Над 43% от навършилите пълнолетие българи не са се явили

Над 43% от навършилите пълноправие българи не са се явили на наложителен профилактичен обзор през миналата година по данни на НЗОК.

Профилактиката е оставена в ръцете на персоналните лекари. Сред българите тя остава на назад във времето за сметка на разноските, които се вършат за лекуване и медикаменти. Здравната системата е планувала доста дребна част от средствата за профилактични прегледи.

Това разяснява пред БНР икономистът Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система.

По думите на специалиста, когато е здрав, човек не е толкоз заинтригуван да посети общопрактикуващия доктор. Ако има недоволство, той непосредствено търси лекуване, само че това не е профилактика. А нейната цел е точно да се откри заболяване на ранен стадий, когато лекуването е по-успешно и по-евтино.

Така е освен в България. Просто системата би трябвало да подтиква и лекаря, и пациента за осъществяването на профилактични прегледи, акцентира Георгиева и изброи способи, по които това може да стане.
Със сигурност достъпът и организацията би трябвало да са оптимално улеснени.

Хората би трябвало да бъдат по-добре осведомени.

Марките би трябвало да се залагат в законите. Политиката се прави от страната.

Работното ежедневие на доктор Цветина Хаджийска, общопрактикуващ доктор в ДКЦ-5 (Студентската поликлиника) в София, демонстрира, че множеството хора, записани при нея, просто не знаят, че имат право на профилактичен обзор.

Тя споделя, че не е нужно да убеждава пациентите, задоволително е да популяризира информацията, да изясни, че те имат изгода от такива прегледи.

Така се облекчава и системата, добави доктор Хаджийска:

" Повечето имат интерес, само че не знаят какво се включва в пакета от проучвания, питат какъв брой пъти могат да вършат профилактичен обзор. А пакетът зависи от пол, възраст, от рисковите фактори, фамилна обремененост ".

До думите на персоналния доктор, има позитивна смяна, откогато пациентите имат достъп до здравното си досие.