Новата година прави равносметка на всичко, случило се през изминалата

Новата година прави равносметка на всичко, случило се през миналата година, и дава очаквания и фантазии за година напред. Според данни на археологически проучвания настъпването празнуването на Нова година е почнало преди повече от 4000 години.

В Древна Месопотамия празнуването на Новата година е било в деня на пролетното равноденствие, в средата на март. Египтяните я отбелязвали в деня на есенното равноденствие, а гърците – в деня на зимното слънцестоене.

Древните римляни са посветили този ден на бога на началото Янус и го отбелязвали през януари. Китайската нова година от антични времена та до през днешния ден съответствува с първия ден по лунния календар (от 20 януари до 20 февруари). Датата била избирана в сходство с времето на естествените цикли.

Световните цикли на мезоамериканците

В доколумбовите култури на Мезоамерика циклите на времето се отбелязвали в разнообразни календари. Един от тях, Свещеният календар, също прочут като Цолкин, е 260-дневният календар на маите, употребен до установяването на Григорианския календар през 1582 година

Маска на маите на фриз в Placeres, Кампече, Мексико (250-600 година от н.е.).

Цолкин употребява 13-дневен и 20-дневен цикъл. Всеки ден в 20-дневния цикъл има наименование – първо идва Имиш (Световното дърво), по-късно Ик (Вятър), Акбал (Нощ) и така нататък Върху този цикъл се наслагва 13-древен, в който дните нямат названия, а единствено номера (от 1 до 13). След 13 дни броенето се обновява и още веднъж стартира от единица. След изминаването на 260 дни броенето се възобновява от деня на Световното дърво.

Освен 260-дневните цикли маите също отчитали по-продължителни цикли – тунове (от 360 дни), катуни (20 туна по 360 дни, т.е. 7200 дни), бактуни (20 катуна или 144 000 дни). Цяла ера се състои от 260 катуна, т.е. 5200 години (5200 туна, което подхожда на 5125 слънчеви години). Маите имали дълбоки астрономически знания, в това число за прецесията на равноденствието.

Източната страна на стела С в Киригуа. На нея са изобразени 13 бактуна, което подхожда на 13 август 3114 година пр.н.е. по Григорианския календар.

По време на въртенето на Земята към Слънцето и към личната си ос протича непрекъснато постепенно изместване на оста, защото Земята не е идеална топка. Тя е сплесната на полюсите и има удебеление на екватора. Слънцето и Луната със силата на привличането се стараят да изравнят оста на въртене на Земята. Бързото въртене на Земята препятства това. Възниква прецесия – постепенно конусовидно придвижване на земната ос. Затвореният огромен кръг, разказан от оста, е получил названието прецесионен цикъл. За да приключи този цикъл, Земята има потребност от 25 729 до 25 920 години по разнообразни калкулации. Този интервал от време е получил названието Велика година.

Прецесионното придвижване на Земята.

Западните астролози нормално означават началото на годината в деня на пролетното равноденствие, когато Слънцето се намира в съзвездие Овен. Когато Слънцето премине през всички знаци от Зодиака, прецесията се явява цялостна. Астрологическата епоха се дефинира като придвижване на Слънцето от един знак на Зодиака към различен и е почти 2150 години. Движението на Слънцето през всички 12 зодиакални знаци е Велика година.

Източните календари

Световните цикли на мезоамериканците подхождат на ведическата Юга на индуизма, описващ еволюцията на живота и времето на Земята. Всяка последваща Юга е с четвърт по-къса от предходната. Целият цикъл е 4 320 000 години. Още по-голям цикъл – Калпа, съставлява хиляда Юги, или 4 320 000 000 година Тези цикли се повтарят безпределно.

Сега приключва Кали-Юга, интервал на мрака и отчаянието. Тази Юга се счита за дефинитивна международна ера, време на негатив и опустошения.

Детайл от индуистки календар (1871-1872 г.), Раджастан, Индия.

Във „ Висудхимага “ се загатва за 64-ти международен цикъл, който от време на време прочиства планетата и унищожава човечеството. ТОй се дели на осем цикъла на опустошение – седем огън и един вода, които се повтарят седем пъти. Осмият цикъл се явява финален апокалипсис на разрушителните ветрове. След това 64-тият цикъл стартира още веднъж.

Теорията на новостите

Общ детайл на всички тези цикли на времето се явява понятието за ускорението на времето. Ускорението на времето, съответстващо на пробуждането на човешкото схващане, се явява обща идея при разискване на такива тематики като доктрина на информацията, особености и новостите на живите системи. Теорията на новостите се стреми да пресметна скоростта на новостите във Вселената според от времето. Ето нейните съществени правила.

1) Вселената е жива система с телеологичен атрактор (точка на привличане) в края на времето, водещ към нарастване и предпазване на сложността на материалните форми. Думата „ телеологичен “ произлиза от гръцката дума „ телос “, която значи край или цел.

2) Новостта и сложността нарастват с течението на времето, това е резултатът на снежната топка, без значение от нееднократните неуспехи.

3) Човешкият мозък съставлява върха на комплицираната организация на известната Вселена.

4) Сложността и изтънчеността на човешките мисли и култури се усилват, вселенските новости се доближават към безкрайната крива на Кох, експоненциално на растежа. Всичко, което човешкото схващане може да реализира, ще се прояви по едно и също време.

Път в бъдещето

Възможно е новите цикли на времето да се мерят с равнището на груповото схващане, а не с количеството дни, седмици, месеци и години. С приближаването към точката на безкрайното познание, времето, допустимо, въобще ще престане да съществува в линейна форма. Това ще бъде ново начало освен на цикъла, само че и на самото човечество.

Източник