ЕС трябва да изпревари Тръмп и да предложи членство на Гренландия. Какво всъщност означава Северна Европа за Съюза?
Новата година е към момента първоначално си, а фиксацията на Доналд Тръмп към разширение на родината му алармира за тревожна геополитическа смяна. От Венецуела до Гренландия, светът недвусмислено се отдалечава от относителната непоклатимост на следвоенната епоха – не на последно място и поради войната на Русия против Украйна.
Тази ерозия на от дълго време открити правила има съществени последствия за Европа, континент, чиято съществена политическа философия е построена върху ограничението на (националната) власт. Редът, учреден на разпоредбите, интернационалното право и преговорените решения са в сърцевината на европейския мироглед за себе си. В днешния свят обаче Европа може да поддържа тази визия, единствено в случай че се трансформира в по-силен геополитически състезател – и това все по-очевидно на никое място, най-много в Арктика.
Някога считана за зона на мир, Арктика се реалокира в центъра на геополитическото съревнование на фона на разширяващото се наличие на Съединени американски щати, дългогодишното наличие на Русия и израждането на Китай като световна мощ.
За Европа това не би трябвало да е изненада. Регионът надали е нова граница; Европейски Съюз към този момент има наличие там посредством своите три северни страни членки: Кралство Дания (без Гренландия), Финландия и Швеция. Наистина, голямото благосъстояние от запаси на европейската Арктика – от въглеводороди до сериозни минерали и морски протеини – към този момент образува част от икономическия гръбнак на Европа и може в допълнение да оформи стратегическата автономност на континента в бъдеще.
Въпреки разрастващата се арктическа политика на Европейски Съюз от 2008 година и сходни политически старания от по-големите държавни управления на Европейски Съюз, по-широкият полярен север остава огромният отсъстващ от европейските стратегически диспути за сигурност. Мирът и непоклатимост предлагаха малко аргументи за по-дълбока европейска ангажираност там.
Подновеният интерес на Тръмп към Гренландия може да промени тази картина, както илюстрира взаимното изказване от 6 януари на Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Обединеното кралство и Дания, последвано от сходна декларация на северните външни министри.
Не е изненадващо обаче, че водачите и институциите на Европейски Съюз дават отговор най-вече с безмълвие или възпиране, като представителите или не могат, или не желаят да дават отговор на въпроси за Гренландия, или прибягват до празни изказвания в обществените медии. Знаменателно е, че в годишното си послание за положението на Съюза през септември предходната година президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не загатна за Арктика или Гренландия – пропуск, който акцентира вътрешните провокации, с които арктическият район от дълго време се сблъсква в границите на институционалната рамка на Европейски Съюз.
В същото време, до момента в който Европейската комисия и Европейската работа за външна активност стартират да актуализират арктическата политика на Европейски Съюз, моментът изисква по-фундаментален въпрос: какво в действителност значи Северна Европа за Европейски Съюз?
След прекратяването на Северното измерение (форма за съдействие, която включваше Европейски Съюз, Норвегия, Исландия и Русия) и в изискванията на възобновена трансатлантическа турбулентност, Европа се нуждае от нова стратегическа визия – такава, която предефинира нейната роля в по-широк европейски север. Тази визия би трябвало да се гради върху 25-годишното завещание на Северното измерение и близо две десетилетия арктическо политическо обмисляне на Европейски Съюз, като в същото време дава отговор на днешните геополитически потресения и ясно излага стратегическо контрапредложение на Европейски Съюз за района.
Тук силата на Европейски Съюз не е в превъзходството, а в събирането: да събира артисти от Европейски Съюз и отвън него на равни начала, с цел да оформи споделена районна стратегия, вместо да отстъпва въздействие на най-близките мощни играчи.
В продължение на десетилетия страните от Северния Атлантик разчитаха на достъпа до вътрешния пазар на Европейски Съюз като гаранция за търговия, учредена на правила, и икономическа непоклатимост.
С отдръпването на Съединени американски щати от водачеството в свободната търговия, Европейски Съюз остава централната котва на икономическия ред в района.
Такова контрапредложение би трябвало да надвиши съществуващата пълномощия и да съобщи по-силно политическо претендиране за европейския север, в това число сътрудници отвън Европейски Съюз като Норвегия, Исландия, Гренландия, Обединеното кралство и евентуално Канада. Тъй като този по-широк район минава от зони на мир към пространства, завършени от напрежение, Европа би трябвало да преведе своето нормативно въздействие в действен потенциал.
И тук на сцената излиза Гренландия. Тъй като дебатите от ден на ден се въртят към придобиването – или даже окупирането – на острова, неналичието на контрапредложение от Европа е поразителна. Това би трябвало да е моментът, в който категорично да се предложи участие в Европейски Съюз на Гренландия, а по-късно и на Фарьорските острови, Исландия и Норвегия – концепция, повдигната неотдавна в Европейския парламент.
Гренландия се отдръпна от тогавашните Европейски общности през 1985 година, откакто получи самоуправление от Дания през 1979 година, само че в един изцяло изменен свят настройките са се трансформирали и Европа би трябвало да отговори съответстващо.
Предложението към Гренландия може да бъде прагматично и поетапно: участие в Европейски Съюз до 2026 или 2027 г.; ранно съглашение по основни въпроси като риболова, с договаряния след пет до 10 години; забележителен пакет от вложения, ориентирани към инфраструктура и стабилно извличане на сериозни суровини; и ясно ангажиране за опазване на културата, езика и локалното взимане на решения на инуитите.
Това би представлявало съответно предложение от континент, който би трябвало от ден на ден да излиза отвън зоната си на комфорт в областта на политиката на силата. Дори Съединени американски щати да упражняват хегемонно въздействие, ролята на Европа като обединител може да подсигурява, че Гренландия – и по-широката Арктика – ще останат пространство за многостранна съгласуваност, а не за едностранна доминация.
Политиката на Тръмп в доста връзки е ясна и не би трябвало да изненадва; това, което се е трансформирало, е позицията на Европа – от съдружник до нещо, по-близко до стратегически приятел-враг (frenemy). Време е европейските водачи да отговорят надлежно – и Арктика може да е мястото, откъдето да стартират.
* Автори на разбора, оповестен в The Guardian, са Роберт Хабек – вицеканцлер и министър на стопанската система и климата на Германия от 2021 до 2025 година и в този момент работи в Датския институт за интернационалните проучвания, и Андреас Распотник – шеф на Центъра за бизнес и ръководство „ Хай Норт “ в Университета Норд и старши откривател в Института Фритьоф Нансен в Осло, Норвегия. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
