„Жената трябва да свали срама си заедно с дрехите“: Какво наистина мислели жените в древността за секса
Нова книга споделя историята на античния свят през погледа на дамите. В нея авторката Дейзи Дън изследва по какъв начин те самите са говорили за сексуалността си – в директен контрастност с мизогинните мъжки стандарти, написа.
Според Семонид от Аморгос – стихотворец, творил в Гърция през VII в. пр.н.е. – съществуват 10 съществени типа дами. Някои приличали на прасета, тъй като предпочитали храната пред чистотата; други – на лисици, защото били наблюдателни и хитри; трети – на магарета, тъй като били „ полово разпуснати “; имало и жени-кучета, известни със своята непокорност. Списъкът включвал още бурни морски дами, алчни земни дами, крадливи невестулки, мързеливи конници, грозни маймуни и – единственият позитивен облик – работливите пчели.
'A woman should cast off her shame together with her clothes': What women in ancient times really thought about sex -
— rogueclassicist ~ david meadows (@rogueclassicist)
Сред тези облици, пропити от женомразие, най-загадъчни остават по този начин наречените „ жени-магарета “. Историческите източници от античността постоянно акцентират рестриктивните мерки в живота на дамите – в Гърция те били забулени на обществени места, а в Рим имали „ пазители “ (баща или съпруг), които следели за държанието и имуществото им. Но дали визията за „ сластната жена “ е била единствено мъжка фикция? Или дамите от древността са имали по-жив интерес към секса, в сравнение с се счита?
Авторката на „ Липсващата нишка “ – първата история на античния свят, написана от дами – акцентира, че в случай че желаеме да разберем какво в действителност са мислили дамите за секса, би трябвало да четем деликатно сред редовете.
„ Признания за пристрастеност “
Сафо – поетеса от остров Лесбос през VII в. пр.н.е. – разказва в стиховете си физическите чувства на пристрастеността: треперещо сърце, пресекващ глас, огън във вените, слепота, звук в ушите, студена пот, бледност. Това са усеща, познати на всеки, който е преживявал мощно влюбване. В друго стихотворение тя споделя по какъв начин кичи обичана с цветя и си спомня копнежно по какъв начин на меко легло е „ утолила желанието си “ .
Стиховете ѝ са достигнали до нас фрагментарно, само че в един от папирусите има и отпратка към „ дилдота “ (olisboi) – употребявани в ритуали за изобилие и за наслаждение. На антични вази и в Рим те се срещат като талисмани за шанс. Някои дами даже били погребвани с еротични предмети. Етруските, да вземем за пример, изобразявали в гробовете си мъже и дами в интимни подиуми – в това число жена от VIII в. пр.н.е., положена с изображения на двойки, докосващи гениталиите си.
Проституцията – позор или популярност?
В обществените домове на Помпей сексът бил безусловно на показ – стените на тесните стаички били покрити с графити, оставени най-често от клиенти. В античните речи също се срещат описания на компликациите, които преживявали тези дами. В речта „ Срещу Неара “ (IV в. пр.н.е.) атинянинът Аполодор дава тъмен взор към несигурния им живот.
И въпреки всичко дамите, свързани със секс промишлеността, от време на време намирали метод да оставят име след гибелта си. Поетесата Носис през III в. пр.н.е. възпява скулптура на Афродита, издигната с пари от проститутката Полиархис. По-рано куртизанката Дориха финансирала впечатляващи бронзови шишове за Делфи.
За тези дами сексът не бил единствено специалност, а средство да реализират нещо рядко за дамите от тяхното време – памет и видимост.
Мъжки създатели, женски страхове
Дори мъжете писатели, макар предразсъдъците си, дават забавни свидетелства за женския опит. В комедията „ Лизистрата “ (411 година пр.н.е.) Аристофан разказва по какъв начин дамите провеждат „ секс стачка “, с цел да спрат Пелопонеската война. Макар сюжетът да е язвителен, в него се съдържат действителни паники – вдовици, лишени от близки, и девойки, изгубили шанса да се омъжат поради войната.
В нещастието „ Терей “ Софокъл слага в устата на Прокна думите: „ И това, щом една нощ ни е обвързала, би трябвало да похвалим и да сметнем за много прелестно. “ Това отразява какъв брой замайващ е бил първият сватбен опит за дамите от висшите съсловия, чиито бракове нормално били уредени.
Древни препоръки за секс
В писмо, приписвано на философката Теано – спътничка на Питагор – тя поучава другарка: „ Жената би трябвало да отхвърли срама си дружно с облеклата си, когато влезе в леглото на брачна половинка си. Тя може да ги облече още веднъж, щом стане. “ Дали писмото е достоверно е противоречиво, само че посланието му е безвременно.
Поетесата Елефантис, съгласно римските създатели, даже написала книги със препоръки за секс – писания, които за жалост не са оживели.
Римската поетеса Сулпиция, да вземем за пример, разказва болката да е надалеч от обичания си на рождения ден, а след това насладата да бъде с него в Рим. Лесбия – любовницата на Катул – му споделя: „ Това, което една дама споделя на обичания си сега, би трябвало да бъде написано напразно и течащата вода. “ Това е ранен вид на това, което през днешния ден назоваваме „ диалози на възглавница “.
Жените и тяхната истина
Жените в древността не постоянно разказват секса намерено, само че сред редовете ясно проличава пристрастеност, предпочитание и блян. Макар мъжете да преобладават в източниците, техните свидетелства от време на време разкриват точно женската позиция. А тя е надалеч от облика на безмълвната и целомъдрена жена, натрапен от патриархалната просвета.
Както добре знаела Афродита – дамите са били не по-малко буйни, когато завесите се спускали.
Според Семонид от Аморгос – стихотворец, творил в Гърция през VII в. пр.н.е. – съществуват 10 съществени типа дами. Някои приличали на прасета, тъй като предпочитали храната пред чистотата; други – на лисици, защото били наблюдателни и хитри; трети – на магарета, тъй като били „ полово разпуснати “; имало и жени-кучета, известни със своята непокорност. Списъкът включвал още бурни морски дами, алчни земни дами, крадливи невестулки, мързеливи конници, грозни маймуни и – единственият позитивен облик – работливите пчели.
'A woman should cast off her shame together with her clothes': What women in ancient times really thought about sex -
— rogueclassicist ~ david meadows (@rogueclassicist)
Сред тези облици, пропити от женомразие, най-загадъчни остават по този начин наречените „ жени-магарета “. Историческите източници от античността постоянно акцентират рестриктивните мерки в живота на дамите – в Гърция те били забулени на обществени места, а в Рим имали „ пазители “ (баща или съпруг), които следели за държанието и имуществото им. Но дали визията за „ сластната жена “ е била единствено мъжка фикция? Или дамите от древността са имали по-жив интерес към секса, в сравнение с се счита?
Авторката на „ Липсващата нишка “ – първата история на античния свят, написана от дами – акцентира, че в случай че желаеме да разберем какво в действителност са мислили дамите за секса, би трябвало да четем деликатно сред редовете.
„ Признания за пристрастеност “
Сафо – поетеса от остров Лесбос през VII в. пр.н.е. – разказва в стиховете си физическите чувства на пристрастеността: треперещо сърце, пресекващ глас, огън във вените, слепота, звук в ушите, студена пот, бледност. Това са усеща, познати на всеки, който е преживявал мощно влюбване. В друго стихотворение тя споделя по какъв начин кичи обичана с цветя и си спомня копнежно по какъв начин на меко легло е „ утолила желанието си “ .
Стиховете ѝ са достигнали до нас фрагментарно, само че в един от папирусите има и отпратка към „ дилдота “ (olisboi) – употребявани в ритуали за изобилие и за наслаждение. На антични вази и в Рим те се срещат като талисмани за шанс. Някои дами даже били погребвани с еротични предмети. Етруските, да вземем за пример, изобразявали в гробовете си мъже и дами в интимни подиуми – в това число жена от VIII в. пр.н.е., положена с изображения на двойки, докосващи гениталиите си.
Проституцията – позор или популярност? В обществените домове на Помпей сексът бил безусловно на показ – стените на тесните стаички били покрити с графити, оставени най-често от клиенти. В античните речи също се срещат описания на компликациите, които преживявали тези дами. В речта „ Срещу Неара “ (IV в. пр.н.е.) атинянинът Аполодор дава тъмен взор към несигурния им живот.
И въпреки всичко дамите, свързани със секс промишлеността, от време на време намирали метод да оставят име след гибелта си. Поетесата Носис през III в. пр.н.е. възпява скулптура на Афродита, издигната с пари от проститутката Полиархис. По-рано куртизанката Дориха финансирала впечатляващи бронзови шишове за Делфи.
За тези дами сексът не бил единствено специалност, а средство да реализират нещо рядко за дамите от тяхното време – памет и видимост.
Мъжки създатели, женски страхове
Дори мъжете писатели, макар предразсъдъците си, дават забавни свидетелства за женския опит. В комедията „ Лизистрата “ (411 година пр.н.е.) Аристофан разказва по какъв начин дамите провеждат „ секс стачка “, с цел да спрат Пелопонеската война. Макар сюжетът да е язвителен, в него се съдържат действителни паники – вдовици, лишени от близки, и девойки, изгубили шанса да се омъжат поради войната.
В нещастието „ Терей “ Софокъл слага в устата на Прокна думите: „ И това, щом една нощ ни е обвързала, би трябвало да похвалим и да сметнем за много прелестно. “ Това отразява какъв брой замайващ е бил първият сватбен опит за дамите от висшите съсловия, чиито бракове нормално били уредени.
Древни препоръки за секс В писмо, приписвано на философката Теано – спътничка на Питагор – тя поучава другарка: „ Жената би трябвало да отхвърли срама си дружно с облеклата си, когато влезе в леглото на брачна половинка си. Тя може да ги облече още веднъж, щом стане. “ Дали писмото е достоверно е противоречиво, само че посланието му е безвременно.
Поетесата Елефантис, съгласно римските създатели, даже написала книги със препоръки за секс – писания, които за жалост не са оживели.
Римската поетеса Сулпиция, да вземем за пример, разказва болката да е надалеч от обичания си на рождения ден, а след това насладата да бъде с него в Рим. Лесбия – любовницата на Катул – му споделя: „ Това, което една дама споделя на обичания си сега, би трябвало да бъде написано напразно и течащата вода. “ Това е ранен вид на това, което през днешния ден назоваваме „ диалози на възглавница “.
Жените и тяхната истина
Жените в древността не постоянно разказват секса намерено, само че сред редовете ясно проличава пристрастеност, предпочитание и блян. Макар мъжете да преобладават в източниците, техните свидетелства от време на време разкриват точно женската позиция. А тя е надалеч от облика на безмълвната и целомъдрена жена, натрапен от патриархалната просвета.
Както добре знаела Афродита – дамите са били не по-малко буйни, когато завесите се спускали.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ