Митата и новите условия на глобалната търговия
Новата администрация на Съединени американски щати пристигна с безапелационната поръчка да продължи политиката на държавен протекционизъм и увеличение на митата, почнала по време на предходния мандат на президента Тръмп. Европейският съюз, Канада, Мексико и Китай оповестиха подготвеност за контрамерки. Какви са в действителност резултатите от на облагане на вноса: Митата са точно налог върху вносни артикули, който се заплаща с цел да могат да бъдат осъществени на локалния пазар на съответната страна.
Потенциалният резултат от тях може да се преглежда главно в три насоки – върху държавния бюджет, бизнесите и потребителите. Целите, към които избрана политика на облагане на вноса може да бъде ориентирана, можем да разделим в три категории, базирайки се на професор Дъглас Ъруин от Дортмунд (Irwin, Douglas: Clashing over Commerce – A History of US Trade Policy, 2017). Тези категории са доходи за държавния бюджет, отбрана на локалното произвеждане от задгранична конкуренция и разменна монета в договаряния с други страни. Може да се каже, че президентът Тръмп цитира като цел и трите, което съгласно Ъруин не може да се реализира.
Един от посочените идеолози зад комерсиалната тактика на президента Тръмп е Стивън Мирън, новоизбраният ръководител на Борда на икономическите съветници на Тръмп. В негов неотдавнашен труд (Miran, Stephen: A User’s Guide to Restructuring the Global Trading System, 2024) той развива своята доктрина за външна политика, учредена на мита. Тази доктрина също преглежда митата като основен инструмент за външнополитическо въздействие, само че не толкоз като разменна монета, а като углавен механизъм, учреден на система за систематизиране на страните като сътрудничещи и несътрудничещи. Застъпена е и концепцията страни, разчитащи отчасти на Съединени американски щати за защитата си при възможен боен спор, да “заплатят ” за това, като одобряват по-изгодни за Съединени американски щати условия на двустранна търговия. Съществуват две забавния несъгласия сред изказванията на Тръмп и теорията на основния му стопански консултант.
Президентът поддържа по-скоро изказванието, че задграничните производители ще платят за митата, до момента в който Мирън не оспорва, че митата се заплащат от вносителя, т.е. американския бизнес, само че твърди, че поевтиняването на непознатата валута по отношение на $ ще компенсира за тях. Ако разгледаме образеца с митата върху китайски артикули, това би означавало следното – повишението на цените на китайските артикули, заради митата ще понижи търсенето им и надлежно предлагането на долари против китайски юани. Спадът в търсенето на юана в следствие би понижил цената му по отношение на $. Така в случай че китайска стока преди е коствала 100 $, след поевтиняване на юана ще коства 90, а с 10% мито 99 $, т.е. за американския консуматор няма да има повишаване. В тази догадка има прочут смисъл, само че в случай че се вземе поради резултата на ответните мита и възможният растеж на инфлацията в Китай, поевтиняване на юана по отношение на $ вследствие на митата не е несъмнено, още повече – в размер, задоволителен да компенсира митата. Тези калкулации не регистрират вероятно повишение на цените от страна на Китай, вследствие на отслабването на валутата им, нито загубите за американските производители вследствие на евентуални контрамерки. Извън образецът с Китай, за страни с по-стабилни валути, компенсиране на митата с поевтиняване на съответната непозната валута малко евентуално. Все отново даже при възможен непълен триумф, изказванието на президента Тръмп, че непознатата страна заплаща напълно за митата, е по-скоро в несъгласие с тази доктрина.
На второ място класирането на страни съгласно това до каква степен са сътрудничещи/приятелски е по-скоро в несъгласие с налагането на мита върху вноса от целия свят, в това число от партньорски страни като Канада и страните от Европейски Съюз.
Ролята на митата през другите интервали
Според Дъглас Ъруин политиката на Съединени американски щати във връзка с митата може да се раздели на три интервала по отношение на трите съществени цели тях. През първия интервал – от основаването на Съединените щати до Гражданската война – главната роля на митата е генерирането на доходи за федералния бюджет. Те съставляват сред 50 и 90% от общите доходи във федералния бюджет, като процентите варират в границите на интервала. Вторият интервал – през който митата са механизъм за отбрана на локалните производители – продължава до времето на Голямата меланхолия.
През третият интервал приносът на митата към държавните доходи става все по-незначителен, а главната им роля е на разменна монета в договорните отношение с други страни, търсещи по-широк достъп до американските пазари. Днес приходите от мита съставляват едвам към 2 % от постъпленията във федералния бюджет. (графика 2). В този смисъл политиката на увеличение на митата и бариерите пред вноса въобще през последните години е самобитно връщане към интервала от преди Голямата меланхолия, надлежно към ролята им на инструмент за държавен протекционизъм за избрани браншове. Част от аргументацията на тази политика се базира на тезата, че зад по този начин наречената “златна епоха ” на американската стопанска система от края на 19-ти век стоят високите мита.
Митата и “Златната епоха ” на американската стопанска система
Икономическия разцвет на Съединени американски щати в края на 19-ти век обаче се дължи на многообразие от фактори. Според Ъруин митата се подреждат на трето или четвърто място измежду тях. Други съществени фактори заслужаващи внимание са
Миграцията – популацията на Съединени американски щати нараства от към 38 милиона през 1870 година до 106 милиона през 1920 година Това е доста нарастване на работната сила;Индустриализацията – предшестващият интервал на софтуерен прогрес и машинизация на труда води до доста нарастване на продуктивността в производството;Развитие на връзките и превоза – сред 1871 и 1900 година общата дължина на железопътната мрежа в щатите се усилва съвсем пет пъти, в това число с построяването на първата трансконтинентална ЖП линия. Сериозно развиване се следи и при телекомуникациите;Усвояване на нови територии – през 19-ти век се следи засилена агресия на заселниците на запад и начало на обработка на от ден на ден аграрни земи и създаване на залежи на подземни благосъстояния.Могат ли митата да заменят налога върху приходите?
Друг мотив на американската администрация в интерес на увеличението на митата е опцията спомагателните доходи от тях да заместят отчасти (или даже напълно) налога върху приходите. През 2024 година цената на целия импорт в щатите е към 3,3 трилиона $, а за фискалната 2024 година бюджетният доход от налога върху приходите е над 2,4 трилиона. Това значи, че е нужна почти 74% такса върху целият импорт, с цел да може приходите от нея да изместят налога върху прихода като главен източник за федералния бюджет. Такава междинна стойност на митата в Съединени американски щати не е имало в никакъв случай, оптималната достигната е малко под 60% през 30-те години на 19-ти век. Тази сметка не включва обезпечения спад в потреблението на вносни артикули и надлежно във вноса при налагане на такса от сходен порядък, нито загубите, които фирмите, зависещи от вносни артикули, биха отчели. На графика 3 можем да забележим по какъв начин делът на вноса по отношение на Брутният вътрешен продукт се усилва с намаляването на митата и понижава с увеличението им. В този смисъл мита от порядъка на 70%, или даже от порядъка на 20% върху, всички артикули обезпечено ще доведат до забележителен спад във вноса. Евентуалните контрамерки от страна на засегнатите страни също не влизат в сметката. В този смисъл, колкото и прелъстителен да е американският пазар за задграничните производители, изказванието, че с доходи от мита може да се размени данъкът върху приходите наподобява необикновено.
Какво ще завоюва Съединени американски щати от митата?
Както споменахме, през 2023-2024 фискална година федералното държавно управление регистрира доходи от 80 милиарда от мита – към 2% от всички доходи в бюджета. Към февруари за актуалната фискална година в Съединени американски щати (започваща от 1ви юли) държавните доходи от мита са на стойност 35 милиарда или още веднъж 2% от всички доходи. Вече уточнихме, че по-високите мита водят до спад във вноса. Въпреки това с отчасти увеличение на митата, разумно и общият доход за бюджета от тях нараства. Дали обаче увеличените доходи не водят до увеличени разноски? Приходите от митата върху китайски артикули за 2018-2019 година са почти 66 милиарда. Но към 92 % от тях отиват за дотации за фермерите, целящи да компенсират загубите, подбудени от ответните мита на Китай върху вноса на земеделска продукция от Съединени американски щати. Това е преразпределение с съвсем нулев чист резултат – каквото печели от допълните мита, държавното управление харчи за спомагателни по-високи дотации.
В този смисъл въпросът дали митата могат да се трансфорат в сериозен източник на доходи наподобява решен. По-важният въпрос обаче е дали те могат да изпълнят основната си заявена все още политическа цел – да защитят локалното произвеждане. Както ще забележим, зад този въпрос се крие още един – кой тъкмо бизнес да пазиме? В идната част ще разгледаме поставеният проблем в подтекста на една от комерсиалните войни, стартирани от Тръмп през 2018 година
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
американски мита мита световна търговия търговия
Потенциалният резултат от тях може да се преглежда главно в три насоки – върху държавния бюджет, бизнесите и потребителите. Целите, към които избрана политика на облагане на вноса може да бъде ориентирана, можем да разделим в три категории, базирайки се на професор Дъглас Ъруин от Дортмунд (Irwin, Douglas: Clashing over Commerce – A History of US Trade Policy, 2017). Тези категории са доходи за държавния бюджет, отбрана на локалното произвеждане от задгранична конкуренция и разменна монета в договаряния с други страни. Може да се каже, че президентът Тръмп цитира като цел и трите, което съгласно Ъруин не може да се реализира.
Един от посочените идеолози зад комерсиалната тактика на президента Тръмп е Стивън Мирън, новоизбраният ръководител на Борда на икономическите съветници на Тръмп. В негов неотдавнашен труд (Miran, Stephen: A User’s Guide to Restructuring the Global Trading System, 2024) той развива своята доктрина за външна политика, учредена на мита. Тази доктрина също преглежда митата като основен инструмент за външнополитическо въздействие, само че не толкоз като разменна монета, а като углавен механизъм, учреден на система за систематизиране на страните като сътрудничещи и несътрудничещи. Застъпена е и концепцията страни, разчитащи отчасти на Съединени американски щати за защитата си при възможен боен спор, да “заплатят ” за това, като одобряват по-изгодни за Съединени американски щати условия на двустранна търговия. Съществуват две забавния несъгласия сред изказванията на Тръмп и теорията на основния му стопански консултант.
Президентът поддържа по-скоро изказванието, че задграничните производители ще платят за митата, до момента в който Мирън не оспорва, че митата се заплащат от вносителя, т.е. американския бизнес, само че твърди, че поевтиняването на непознатата валута по отношение на $ ще компенсира за тях. Ако разгледаме образеца с митата върху китайски артикули, това би означавало следното – повишението на цените на китайските артикули, заради митата ще понижи търсенето им и надлежно предлагането на долари против китайски юани. Спадът в търсенето на юана в следствие би понижил цената му по отношение на $. Така в случай че китайска стока преди е коствала 100 $, след поевтиняване на юана ще коства 90, а с 10% мито 99 $, т.е. за американския консуматор няма да има повишаване. В тази догадка има прочут смисъл, само че в случай че се вземе поради резултата на ответните мита и възможният растеж на инфлацията в Китай, поевтиняване на юана по отношение на $ вследствие на митата не е несъмнено, още повече – в размер, задоволителен да компенсира митата. Тези калкулации не регистрират вероятно повишение на цените от страна на Китай, вследствие на отслабването на валутата им, нито загубите за американските производители вследствие на евентуални контрамерки. Извън образецът с Китай, за страни с по-стабилни валути, компенсиране на митата с поевтиняване на съответната непозната валута малко евентуално. Все отново даже при възможен непълен триумф, изказванието на президента Тръмп, че непознатата страна заплаща напълно за митата, е по-скоро в несъгласие с тази доктрина.
На второ място класирането на страни съгласно това до каква степен са сътрудничещи/приятелски е по-скоро в несъгласие с налагането на мита върху вноса от целия свят, в това число от партньорски страни като Канада и страните от Европейски Съюз.
Ролята на митата през другите интервали
Според Дъглас Ъруин политиката на Съединени американски щати във връзка с митата може да се раздели на три интервала по отношение на трите съществени цели тях. През първия интервал – от основаването на Съединените щати до Гражданската война – главната роля на митата е генерирането на доходи за федералния бюджет. Те съставляват сред 50 и 90% от общите доходи във федералния бюджет, като процентите варират в границите на интервала. Вторият интервал – през който митата са механизъм за отбрана на локалните производители – продължава до времето на Голямата меланхолия.
През третият интервал приносът на митата към държавните доходи става все по-незначителен, а главната им роля е на разменна монета в договорните отношение с други страни, търсещи по-широк достъп до американските пазари. Днес приходите от мита съставляват едвам към 2 % от постъпленията във федералния бюджет. (графика 2). В този смисъл политиката на увеличение на митата и бариерите пред вноса въобще през последните години е самобитно връщане към интервала от преди Голямата меланхолия, надлежно към ролята им на инструмент за държавен протекционизъм за избрани браншове. Част от аргументацията на тази политика се базира на тезата, че зад по този начин наречената “златна епоха ” на американската стопанска система от края на 19-ти век стоят високите мита.
Митата и “Златната епоха ” на американската стопанска система
Икономическия разцвет на Съединени американски щати в края на 19-ти век обаче се дължи на многообразие от фактори. Според Ъруин митата се подреждат на трето или четвърто място измежду тях. Други съществени фактори заслужаващи внимание са
Миграцията – популацията на Съединени американски щати нараства от към 38 милиона през 1870 година до 106 милиона през 1920 година Това е доста нарастване на работната сила;Индустриализацията – предшестващият интервал на софтуерен прогрес и машинизация на труда води до доста нарастване на продуктивността в производството;Развитие на връзките и превоза – сред 1871 и 1900 година общата дължина на железопътната мрежа в щатите се усилва съвсем пет пъти, в това число с построяването на първата трансконтинентална ЖП линия. Сериозно развиване се следи и при телекомуникациите;Усвояване на нови територии – през 19-ти век се следи засилена агресия на заселниците на запад и начало на обработка на от ден на ден аграрни земи и създаване на залежи на подземни благосъстояния.Могат ли митата да заменят налога върху приходите?
Друг мотив на американската администрация в интерес на увеличението на митата е опцията спомагателните доходи от тях да заместят отчасти (или даже напълно) налога върху приходите. През 2024 година цената на целия импорт в щатите е към 3,3 трилиона $, а за фискалната 2024 година бюджетният доход от налога върху приходите е над 2,4 трилиона. Това значи, че е нужна почти 74% такса върху целият импорт, с цел да може приходите от нея да изместят налога върху прихода като главен източник за федералния бюджет. Такава междинна стойност на митата в Съединени американски щати не е имало в никакъв случай, оптималната достигната е малко под 60% през 30-те години на 19-ти век. Тази сметка не включва обезпечения спад в потреблението на вносни артикули и надлежно във вноса при налагане на такса от сходен порядък, нито загубите, които фирмите, зависещи от вносни артикули, биха отчели. На графика 3 можем да забележим по какъв начин делът на вноса по отношение на Брутният вътрешен продукт се усилва с намаляването на митата и понижава с увеличението им. В този смисъл мита от порядъка на 70%, или даже от порядъка на 20% върху, всички артикули обезпечено ще доведат до забележителен спад във вноса. Евентуалните контрамерки от страна на засегнатите страни също не влизат в сметката. В този смисъл, колкото и прелъстителен да е американският пазар за задграничните производители, изказванието, че с доходи от мита може да се размени данъкът върху приходите наподобява необикновено.
Какво ще завоюва Съединени американски щати от митата?
Както споменахме, през 2023-2024 фискална година федералното държавно управление регистрира доходи от 80 милиарда от мита – към 2% от всички доходи в бюджета. Към февруари за актуалната фискална година в Съединени американски щати (започваща от 1ви юли) държавните доходи от мита са на стойност 35 милиарда или още веднъж 2% от всички доходи. Вече уточнихме, че по-високите мита водят до спад във вноса. Въпреки това с отчасти увеличение на митата, разумно и общият доход за бюджета от тях нараства. Дали обаче увеличените доходи не водят до увеличени разноски? Приходите от митата върху китайски артикули за 2018-2019 година са почти 66 милиарда. Но към 92 % от тях отиват за дотации за фермерите, целящи да компенсират загубите, подбудени от ответните мита на Китай върху вноса на земеделска продукция от Съединени американски щати. Това е преразпределение с съвсем нулев чист резултат – каквото печели от допълните мита, държавното управление харчи за спомагателни по-високи дотации.
В този смисъл въпросът дали митата могат да се трансфорат в сериозен източник на доходи наподобява решен. По-важният въпрос обаче е дали те могат да изпълнят основната си заявена все още политическа цел – да защитят локалното произвеждане. Както ще забележим, зад този въпрос се крие още един – кой тъкмо бизнес да пазиме? В идната част ще разгледаме поставеният проблем в подтекста на една от комерсиалните войни, стартирани от Тръмп през 2018 година
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
американски мита мита световна търговия търговия
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ