Професионалното обучение дава ръст на индустрията
Нова формула за икономическия напредък в Европа предлага някогашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков в книгата си " Накъде върви Европа ". Икономическият труд, който още веднъж е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от щемпел в края на предходната година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. Премиерата на книгата за България е на 11 юни във Военния клуб.
Дянков предлага 6 обхватни ограничения за стимулиране на икономическия напредък. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Накъде върви Европа ", която на американския пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
Днес и в последващи броеве " Стандарт " разгласява фрагменти от книгата.
--------
Публичното обучение, налично за всички, е огромна горделивост на Европа. Като цяло европейското обучение е положително, макар че на колкото по-висока степен се издига то, толкоз по-зле се показва Европа по отношение на Съединени американски щати. Съединени американски щати бяха световен водач във връзка с каузи на популацията, приключило гимназия, само че това към този момент не е по този начин. 88% от възрастното население на Съединени американски щати е приключило гимназия, само че 6 източноевропейски страни имат по-висок %. Южноевропейците обаче изостават съществено. Само 45% от португалците са приключили гимназия, а в Малта, Испания, Италия и Гърция междинното обучение също е лимитирано (фиг. 6.4). За тези пет страни разширението на междинното обучение се явява като главен лек за ниските нива на претовареност и напредък.
След Втората международна война Съединени американски щати бяха неоспорим водач в региона на висшето обучение, само че последователно изгубиха тази преднина. Картината мощно варира съгласно метода на премерване, само че приключилите висше обучение във възрастовата група 25–34 години са най-подходящата база за съпоставяне. През 2011 година в Европа се оформиха две огромни категории, разграничени сред Севера и Юга, като Ирландия беше лидерът на успе шния Север, а на юг Италия се намираше на дъното. В 16 страни от Европейски Съюз от 35 до 50 % от младежите са приключили висше обучение, а девет страни задминават Съединени американски щати. В останалите 20 единствено от 20 до 30% от младежите са приключили висше обучение (фиг. 6.5).
В Германия и Австрия процентът на приключилите гимназия е невисок, само че в тези две страни съществуват разнообразни стратегии за професионални стажове, които обезпечават професионални умения и просветителни достижения, без да се смятат за висше обучение. В рамките на тази система учениците се образоват няколко години в избрана специалност, с цел да придобият на практика опит в действителна компания, а също по този начин посещават и теоретични занятия в центрове за образование. Такива системи комбинират образованието в учебно заведение и образованието на работното място, с цел да обезпечат по-лесен преход към пазара на труда, и затова (като цяло) водят до понижаване на % на безработицата измежду младите.
За разлика от Германия и Австрия, в Испания, Португалия и Гърция професионалното образование не е по този начин мощно развито. В предишното тези южноевропейски страни се концентрираха върху субсидирането на компаниите при краткотрайно наемане и обучаване на младежи, с цел да се понижи безработицата измежду младите.
Но рецесията в еврозоната способства за промяната на акцента върху укрепването на самото професионално образование. През 2011 година испанското държавно управление улесни процедурите, посредством които фирмите да могат да интегрират стажанти в своя бизнес, а испанската автомобилна компания „ Сеат " разгласи въвеждането на дуално професионално образование в своите фабрики.
През декември 2012 година Европейската комисия разгласи, че Германия ще помогне на шест други страни от Европейски Съюз – Испания, Гърция, Португалия, Италия, Латвия и Словакия – в укрепването на тяхната система за професионално образование. Германската стратегия за професионалните стажове, която датира от средновековната система на гилдиите в Северна Европа, е минала през съществена промяна през 1969 година Смята се, че тя е повода за високата претовареност измежду немската юноша. Професионално образование, сходно на това в Германия, съществува и в Австрия и Холандия, а в балтийските страни бе възкресено след комунистическия режим.
При немското професионално образование учениците аплайват непосредствено пред работодателите за стаж. Те прекарват по няколко дни от седмицата на работа, получавайки дребни стипендии, и няколко дни в учебно заведение, изучавайки теоретично съответната специалност. Процесът нормално трае три години и приключва с изпит за документ. В Германия към 360 специалности се усвояват посредством тази форма на образование, а повече от 60% от приключилите приблизително обучение се записват за професионално образование. През последните години този % леко е намалял – 56% за 2015 година – заради повишената известност на бакалавърските стратегии. Високото качество на професионалното образование в Германия обезпечава работни места за огромна част от приключилите учебно заведение в страната. Професионалното образование е повода и за високия растеж на немската промишленост, защото фирмите образоват бъдещите си служащи против по-малки разноски първоначално. Текучеството на личния състав като цяло е едва, тъй като нормално стажантите се задържат на работните си места, откакто един път се причислят към своите работодатели.
Изборът на професионалното пред академичното обучение се поддържа и посредством някои тласъци. Първо, през цялото образование компаниите в Германия заплащат към 1150 евро на месец, или към една трета от стартовата заплата за дипломиран чиновник, което значи, че стажантите могат да се устоят сами. Второ, по средата на образованието стажантите могат да сключат контракт за работа с компанията. Трето, стажантите, които демонстрират интерес към по-нататъшно обучение, могат да завършат бакалавърски и магистърски стратегии за сметка на работодателя. Всички тези характерности са съобразени с работните връзки в дълготраен проект, което е извънредно за бързо разрастващите се стопански системи, само че се предизвиква от новите стратегии за образование в Източна Европа, а все по-често и в Южна Европа.
Такова професионално образование е извънредно постоянна основа. От хлебари и автомонтьори до дърводелци и лютиери – към 90 % от немските стажанти завършат сполучливо своето образование. Британският министър председател Дейвид Камерън прикани страната си да схване някои детайли от немската система: „ Мисля, че това, което ще забележим с разширението на стажовете на равнище висше обучение, е, че доста хора ще се насочат към тях, откакто завършат учебно заведение, с цел да прекарат известно време, работейки, а по-късно да се насочат към университетска степен, обвързвана с опита им от стажа... Това се случва в продължение на години в Германия и би трябвало да се случва в доста по-голяма степен във Англия ".
Системата със стажовете на немските компании сполучливо покълва и в Съединени американски щати. Професионалната подготовка в Европа се пренастройва бързо към изменящите се потребности. „ Тъй като е прекомерно децентрализирано, професионалното образование се оказва доста гъвкаво, давайки опция бързо да се отговори на търсенето от страна на промишлеността ", споделя Екехард Ернст, шеф на
Международната организация по труда. Тази еластичност значи, че в случай че един нов цех отваря порти на обещано място, професионалното образование в локалните учебни заведения може бързо да бъде преосмислено, с цел да дава отговор на потребностите на новия шеф. Професионалното образование е доста уместно и за усвояването на нови трудови умения и професионална подготовка и от страна на новите имигранти. С напора на хора, търсещи леговище в Европа, обичайното обучение мъчно би основало нужните условия задоволително бързо, с цел да могат
имигрантите да се причислят към работната мощ, без да преминат през дълъг интервал на безработица. За разлика от него системата за професионално образование може да бъде пригодена за запълване на тези празноти.
Дянков предлага 6 обхватни ограничения за стимулиране на икономическия напредък. Те са ограничение на обществените разноски до 42 % от брутния вътрешен артикул, отваряне на пазарите на услуги и цифрова търговия, понижаване на налозите върху труда, възстановяване качеството на междинното и висшето обучение дружно със основаването на условия за нововъведения, промени в пенсионните системи на страните от Европейски Съюз и завършване на европейския енергиен съюз.
България участва във всяка глава от книгата.
" Накъде върви Европа ", която на американския пазар излезе със заглавие " Europe`s Growth Challenge ", бе класирана измежду петимата финалисти за елитната премия " Хайек " на Манхатънския институт. Тя е най-престижното отличие за икономическа литература в света. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
Днес и в последващи броеве " Стандарт " разгласява фрагменти от книгата.
--------
Публичното обучение, налично за всички, е огромна горделивост на Европа. Като цяло европейското обучение е положително, макар че на колкото по-висока степен се издига то, толкоз по-зле се показва Европа по отношение на Съединени американски щати. Съединени американски щати бяха световен водач във връзка с каузи на популацията, приключило гимназия, само че това към този момент не е по този начин. 88% от възрастното население на Съединени американски щати е приключило гимназия, само че 6 източноевропейски страни имат по-висок %. Южноевропейците обаче изостават съществено. Само 45% от португалците са приключили гимназия, а в Малта, Испания, Италия и Гърция междинното обучение също е лимитирано (фиг. 6.4). За тези пет страни разширението на междинното обучение се явява като главен лек за ниските нива на претовареност и напредък.
След Втората международна война Съединени американски щати бяха неоспорим водач в региона на висшето обучение, само че последователно изгубиха тази преднина. Картината мощно варира съгласно метода на премерване, само че приключилите висше обучение във възрастовата група 25–34 години са най-подходящата база за съпоставяне. През 2011 година в Европа се оформиха две огромни категории, разграничени сред Севера и Юга, като Ирландия беше лидерът на успе шния Север, а на юг Италия се намираше на дъното. В 16 страни от Европейски Съюз от 35 до 50 % от младежите са приключили висше обучение, а девет страни задминават Съединени американски щати. В останалите 20 единствено от 20 до 30% от младежите са приключили висше обучение (фиг. 6.5).
В Германия и Австрия процентът на приключилите гимназия е невисок, само че в тези две страни съществуват разнообразни стратегии за професионални стажове, които обезпечават професионални умения и просветителни достижения, без да се смятат за висше обучение. В рамките на тази система учениците се образоват няколко години в избрана специалност, с цел да придобият на практика опит в действителна компания, а също по този начин посещават и теоретични занятия в центрове за образование. Такива системи комбинират образованието в учебно заведение и образованието на работното място, с цел да обезпечат по-лесен преход към пазара на труда, и затова (като цяло) водят до понижаване на % на безработицата измежду младите.
За разлика от Германия и Австрия, в Испания, Португалия и Гърция професионалното образование не е по този начин мощно развито. В предишното тези южноевропейски страни се концентрираха върху субсидирането на компаниите при краткотрайно наемане и обучаване на младежи, с цел да се понижи безработицата измежду младите.
Но рецесията в еврозоната способства за промяната на акцента върху укрепването на самото професионално образование. През 2011 година испанското държавно управление улесни процедурите, посредством които фирмите да могат да интегрират стажанти в своя бизнес, а испанската автомобилна компания „ Сеат " разгласи въвеждането на дуално професионално образование в своите фабрики.
През декември 2012 година Европейската комисия разгласи, че Германия ще помогне на шест други страни от Европейски Съюз – Испания, Гърция, Португалия, Италия, Латвия и Словакия – в укрепването на тяхната система за професионално образование. Германската стратегия за професионалните стажове, която датира от средновековната система на гилдиите в Северна Европа, е минала през съществена промяна през 1969 година Смята се, че тя е повода за високата претовареност измежду немската юноша. Професионално образование, сходно на това в Германия, съществува и в Австрия и Холандия, а в балтийските страни бе възкресено след комунистическия режим.
При немското професионално образование учениците аплайват непосредствено пред работодателите за стаж. Те прекарват по няколко дни от седмицата на работа, получавайки дребни стипендии, и няколко дни в учебно заведение, изучавайки теоретично съответната специалност. Процесът нормално трае три години и приключва с изпит за документ. В Германия към 360 специалности се усвояват посредством тази форма на образование, а повече от 60% от приключилите приблизително обучение се записват за професионално образование. През последните години този % леко е намалял – 56% за 2015 година – заради повишената известност на бакалавърските стратегии. Високото качество на професионалното образование в Германия обезпечава работни места за огромна част от приключилите учебно заведение в страната. Професионалното образование е повода и за високия растеж на немската промишленост, защото фирмите образоват бъдещите си служащи против по-малки разноски първоначално. Текучеството на личния състав като цяло е едва, тъй като нормално стажантите се задържат на работните си места, откакто един път се причислят към своите работодатели.
Изборът на професионалното пред академичното обучение се поддържа и посредством някои тласъци. Първо, през цялото образование компаниите в Германия заплащат към 1150 евро на месец, или към една трета от стартовата заплата за дипломиран чиновник, което значи, че стажантите могат да се устоят сами. Второ, по средата на образованието стажантите могат да сключат контракт за работа с компанията. Трето, стажантите, които демонстрират интерес към по-нататъшно обучение, могат да завършат бакалавърски и магистърски стратегии за сметка на работодателя. Всички тези характерности са съобразени с работните връзки в дълготраен проект, което е извънредно за бързо разрастващите се стопански системи, само че се предизвиква от новите стратегии за образование в Източна Европа, а все по-често и в Южна Европа.
Такова професионално образование е извънредно постоянна основа. От хлебари и автомонтьори до дърводелци и лютиери – към 90 % от немските стажанти завършат сполучливо своето образование. Британският министър председател Дейвид Камерън прикани страната си да схване някои детайли от немската система: „ Мисля, че това, което ще забележим с разширението на стажовете на равнище висше обучение, е, че доста хора ще се насочат към тях, откакто завършат учебно заведение, с цел да прекарат известно време, работейки, а по-късно да се насочат към университетска степен, обвързвана с опита им от стажа... Това се случва в продължение на години в Германия и би трябвало да се случва в доста по-голяма степен във Англия ".
Системата със стажовете на немските компании сполучливо покълва и в Съединени американски щати. Професионалната подготовка в Европа се пренастройва бързо към изменящите се потребности. „ Тъй като е прекомерно децентрализирано, професионалното образование се оказва доста гъвкаво, давайки опция бързо да се отговори на търсенето от страна на промишлеността ", споделя Екехард Ернст, шеф на
Международната организация по труда. Тази еластичност значи, че в случай че един нов цех отваря порти на обещано място, професионалното образование в локалните учебни заведения може бързо да бъде преосмислено, с цел да дава отговор на потребностите на новия шеф. Професионалното образование е доста уместно и за усвояването на нови трудови умения и професионална подготовка и от страна на новите имигранти. С напора на хора, търсещи леговище в Европа, обичайното обучение мъчно би основало нужните условия задоволително бързо, с цел да могат
имигрантите да се причислят към работната мощ, без да преминат през дълъг интервал на безработица. За разлика от него системата за професионално образование може да бъде пригодена за запълване на тези празноти.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ