Джокович: Близо съм до пълно възстановяване, целта все още е Доха
Новак Джокович показа, че е изцяло възобновен от травмата си и е изцяло допустимо да играе на започващия на 17 февруари ATP 500 шампионат в Доха. Световният №7 стигна до полуфинал на Australian Open, където обаче бе заставен да се отдръпна поради мускулно скъсване в региона на бедрото. Рекордьорът по трофеи от Големия шлем даде изявление за сръбското издание Vjesti, в което разкри по какъв начин се развива възобновяване му и какви са неговите цели за остатъка от сезона.
„ Вече няма скъсване, контузията ми е излекувана съвсем на 100 % и още веднъж съм подготвен да преследвам нови триумфи. Медицинският екип към този момент ми даде разрешение да упражнявам обикновено. Турнирът в Доха стартира след седмица и ще се придържам към към този момент избрания график. Слава Богу, съумях да се възстановя бързо. Напоследък се наранявам доста по-често, в сравнение с в първите 15 години от кариерата ми. Може да се дължи на възрастта, само че като цяло тялото към момента ме слуша и не преставам да съм стимулиран да играя “ – сподели Джокович.
На въпроса дали е отишъл на Australian Open с мисъл за купата, сърбинът отговори „ Винаги съм оптимист и имам вяра в себе си. В противоположен случай нямаше да реализира всички тези неща. Предвид играта, която демонстрирах против Алкарас на четвъртфинала, мисля, че в случай че бях здрав, щях да имам доста добре шансове против Зверев и вероятно против Синер, само че няма смисъл да мисля какво е можело да стане. Важното е, че показаното в Австралия ми дава доста мотиви за оптимизъм “.
„ Миналата година беше турбулентна. Спечелих златен орден от Олимпийските игри – нещо, за което постоянно съм мечтал. Играх и край на Уимбълдън, въпреки че не съумях да покажа най-хубавото от себе си поради травмата. Не реализирах постоянството, към което се стремях. Тази година обаче играх добре както на Australian Open, по този начин и преди този момент в Бризбън. Нещата можеха да се получат и по-добре, само че, както споделих, показаното в Мелбърн бе в действителност обнадеждаващо “.
„ Надявам се 100-тната ми ATP купа в пристигна още в Доха. Това е цел, която преследвам от доста време. Титла №25 от Големия шлем е доста по-сериозно предизвикателство, само че имам вяра, че това също е по силите ми. Както неведнъж съм казвал – в случай че не имах вяра, че мога да се боря за най-големите титли, нямаше да не преставам да съм в Тура. Мисля, че с успеха над Алкарас демонстрирах, че към момента владея нужните качества, с цел да се съревновавам с най-хубавите “.
Джокович бе запитан на какъв стадий от кариерата си се намира от психическа и прочувствена позиция.
„ От една страна се стремя да подобавам по-спокойно към шампионатите и да се любувам на живота в Тура. От друга обаче не преставам постоянно да се стремя към купите, тъй като това е настройката, с която съм играл през целия си живот. Това е прелестен проблем на този стадий от живота и кариерата ми. Знам, че доста хора одобриха достигането ми да полуфинала на Australian Open като триумф, само че поради стандартите, на които съм привикнал, този резултат не ми достави задоволство. Най-важното е, че към момента изпитвам пристрастеност към играта. Благодарен съм за поддръжката на всички мои почитатели освен в Сърбия, а и в целия свят. Тази поддръжка ми дава спомагателни сили “.
На въпроса дали съгласно него младото потомство има харизмата на „ Голямата тройка “, Джокера отговори „ Алкарас и Синер заформят идващото огромно съревнование. Аз, Федерер, Надал и Мъри доминирахме в продължение на съвсем 20 години и поставихме нови стандарти по повод освен на триумфите, само че и за това какво се изисква, с цел да бъдеш №1 и първенец от Големия шлем, както и по какъв начин да бъдеш добър дипломат на нашия спорт. Ако приказваме за харизма, Алкарас към този момент се отличава. Дори когато губи, го прави с усмивка. Това е доста впечатляващо за толкоз млад състезател, който към момента няма огромен опит в Тура “.
„ Карлос се държи и разсъждава по този начин, като че ли е експерт от най-малко 10 години. Мисля, че това се дължи на образованието и средата, в която е израснал. Негов треньор е Хуан Карлос Фереро – първенец от Големия шлем, който от дребен е почнал да го учи какво е нужно, с цел да бъдеш на най-високо равнище освен от спортна позиция, само че и във връзка с полезностите и психическата настройка “.
В умозаключение, Джокович бе запитан какво го стимулира да продължава да играе.
„ Най-вече обичта, която изпитвам към спорта. Тенисът ми оказа помощ да израсна като персона. По време на мач преминаваш през куп страсти. Някои са положителни, други – неприятни. Изпитваш подозрения, възторг, гняв, яд, удоволствие… Понякога се срамя от метода, по който страстите ме карат да се държа в такива моменти, само че не подвластно от резултата след мача приветствам съперника ми. Това са най-важните полезности на тенис и аргументите почитателите да се разпознават с играчите. В самостоятелните спортове постоянно би трябвало да победиш себе си преди съперника “.
„ Също по този начин считам, че мога да не преставам да въодушевявам младежите да се занимават с тенис. Това е едно от нещата, които ме стимулират и ми дават сили. Бих се веселя всички да играят тенис, само че е задоволително да се занимават с какъвто и да е спорт, защото физическата интензивност е доста значима, изключително за децата и младежите “.
