Експериментална ваксина забавя развитието на мозъчни тумори
Нова ваксина против някои от най-трудните за лекуване мозъчни тумори демонстрира обещаващи дълготрайни резултати. При клиничното изследване две трети от пациентите са претърпели най-малко осем години след слагането на диагнозата, а при близо половината болестта не е прогресирало през този интервал.
Прочетете още
Резултатите са оповестени от учени от Германския център за проучване на рака (DKFZ), Университетската болница в Манхайм, Университетската болница в Хайделберг и други научни институции. Те дефинират откритията като сериозна причина за внимателен оптимизъм и нова вяра за хората с едни от най-агресивните мозъчни тумори, написа медицинският уебсайт puls.bg.
Изследването е ориентирано към нападателните астроцитоми - най-разпространената форма на глиом. Тези тумори рядко могат да бъдат изцяло отстранени посредством интервенция, а химиотерапията и лъчелечението постоянно имат стеснен резултат. При по-агресивните форми междинната преживяемост до момента нормално е била сред две години и половина и пет години.
Учените са създали пептидна ваксина, която активира имунната система против характерна разновидност в гена IDH1. Тази генетична смяна се среща при огромна част от глиомите. Тя подкрепя развиването на тумора, само че по едно и също време с това се разпознава от имунната система като непозната, което я трансформира в подходяща мишена за имунотерапия.
Ваксината е изследвана в клинично изпитване фаза I (NOA-16), в което са взели участие 33 пациенти с новодиагностицирани високостепенни астроцитоми. Всички те са получили имунизацията като допълнение към общоприетото лекуване, включващо интервенция, лъчетерапия и химиотерапия.
Проследяването на пациентите в продължение на до осем години демонстрира окуражаващи резултати. 66% от участниците са били живи осем години след диагнозата, а при 42% заболяването не е прогресирало през целия интервал на наблюдаване. При пациентите, при които туморът е бил изцяло отхвърлен хирургично, резултатите са били още по-добри.
Анализът демонстрира и директна връзка между силата на имунния отговор и дълготрайния излаз от болестта. Пациентите, чиято имунна система е реагирала най-силно на имунизацията, са имали доста по-добра прогноза.
Терапията задейства два съществени съставния елемент на имунната система. Т-клетките атакуват непосредствено туморните кафези, а В-клетките произвеждат антитела против тях. Изследователите са открили също, че тези задействани имунни кафези доближават до самия израстък. В тъканни проби характерни Т-клетки са открити единствено при пациентите, при които болестта е било овладяно, което демонстрира, че имунизацията работи непосредствено в туморната тъкан.
Първоначалните данни сочат още, че бустерни дози могат да възстановят имунния отговор даже години след първичното лекуване, без да провокират спомагателни нежелани реакции. Това би могло да помогне за поддържане на лечебния резултат в дълготраен проект.
Учените акцентират, че актуалното изпитване е фаза I, чиято съществена цел е да оцени сигурността на имунизацията и провокирания имунен отговор. Тъй като проучването не включва контролна група, успеваемостта на лечението към момента не може да бъде потвърдена дефинитивно.
Следващата стъпка е многоцентрово рандомизирано клинично изпитване фаза II с присъединяване на над 200 пациенти, което ще започне през март 2027 г. Именно то би трябвало да покаже дали имунизацията фактически удължава живота на пациентите и дали бустерните дози могат в допълнение да покачат успеваемостта на лекуването.
Прочетете още
Резултатите са оповестени от учени от Германския център за проучване на рака (DKFZ), Университетската болница в Манхайм, Университетската болница в Хайделберг и други научни институции. Те дефинират откритията като сериозна причина за внимателен оптимизъм и нова вяра за хората с едни от най-агресивните мозъчни тумори, написа медицинският уебсайт puls.bg.
Изследването е ориентирано към нападателните астроцитоми - най-разпространената форма на глиом. Тези тумори рядко могат да бъдат изцяло отстранени посредством интервенция, а химиотерапията и лъчелечението постоянно имат стеснен резултат. При по-агресивните форми междинната преживяемост до момента нормално е била сред две години и половина и пет години.
Учените са създали пептидна ваксина, която активира имунната система против характерна разновидност в гена IDH1. Тази генетична смяна се среща при огромна част от глиомите. Тя подкрепя развиването на тумора, само че по едно и също време с това се разпознава от имунната система като непозната, което я трансформира в подходяща мишена за имунотерапия.
Ваксината е изследвана в клинично изпитване фаза I (NOA-16), в което са взели участие 33 пациенти с новодиагностицирани високостепенни астроцитоми. Всички те са получили имунизацията като допълнение към общоприетото лекуване, включващо интервенция, лъчетерапия и химиотерапия.
Проследяването на пациентите в продължение на до осем години демонстрира окуражаващи резултати. 66% от участниците са били живи осем години след диагнозата, а при 42% заболяването не е прогресирало през целия интервал на наблюдаване. При пациентите, при които туморът е бил изцяло отхвърлен хирургично, резултатите са били още по-добри.
Анализът демонстрира и директна връзка между силата на имунния отговор и дълготрайния излаз от болестта. Пациентите, чиято имунна система е реагирала най-силно на имунизацията, са имали доста по-добра прогноза.
Терапията задейства два съществени съставния елемент на имунната система. Т-клетките атакуват непосредствено туморните кафези, а В-клетките произвеждат антитела против тях. Изследователите са открили също, че тези задействани имунни кафези доближават до самия израстък. В тъканни проби характерни Т-клетки са открити единствено при пациентите, при които болестта е било овладяно, което демонстрира, че имунизацията работи непосредствено в туморната тъкан.
Първоначалните данни сочат още, че бустерни дози могат да възстановят имунния отговор даже години след първичното лекуване, без да провокират спомагателни нежелани реакции. Това би могло да помогне за поддържане на лечебния резултат в дълготраен проект.
Учените акцентират, че актуалното изпитване е фаза I, чиято съществена цел е да оцени сигурността на имунизацията и провокирания имунен отговор. Тъй като проучването не включва контролна група, успеваемостта на лечението към момента не може да бъде потвърдена дефинитивно.
Следващата стъпка е многоцентрово рандомизирано клинично изпитване фаза II с присъединяване на над 200 пациенти, което ще започне през март 2027 г. Именно то би трябвало да покаже дали имунизацията фактически удължава живота на пациентите и дали бустерните дози могат в допълнение да покачат успеваемостта на лекуването.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ