Можем ли да чуем тишината?
Нова публикация, дело на екип от философи и психолози от университета " Джон Хопкинс ", се пробва най-сетне да позволи античния спор дали в действителност можем да чуем звука на тишината.
" Обикновено считаме, че слухът ни е обвързван със звуци. Но тишината, каквото и да е тя, не е тон - тя е неявяване на тон ", споделя водещият създател на проучването, дипломантът по философия и логика на психиката на университета " Джон Хопкинс " Руи Же Гох. " Изненадващо това, което нашата работа допуска, е, че нищото също е нещо, което може да се чуе. "
В изследването, оповестено в списание PNAS, откривателите употребяват одобрени слухови трикове, като илюзията " едно е повече ", с цел да проведат опита. Но в средата на тези проби откривателите прибавят поврат: те от време на време заместват шума с чисто нищо, след което мерят дали мозъкът на участниците ще реагира по същия метод, по който реагира на стандартните - т.е. шумни - звукови илюзии.
" Философите от дълго време спорят дали тишината е нещо, което можем да възприемаме безусловно, само че до момента не е имало научно проучване, ориентирано непосредствено към този въпрос ", споделя съавторът на проучването Чаз Файърстоун, доцент по психически и мозъчни науки и шеф на Лабораторията за усещане и разум " Джон Хопкинс ". " Нашият метод беше да се запитаме дали мозъкът ни се отнася към тишината по същия метод, както към звуците. "
" Ако при тишината се получават същите илюзии като при звуците ", прибавя той, " това може да е доказателство, че въпреки всичко безусловно чуваме тишината ", написа hicomm.bg.
В последна сметка 1000 участници са оценени посредством седем разнообразни теста. Удивително е, че откривателите са съумели да открият, че при всички проби мозъкът на участниците е реагирал по същия метод на тишината, както и на шума - резултат, който на пръв взор подсказва, че да, ние чуваме тишината, даже в случай че в действителност не чуваме нищо.
" Ние демонстрираме, че тишината може да " размени " звуците в слуховите илюзии, учредени на събития ", се споделя в изследването. " Седем опита вкарват три " илюзии на тишината ", приспособени от перцептивни илюзии, за които преди се е считало, че пораждат единствено при звуци. "
" Във всички случаи - продължава той - тишината предизвикваше времеви изкривявания, изцяло аналогични на звуковите им аналози, което допуска, че слуховата обработка третира моментите на тишина по същия метод, по който третира звуците. Тишината в действителност се възприема, а освен се подразбира. "
" Видовете илюзии и резултати, които наподобяват като неповторими за слуховата обработка на звука, ги получаваме и при тишина ", прибавя съавторът на проучването Иън Филипс, мъдрец и психолог от университета " Джон Хопкинс ", " което допуска, че в действителност чуваме и отсъствието на тон ".
Ако има някаква спогодба в резултатите, тя е, че тишината, с която откривателите от университета " Джон Хопкинс " са подканяли участниците, е била вградена в разнообразни звукови пейзажи.
" Обикновено считаме, че слухът ни е обвързван със звуци. Но тишината, каквото и да е тя, не е тон - тя е неявяване на тон ", споделя водещият създател на проучването, дипломантът по философия и логика на психиката на университета " Джон Хопкинс " Руи Же Гох. " Изненадващо това, което нашата работа допуска, е, че нищото също е нещо, което може да се чуе. "
В изследването, оповестено в списание PNAS, откривателите употребяват одобрени слухови трикове, като илюзията " едно е повече ", с цел да проведат опита. Но в средата на тези проби откривателите прибавят поврат: те от време на време заместват шума с чисто нищо, след което мерят дали мозъкът на участниците ще реагира по същия метод, по който реагира на стандартните - т.е. шумни - звукови илюзии.
" Философите от дълго време спорят дали тишината е нещо, което можем да възприемаме безусловно, само че до момента не е имало научно проучване, ориентирано непосредствено към този въпрос ", споделя съавторът на проучването Чаз Файърстоун, доцент по психически и мозъчни науки и шеф на Лабораторията за усещане и разум " Джон Хопкинс ". " Нашият метод беше да се запитаме дали мозъкът ни се отнася към тишината по същия метод, както към звуците. "
" Ако при тишината се получават същите илюзии като при звуците ", прибавя той, " това може да е доказателство, че въпреки всичко безусловно чуваме тишината ", написа hicomm.bg.
В последна сметка 1000 участници са оценени посредством седем разнообразни теста. Удивително е, че откривателите са съумели да открият, че при всички проби мозъкът на участниците е реагирал по същия метод на тишината, както и на шума - резултат, който на пръв взор подсказва, че да, ние чуваме тишината, даже в случай че в действителност не чуваме нищо.
" Ние демонстрираме, че тишината може да " размени " звуците в слуховите илюзии, учредени на събития ", се споделя в изследването. " Седем опита вкарват три " илюзии на тишината ", приспособени от перцептивни илюзии, за които преди се е считало, че пораждат единствено при звуци. "
" Във всички случаи - продължава той - тишината предизвикваше времеви изкривявания, изцяло аналогични на звуковите им аналози, което допуска, че слуховата обработка третира моментите на тишина по същия метод, по който третира звуците. Тишината в действителност се възприема, а освен се подразбира. "
" Видовете илюзии и резултати, които наподобяват като неповторими за слуховата обработка на звука, ги получаваме и при тишина ", прибавя съавторът на проучването Иън Филипс, мъдрец и психолог от университета " Джон Хопкинс ", " което допуска, че в действителност чуваме и отсъствието на тон ".
Ако има някаква спогодба в резултатите, тя е, че тишината, с която откривателите от университета " Джон Хопкинс " са подканяли участниците, е била вградена в разнообразни звукови пейзажи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ