Сияна си отиде, пътят на смъртта край Телиш остава
Нова злополука с тежкотоварен камион блокира пътя край Телиш. Сцената е до болежка позната – влажен асфалт, превишена скорост, неспазени правила и още едно знамение, че няма починали. Този път.
Само преди дни на същото трасе младата Сияна и нейният дядо не получиха втори късмет. Те се трансфораха в следващите жертви на безотговорността зад кормилото и на системата, която години наред оставя пътищата ни да бъдат кървави клопки.
Днес бащата на починалото момиче, Николай Попов, написа гневни думи, които режат като нож:
„ Несъобразената и превишената скорост върху неприятната настилка водят до следствията от фотографията. В мокро време случаите следват един след различен. Всички ПТП са с сходен механизъм. Като по знамение няма жертви. Сияна и дядо ѝ нямаха този късмет… “
Колко още фамилии би трябвало да погребат децата си, с цел да се подхващат действителни ограничения?
Докога ще оставяме хората да карат като на рали по пътища, които наподобяват повече на капан, в сравнение с автомагистрала?
Къде е контролът, къде е предварителната защита, къде е страната?
Пътят край Телиш не е просто асфалт. Той е място на човешки нещастия. Всеки влажен ден трансформира трасето в сцена на гибелта. А институциите остават безмълвни, до момента в който родители като Николай Попов остават с празни стаи вкъщи и безконечни белези в сърцата си.
Не е ли време най-сетне този път да спре да убива?
Само преди дни на същото трасе младата Сияна и нейният дядо не получиха втори късмет. Те се трансфораха в следващите жертви на безотговорността зад кормилото и на системата, която години наред оставя пътищата ни да бъдат кървави клопки.
Днес бащата на починалото момиче, Николай Попов, написа гневни думи, които режат като нож:
„ Несъобразената и превишената скорост върху неприятната настилка водят до следствията от фотографията. В мокро време случаите следват един след различен. Всички ПТП са с сходен механизъм. Като по знамение няма жертви. Сияна и дядо ѝ нямаха този късмет… “
Колко още фамилии би трябвало да погребат децата си, с цел да се подхващат действителни ограничения?
Докога ще оставяме хората да карат като на рали по пътища, които наподобяват повече на капан, в сравнение с автомагистрала?
Къде е контролът, къде е предварителната защита, къде е страната?
Пътят край Телиш не е просто асфалт. Той е място на човешки нещастия. Всеки влажен ден трансформира трасето в сцена на гибелта. А институциите остават безмълвни, до момента в който родители като Николай Попов остават с празни стаи вкъщи и безконечни белези в сърцата си.
Не е ли време най-сетне този път да спре да убива?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




