Нов кръг от повишения на лихвените проценти от Европейската централна

Нов кръг от покачвания на лихвените проценти от Европейската централна банка беше показан преди дни. На съвещанието си по паричната политика, извършено в начало на февруари, Европейската централна банка разгласи нарастване на лихвения % от 50 базисни пункта и удостовери уговорката си да продължи нарастването с 50 базисни пункта и през март. Въпреки това, защото това напълно практично визира действителната стопанска система и се чака по-високите цени да окажат напън върху потреблението, „ ястребовата “ политика на ЕЦБ за повишение на лихвените проценти и стесняване на салдото може да докара до стагфлация и даже криза. Трудно могат да се създадат оптимистични прогнози във връзка с европейската стопанска система и на процедура в този момент най-важният въпрос е дали и през второто тримесечие на годината ще продължи тази наклонност за увеличение на лихвите.

Повишаването на главните лихвени проценти стартира през юли 2022г. От тогава Европейската централна банка увеличи лихвените проценти четири пъти поред, като кумулативното нарастване към този момент е с 250 базисни пункта. Продължаващите покачвания на лихвените проценти на Европейската централна банка провокираха огромна угриженост от интернационалната общественост и пазарът сподели смесени реакции. Какви корекции ще бъдат направени в паричните и лихвените политики на Съединените щати и Европа? Как ЕЦБ гледа на вероятностите за стопански напредък и инфлационните трендове? Това са огромните въпроси, които имат действително практическо значение за възобновяване на международната стопанска система.

Решението на Европейската централна банка за повишение на лихвения % и изявлението на президента на ЕЦБ Кристин Лагард на конференцията съобщи три значими послания.

Първо, като цяло се чакат покачвания на лихвените проценти, а Европейската централна банка към момента слага контрола върху инфлацията преди всичко в листата си с цели. Европейската централна банка увеличи лихвите с рекордни темпове предходната година, увеличавайки главния лихвен % по депозитите до 2,5%, като се чака да доближи своя връх от 3,5% през лятото на 2023 година Целта на банката е извънредно ясна, а точно непременно да се противодейства на бързото повишаване на инфлацията. Всъщност общата инфлация в еврозоната сега в действителност демонстрира закъснение, макар че цените на силата и питателните артикули остават високи.

Според пазарния разбор Европейската централна банка може да последва Федералния запас на Съединени американски щати и да предприеме по-постепенни ограничения за реализиране на баланс сред ограничение на инфлацията и поддържане на икономическия напредък. Европейската централна банка обаче се опита да разсее спекулациите на хората за понижаване на лихвените проценти, настоявайки, че лихвените проценти би трябвало „ да не престават да се покачват доста с непрекъснати темпове “, само че по какъв начин тъкмо ще бъдат изпълнени тези хрумвания зависи от обстановката на срещата през март.

Второ, стягането на паричната политика надалеч не е завършило. Докато продължава да покачва лихвените проценти, Европейската централна банка също по този начин даде повече детайлности за това по какъв начин ще свие портфейла си от облигации на стойност 5 трилиона евро, който е натрупала през последното десетилетие посредством серията стратегии, известни като " количествени удобства ". Банката още веднъж удостовери месечното ограничаване от 15 милиарда евро за дълг с падеж сред март и юни. Размерът на понижението на дълга по-късно също ще бъде избран във времето.

Трето, ЕЦБ въпреки всичко демонстрира огромен оптимизъм по отношение на икономическия напредък в идната година. Лагард сподели, че данните за икономическия напредък за края на 2022 година са обнадеждаващи. Според предварителните данни на статистическата организация на Европейския съюз – „ Евростат “, Брутният вътрешен продукт на еврозоната през четвъртото тримесечие на 2022 година е повишен с 0,1% по отношение на същия интервал на 2021 година, което е нарастване от 1,9% на годишна база. Очаква се Брутният вътрешен продукт на еврозоната да нарасне с 3,5% през 2022 година, до момента в който стопанската система на Европейски Съюз ще нарасне приблизително с 3,6%. Последните водещи знаци, в това число основните изследвания на показателя на мениджърите по покупките (PMI) на бизнеса в района, допускат, че европейската стопанска система е достигнала „ дъното “ и че се обрисува бъдеща агресия.

Въпреки това участниците на пазара предизвестяват, че „ ястребовата “ политика на ЕЦБ за повишение на лихвените проценти и стесняване на салдото може да докара до стагфлация или даже криза. Поради това Лагард и другите експерти на банката бяха подложени на критика от анализатори и публицисти.

Тази година тройният напън върху стопанската система на еврозоната ще се ускори. Първо, украинската рецесия се отрази на сигурността на европейската верига на доставки и европейските промишлености към момента са напрегнат от дефицит на сила и растящи разноски. Второ, неналичието на доверие в производството и потреблението освен ограничи потребителското търсене, само че и отслаби конкурентоспособността на износа на предприятията. Трето, високата инфлация евентуално ще продължи, до момента в който политиката на парично стягане ще докара до увеличение на риска от районна финансова фрагментация и европейската дългова рецесия може да се повтори. В този случай европейската стопанска система надали може да бъде оптимистична. Под въпрос остава лихвената политика на ЕЦБ и това дали те ще продължат да покачват лихвите и през второто тримесечие на тази година.