в теб и съперника ти, съумя ли вълнението да вземе връх над концентрацията?
- Големите упования са от хубавите страсти, от привилегиите на тениса. Особено за край, изключително за край на турнир като “Уимбълдън ”. Но за мен упованията са нещо доста положително. Очакванията – това е вярата на хората в теб. Страхотно чувство. Изцяло положително за мен.
- Какво сънува преди мача за купата?
- Преди финала бях доста освободен. Не мислех толкоз за мачовете. Но вечерта трябваше да легна един час порано, с цел да вляза в моето часово време за спане. Постоянно се въртях в леглото, не можех да заспя. И всъщност специалната страст се показваше в това – беше ми малко по-трудно да дремя.
- И когато сънищата са те завладели, какво ти се прояви в действителност – че печелиш “Уимбълдън ” ли?
- Не. Защото съответно една победа, даже и на “Уимбълдън ”, не е моята най-голяма цел. Целта за мен не е да спечеля нещо несъмнено или дадения мач. Моята цел е да развъртвам играта си, да демонстрирам на какво съм способен – освен за пред феновете, само че за пред мен самия. Всъщност това е нещото, което те прави и по-добър на корта, а съответно дава и успеха. Работата да се развиваш е значимата, не сънищата. Усмихнатият Иван прави знак, че на драго сърце чува овациите от трибуните след победната точка на “Уимбълдън ”.
- Осъзнаваш ли, че си момче на 16 години, а разсъждаваш като влъхва?
- (Смее се.) Какво мога да кажа? Да, на 16 съм, само че за мен няма място за друго мислене. Все отново това е единствено един турнир, а аз имам още доста, върху което да работя. Има още толкоз доста, което да надграждам – и в корта, и извън корта.
- Постоянството и дисциплината ли са твоите най-важни спътници, с цел да може да гледаш не към
еднократната огромна наслада, а към дългия път?
- Да, сигурно. Тренировките те учат на дисциплинираност. Когато отидеш на шампионата и си порядъчен, знаеш, че това е единствено един, а има още доста шампионати пред теб. Прилагаш тази дисциплинираност към опциите си и се стремиш да ги показваш оптимално. А в случай че се окаже, че има по-достоен, значи не си работил задоволително, връщаш се към тренировките и продължаваш. Дори и да постигнеш триумф, той незабавно остава зад тила ти. А пред теб – нова работа, с цел да се развиваш. И въпреки всичко възприятието е неповторимо. Няма какво да неистина, въпреки всичко това е “Уимбълдън ”. Това е най-голямото ми постижение до момента и в действителност се веселя. Но в случай че желая да не преставам и да имам още триумфи, би трябвало да го приема рано или късно, че това е единствено един триумф. Всичко продължава, всичко си върви напред и който има повече часове на корта, който мисли повече за идната стъпка, защо следва по-късно, той е този, който ще напредне и ще се развие по-добре.
- Как протича един твой ден в академията на Рафаел Надал? По какъв брой време си на корта?
- Един мой ден включва тренировки по 4-5 часа дневно, настрана по час - час и половина фитнес. Преди това ставам сутрин в 7, с цел да мога да отида на учебно заведение, което продължава към 2-3 часа.
- Тоест за теб не е задоволително просто да преследваш фантазията си посредством тениса, само че да се развиваш и в полето на образованието?
- Образованието постоянно е значимо, да научаваш повече, е значимо. Но в тази ситуация с учебното заведение има и нещо по-важно за мен – дисциплината. Да станеш всеки ден в 7 сутринта, да отидеш, да слушаш. Това те учи на доста неща и в корта. Дава ти дисциплинираност, дава ти способността да слушаш и разбираш по-добре.
- Какво учиш?
- Имам по три часа учебно заведение дневно преди тренировките – британски, математика и философия.
- Кога беше първият път, в който си спомняш съдбовната среща с тенис ракетата и тенис топките?
- Откакто се помня, тенисът е част от мен. Но първата ми публична подготовка беше на 5 или на 6 години. Треньорът просто ми сподели, че желае да види по какъв начин ще потръгне. Ходих постоянно, по-често, още по-често... Видях, че се получава. Видях, че съм надарен. И по този начин стартира това премеждие.
- И какво е тенисът през днешния ден за теб?
- Тенисът е нещото, което аз обичам. Правя го, тъй като се развличам, тъй като обичам спорта. Успехите са нещо, което ме радва, а загубите са нещо, което ме учи. Това също е позитив за мен. Тенисът е и развлечение, и метод на живот, и обучение.
- Животът на професионалния тенисист наподобява сладостен, само че е и доста сложен. Изпълнен с тежки
натоварвания, травми. Самият ти си преживявал към този момент и подобен вид провокации. Как се справяш?
- И в тениса е генерално като в живота – без компликации не може. И без провокации. За всеки проблем има решение, за всяка компликация има излаз. Въпросът е постоянно да продължаваш. Когато има нещо на пътя ти, постоянно да намираш друга пътека или метод да продължиш.
- Макар да си в ранна възраст, сигурно има на кого да кажеш “благодаря ”, че към този момент си стигнал дотук и
продължаваш по пътя напред. На кого най-много?
- Дори да съм единствено на 16 години, към този момент съм минал през дълъг път, по който съм срещнал доста хора, на които би трябвало да благодаря. Най-вече на родителите ми. Те ми дадоха опцията да играя. След което бих благодарил на първия си треньор Пламен Радев. Той ме научи, той ми даваше тези часове на корта, които изключително на по-ранна възраст ми трябваха доста. След което бих благодарил на Кристин и Тихомир Грозданови – те ме развиха от средна до тийнейджърска възраст, научиха ме по какъв начин се играе на шампионати, по какъв начин да бъда по-близо до професионалното равнище. И разбира се, благодаря на академия “Рафаел Надал ”, която ме научи и продължава да ме учи какъв брой са важни дисциплината, трудолюбието, да бъдеш на корта всеки ден и да обичаш въпросния труд и дисциплинираност. Има толкова много хора, на които към този момент бих желал да благодаря за поддръжката – в действителност правя оценка подадената ръка.
- Ти си и измежду “Успелите деца на България ” на фондацията на Димитър Бербатов. Как оказва помощ и това
ентусиазъм за развиването на безспорния български гений като твоя?
- Фондацията на Димитър Бербатов е нещо извънредно скъпо за мен, оказа помощ ми изключително на по-ранна възраст.
Привилегия е футболист от нивото на Димитър Бербатов да те подкрепя. Привилегия е да бъдеш част от
фондацията му, а в моя случай и да печеля огромната премия четири пъти. Това е нещо неповторимо и съм изключително признателен.
- Как в действителност се стигна до прекосяването ти в академията на Рафаел Надал?
- Свързаха се с родителите ми. Отидох на експериментален интервал за една-две седмици. Треньорите доста ме харесаха и останах там. Беше в края на 2022 година.
- Кога беше първата ти персонална среща с Рафа?
- Следващата година имах опция да упражнявам с него. Той към момента играеше. Да имаш подобен огромен образец до теб, е нещо неповторимо. Да можеш да се наслаждаваш на играта му от близко, да можеш да се учиш, да вземаш добрите му характерности, е нещо неповторимо. Уникално е и да имаш досег до Карлос Моя, който му е треньор, до Хауме Мунар, който е в академията. Уникален е досегът до всички, които са до Рафаел Надал.
- След триумфа ти на “Уимбълдън ” от академията споделиха две фотоси – Рафаел Надал, лежащ на корта, откакто печели “Уимбълдън ” при мъжете през 2008 година, когато ти се раждаш, и ти – лежащ по подобен метод, откакто през 2025 година печелиш “Уимбълдън ” при юношите. Видя ли ги?
- Да, видях. Стана ми доста хубаво, несъмнено. Много се веселя, естествено. Но това е мотивация, не е мотив за отпускане. По-скоро е мотивация да продължаваш и да искаш да се развиваш.
- Какво ти сподели великият Рафа Надал в този момент – след купата ти на “Уимбълдън ”?
- Отивах на конференция. Той ми звънна на видео диалог. Поздрави ме. Направи си и някои смешки – че аз съм харесвал тревата повече от него, че на мен ми върви повече на трева, в сравнение с него. (Смее се.) Този момент наистина беше нещо особено.
- Въпреки шегите на Надал къде в действителност се чувстваш най-добре ти? На “неговия ” клей, на трева или на твърди кортове?
- И на клей, и на трева се усещам ужасно и играта ми е добра. Но в действителност и на твърди кортове ми е много добре. Няма настилка, на която да не се любувам.
- Кой ти е обичаният удар в тениса?
- Може би сервисът. Особено на последния ми мач, на финала, сервисът беше този, който ми ходя най-добре от ударите.
- Като правеше първите си стъпки на кортовете във Варна, гледаше ли към някого от батковците по света и у нас, с цел да черпиш ентусиазъм?
- Да, непрекъснато. В България сме късметлии, че имаме Григор Димитров. Той също ми честити, написа ми доста
хубаво известие, за което му благодаря. Григор е човек, който постоянно съм гледал.
- Покрай купата на Григор при юношите на “Уимбълдън ” в годината, в която ти си роден, и твоята купа през 2025 година към този момент започнаха съпоставения. Наричат те “новия Григор ”. Как гледаш на това?
- Това е нещо, което медиите обичат да вършат. Аз не обръщам доста внимание, само че въпреки всичко е нещо положително. Това, че ме съпоставят с Григор Димитров, е доста огромна привилегия за мен, защото той е стигал до такива височини в световния тенис. И в случай че един ден мога да се допра до тях, това ще бъде нещо доста положително за мен. Но дали ще се случи, дали ще го заслужа, това си зависи единствено и само от мен. И преди да бъда който и да било в тениса и в живота, аз би трябвало да бъда Иван. Всички тези съпоставения с Григор са доста хубави за мен, само че въпреки всичко аз съм Иван и това е моят жанр, това е моят път, който би трябвало да заслужа да извървя. Всъщност аз имам друг жанр. По отношение на стила – няма нищо за съпоставяне с Григор, с Рафа, с други огромни играчи. Моят жанр си е мой жанр.
- Вървиш по пътя към огромните в спорта, тренирайки в академия в Испания, само че по какъв начин се чувстваш, когато виждаш българските флагове, когато чуваш: “Давай, Иване ”, когато усещаш мощната поддръжка на цяла България, която към този момент те обича?
- Българската аудитория е от най-силните, от тези с голям характер. Публика, която зарежда с страсти и дава уникална поддръжка. Дори и в този момент на “Уимбълдън ” по ввеме на финала от “Шлема ”, единствено някой да извикаше Let`s go, Ronit (Давай, Ронит – превод от английски), незабавно българските гласове се чуваха с двойна или тройна мощ. Страхотно чувство.
- Какво значи момче с емблематично българско име Иван Иванов да съставлява България по света, да знае, че към всеки негов триумф върви и бяло-зелено-червеното флагче?
- Това е нещо неповторимо за мен. Да нося българския байрак, да играя за България, да я съставлявам пред света, е
привилегия.
- Преди да заминеш за Испания, кои бяха обичаните ти места в България, във Варна?
- Морето. Черно море е нещо, което боготворя. Обичам и Варна, а тя се слави с морето. Обожавам дома си. Едни от най-добрите ми другари са там. Това е нещо, което очаквам с неспокойствие – да се видя с приятелите си, да идем до морето. Този миг на разпределяне и възобновяване.
- Какво би разказал ти за Иван Иванов – нещо, което хората не знаят за теб?
- Мнозина си мислят, че съм малко нахален, или хайде – не тъкмо нахален, а, че надали не съм някъде в небето,
което е изцяло лъжовно. Аз съм по-скоро отзивчив и доста другарски надъхан. И желая хората да го знаят.
CV
Найден Тодоров, 24 часа
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ