Българите са сред най-самотните в Европа
Нов пилотен план на Европейския съюз за проучване на самотата има за цел да следи и да се оправи с възходящата липса на „ смислени обществени контакти “ измежду жителите на остарелия континент.
Най-малко един на всеки 10 поданици на Европейския съюз е уединен през по-голямата част от времето, демонстрира нов отчет за самотата, направен по поръчка на Европейската комисия.
България е на трето място по този индикатор. Разпространението на самотата е друго в другите страни. Това може да се изясни с културни разлики, само че също по този начин и с демографски разлики.
Според EU-LS 2022 самотата е най-разпространена в Ирландия, като над 20% от респондентите оповестяват, че се усещат самотни. Следват Люксембург, България и Гърция. Най-ниски равнища се следят в Холандия, Чехия, Хърватия и Австрия.
Около 13 % от жителите на Европейски Съюз са дали отговор, че се усещат самотни през множеството време или от самото начало в първото изследване на самотата в Европейски Съюз, обхванало 25 000 души.
Проучването е направено, с цел да се получи визия за „ епидемията от самотност “, породена от продължителните затваряния и изолираност по време на пандемията COVID-19.
Данните за обособените страни демонстрират, че самотата се е нараснала с над 15 процентни пункта по време на пандемията в България, Естония, Франция, Германия, Полша, Португалия и Швеция. За разлика от тях Белгия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и В Испания се следи нарастване на самотата с по-малко от 10 процентни пункта за същия интервал от време.
Според отчета самотата е най-разпространена в Ирландия, където почти 20 % оповестяват, че се усещат самотни съвсем непрекъснато.
Най-ниски равнища на самотност се следят в Нидерландия, Чешката република, Хърватия и Австрия с по-малко от 10 % от изследваната извадка.
Според отчета хората, които са самотни от самото начало или през по-голямата част от него, са с към 20 процентни пункта по-склонни да страдат от депресивни признаци.
„ Самотата не е единствено частен и самостоятелен проблем “, се споделя в отчета.
„ Тя може да попречи на общественото доближаване и би трябвало да се преглежда като обществен проблем и да се взема решение като подобен “.
В отчета се отбелязва, че с изключение на събитията в живота на индивида, забележителна роля за самотата играят и културните фактори.
Най-малко един на всеки 10 поданици на Европейския съюз е уединен през по-голямата част от времето, демонстрира нов отчет за самотата, направен по поръчка на Европейската комисия.
България е на трето място по този индикатор. Разпространението на самотата е друго в другите страни. Това може да се изясни с културни разлики, само че също по този начин и с демографски разлики.
Според EU-LS 2022 самотата е най-разпространена в Ирландия, като над 20% от респондентите оповестяват, че се усещат самотни. Следват Люксембург, България и Гърция. Най-ниски равнища се следят в Холандия, Чехия, Хърватия и Австрия.
Около 13 % от жителите на Европейски Съюз са дали отговор, че се усещат самотни през множеството време или от самото начало в първото изследване на самотата в Европейски Съюз, обхванало 25 000 души.
Проучването е направено, с цел да се получи визия за „ епидемията от самотност “, породена от продължителните затваряния и изолираност по време на пандемията COVID-19.
Данните за обособените страни демонстрират, че самотата се е нараснала с над 15 процентни пункта по време на пандемията в България, Естония, Франция, Германия, Полша, Португалия и Швеция. За разлика от тях Белгия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и В Испания се следи нарастване на самотата с по-малко от 10 процентни пункта за същия интервал от време.
Според отчета самотата е най-разпространена в Ирландия, където почти 20 % оповестяват, че се усещат самотни съвсем непрекъснато.
Най-ниски равнища на самотност се следят в Нидерландия, Чешката република, Хърватия и Австрия с по-малко от 10 % от изследваната извадка.
Според отчета хората, които са самотни от самото начало или през по-голямата част от него, са с към 20 процентни пункта по-склонни да страдат от депресивни признаци.
„ Самотата не е единствено частен и самостоятелен проблем “, се споделя в отчета.
„ Тя може да попречи на общественото доближаване и би трябвало да се преглежда като обществен проблем и да се взема решение като подобен “.
В отчета се отбелязва, че с изключение на събитията в живота на индивида, забележителна роля за самотата играят и културните фактори.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ