Колко и къде пътуваха българите и останалите европейци през изминалата година
Нова година – време за равносметки. В рубриката „ Числата на седмицата “ Нова тв осведоми какъв брой и къде пътуваха европейците през годината, в която Шенгенското пространство се разшири до Румъния и България – първо по въздух, а след това и по суша.
След заветната за България дата - 1 април, до месец юни в това число, превозените пасажери по въздух у нас са се нараснали с над 46 хиляди души в съпоставяне със същия интервал година по-рано. Що се отнася до третото тримесечие, което съответствува с летните месеци, през които хората всекидневно пътуват най-вече, пътникопотокът по въздух у нас, е бил с близо 113 хиляди души по-голям. През последното тримесечие на 2023-а, на полет до и от България са се качили 2 милиона души. Колко са създали това през същия интервал на 2024-а обаче, към момента няма данни, защото той преди малко завърши.
Със приблизително 19% на годишна база се усилват пасажерите, прекосили страни в Европа. Всички, без изключения, се качваме на аероплан все по-често. А нарастването на пътуващите по въздух у нас е даже с 1% по-високо от междинното за Европа. Най-сериозно са се нараснали пасажерите в Малта и Словения, а най-слабо в Гърция и Естония. Най-много превозени с въздушен превоз за една година са регистрирани в Испания и Германия, а минимум – в Словакия и Словения. България е на 20-а позиция, с 10 милиона и половина обслужени от всички български летища пасажери. Близо 1 милиард пък е броят на пасажерите в целия Европейски съюз.
Според Европейската статистика хората отиват най-вече в Испания и Италия. През миналата година в тези две страни са осъществени най-вече нощувки от чужденци в местата за настаняване. Те са сред 200 е 300 милиона във всяка една от двете, което ги откъсва с голяма разлика от останалите в класацията. Малката ни страна се е настанила на по никакъв начин не неприятната 16-а позиция – с 14 милиона и половина нощувки за година, незабавно след Дания. Ние пък, след себе си оставяме една от най-предпочитаните за лятна отмора дестинации – Кипър. А още по-късно, усещане прави, се подреждат и други обичани на туристите страни като Унгария и Малта, да вземем за пример.
Европейската статистика пресмята броя на районите на 242 – общо за всички страни членки взети дружно. Първите 5 места по привличане на чужденци се заемат от морски райони, като изключение прави само алпийският италиански район Венето, заел третото място. Голям победител в тази ранглиста, несъмнено можем да назовем Адриатическа Хърватия, записала на територията си над 61 милиона нощувки в местата за настаняване за една година – двойно повече от вторите в класацията Канарски острови. Отново за Испания са четвъртото и петото място, заети надлежно от Балеарските острови и Каталуния. Освен още италиански и испански райони, в топ 10 място си проправят и два гръцки, както и австрийският Тирол.
В първите 50 от всички 242 европейски района, откриваме двата ни морски – Югоизточен и Североизточен. Те са провокирали у чужденците максимален интерес, като записаните там нощувки са подобен брой – над 3 милиона за година. В първите 100, въпреки и на ръба, се крепи Югозападния район – с под 1 милион нощувки в местата за настаняване. Останалите три – Южен централен, Северен централен и Северозападен, за жалост, са измежду последните 50 в класацията, като Северозападният, е едвам 6 позиции преди края ѝ.
След заветната за България дата - 1 април, до месец юни в това число, превозените пасажери по въздух у нас са се нараснали с над 46 хиляди души в съпоставяне със същия интервал година по-рано. Що се отнася до третото тримесечие, което съответствува с летните месеци, през които хората всекидневно пътуват най-вече, пътникопотокът по въздух у нас, е бил с близо 113 хиляди души по-голям. През последното тримесечие на 2023-а, на полет до и от България са се качили 2 милиона души. Колко са създали това през същия интервал на 2024-а обаче, към момента няма данни, защото той преди малко завърши.
Със приблизително 19% на годишна база се усилват пасажерите, прекосили страни в Европа. Всички, без изключения, се качваме на аероплан все по-често. А нарастването на пътуващите по въздух у нас е даже с 1% по-високо от междинното за Европа. Най-сериозно са се нараснали пасажерите в Малта и Словения, а най-слабо в Гърция и Естония. Най-много превозени с въздушен превоз за една година са регистрирани в Испания и Германия, а минимум – в Словакия и Словения. България е на 20-а позиция, с 10 милиона и половина обслужени от всички български летища пасажери. Близо 1 милиард пък е броят на пасажерите в целия Европейски съюз.
Според Европейската статистика хората отиват най-вече в Испания и Италия. През миналата година в тези две страни са осъществени най-вече нощувки от чужденци в местата за настаняване. Те са сред 200 е 300 милиона във всяка една от двете, което ги откъсва с голяма разлика от останалите в класацията. Малката ни страна се е настанила на по никакъв начин не неприятната 16-а позиция – с 14 милиона и половина нощувки за година, незабавно след Дания. Ние пък, след себе си оставяме една от най-предпочитаните за лятна отмора дестинации – Кипър. А още по-късно, усещане прави, се подреждат и други обичани на туристите страни като Унгария и Малта, да вземем за пример.
Европейската статистика пресмята броя на районите на 242 – общо за всички страни членки взети дружно. Първите 5 места по привличане на чужденци се заемат от морски райони, като изключение прави само алпийският италиански район Венето, заел третото място. Голям победител в тази ранглиста, несъмнено можем да назовем Адриатическа Хърватия, записала на територията си над 61 милиона нощувки в местата за настаняване за една година – двойно повече от вторите в класацията Канарски острови. Отново за Испания са четвъртото и петото място, заети надлежно от Балеарските острови и Каталуния. Освен още италиански и испански райони, в топ 10 място си проправят и два гръцки, както и австрийският Тирол.
В първите 50 от всички 242 европейски района, откриваме двата ни морски – Югоизточен и Североизточен. Те са провокирали у чужденците максимален интерес, като записаните там нощувки са подобен брой – над 3 милиона за година. В първите 100, въпреки и на ръба, се крепи Югозападния район – с под 1 милион нощувки в местата за настаняване. Останалите три – Южен централен, Северен централен и Северозападен, за жалост, са измежду последните 50 в класацията, като Северозападният, е едвам 6 позиции преди края ѝ.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ