Сенчестите области на външния диск може да са формирали най-големите спътници на Юпитер
Нова доктрина, създадена от астрофизици от Университета в Екс-Марсилия, CNRS и Френския академични институт, предлага пояснение за образуването на най-големите спътници на Юпитер. В своето проучване, оповестено в Антоан Шнебергер и Оливие Мусис употребяват компютърни симулации, с цел да пресъздадат изискванията в ранните години на газовия колос и да проучват процеса на формиране на неговите луни.
Как са се формирали луните на Юпитер?
За разлика от Луната на Земята, която съгласно предходни проучвания е зародила вследствие на великански конфликт, спътниците на Юпитер са се формирали по друг метод. Поради газообразната природа на планетата, този развой не може да е резултат от конфликт, което оставя учените с голям брой въпроси.
Според новата доктрина в ранните си години Юпитер е бил заобиколен от околопланетен диск (CPD), формиран от газ, прахуляк и лед. В момента са известни 95 луни на Юпитер, като се счита, че доста от тях са се образували посредством обединение и раздробяване в този диск. Въпреки това механизмът на този развой остава мистерия.
Симулацията разкрива две зони в диска
Изследователите основават компютърна симулация, която включва фактори като състава на CPD, температурата, генерирана от Юпитер по време на образуването му, и дистанцията до Слънцето и другите планети.
Резултатите демонстрират, че CPD се разделя на два съществени пръстена:
- Вътрешен пръстен – ситуиран по-близо до Слънцето, той задържа топлота и е релативно непрогледен.
- Външен пръстен – по-студена и транспарантна зона, която разрешава на топлината да се разсейва в космоса.
С времето вътрешният пръстен се уголемява, като основава сенчести области във външния диск. Според симулацията точно тези засенчени райони са претърпели изстудяване, което е довело до тяхното сгъстяване и в последна сметка – до образуването на четирите най-големи луни на Юпитер: Ганимед, Калисто, Йо и Европа.
Значение на откритието
Това проучване дава нов взор върху процесите на образуване на луните към газовите колоси и може да има значение за разбирането на екзопланетарните системи. Освен това, резултатите от симулацията могат да оказват помощ за бъдещи проучвания на Юпитер и неговите спътници, в това число идните задачи на NASA и ESA.
Източник: Phys.org
