Нова черна дупка шашна учените. Засия с необичаен блясък. Събудила се

Нова черна дупка шашна учените. Засия с необикновен искра. Събудила се е и има рентгенови прояви на съвсем постоянни шпации.

Нова черна дупка шашна учените. Масивна черна дупка в сърцето на вселена в съзвездието Дева се е „ събудила “, произвеждайки струи рентгенови лъчи на съвсем постоянни шпации, които озадачават астрономите, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на проучване, оповестено в сп. „ Нейчър астронъми “.

Намираща се на 300 милиона светлинни години от нас, далечната вселена SDSS1335+0728 до неотдавна не получава задоволително внимание от астрономите, съобщи Българска телеграфна агенция.

В края на 2019 година обаче тя внезапно засиява с необикновен искра. А през февруари 2024 година екип, управителен от Лорена Ернандес-Гарсия от Университета на Валпараисо в Чили, стартира да следи рентгенови прояви на съвсем постоянни шпации.

Това е знак, че нейната черна дупка е в развой на „ пробуждане “.

Повечето галактики, включително и Млечният път, имат солидна черна дупка в центъра си. Този обект по формулировка е незабележим, защото е толкоз стилен, че гравитационната му мощ не разрешава даже на светлината да се изплъзне.

Когато някоя звезда има „ нещастието “ да се приближи прекалено много до нея, тя бива раздрана: изграждащата я материя се разпада, след което се върти доста бързо към черната дупка, образувайки акреционен диск, преди част от него да бъде погълната вечно.

Явлението е известно като „ събитие на приливно опустошение “.

Черната дупка обаче може да преживее и дълги етапи на неактивност, по време на които не притегля интензивно материя и към нея не се открива никакво излъчване.

Яркият стилен район в сърцето на SDSS1335+0728 в този момент е систематизиран като интензивно галактично ядро, наречено „ Ански “.

„ Това рядко срещано събитие ни дава опция да следим държанието на черната дупка в действително време, като използваме рентгеновите галактически телескопи „ XMM-Нютон “ на Европейската галактическа организация (ЕКА) и NICER (Neutron star Interior Composition Explorer), „ Суифт “ и „ Чандра “ на НАСА “, споделя Лорена Ернандес-Гарсия.

Тези краткотрайни рентгенови струи са известни като квазипериодични изригвания (QPE) и астрономите към момента не могат да кажат какво ги предизвиква.

Настоящата догадка е, че те са свързани с акреционни дискове, формирани след събития на приливни опустошения. Не са открити обаче никакви признаци за заличаване на звезда в гравитационното поле на черната дупка. А изригванията на „ Ански “ имат необикновени характерности.

Те са „ 10 пъти по-дълги и 10 пъти по-ярки “ от типичните квазипериодични изригвания, което слага под въпрос съществуващите показа за генерирането им, изяснява докторантът от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати Джохин Чакраборти и член на изследователския екип.

Това е предиздвикало създателите да прегледат и други хипотези.

„ Все още сме на стадий, в който имаме повече модели, в сравнение с данни за квазипериодичните изригвания. Нуждаем се от повече наблюдения, с цел да разберем какво се случва “, пишат откривателите.

По-рано телескопът „ Джеймс Уеб “ следи безредните събития към черната дупка в центъра на Млечния път.